Родени:
Олег Нейкирх (1914 – 1985) - български шахматист
Коста Гоцов (1928) - български аграрен учен
Видин Даскалов (1929 – 2001) - оперетен певец
Тодор Симов (1929) - български волейболист
Любен Костов (1935) - български футболист
Цветана Каменова (1950) - български юрист
[caption id="attachment_65996" align="alignleft" width="300"]
снимка: temasport[/caption]
Чавдар Цветков (1953) - български футболист
Роден на 8 март 1953 г. в гр. Своге.
Чавдар Цветков е бивш български футболист, нападател.
Започва кариерата си в "Спортист" (Своге). Играл е за "Славия" от 1972 до 1981 и от 1983 до 1986 г. С екипа на "Славия" има 255 мача и 104 гола.
За "Аустрия" (Виена) през 1981/82 е изиграл 23 мача и е вкарал 4 гола, а през 1982/83 - 5 мача. Играл и за "Ираклис" (Кипър).
Носител на Купата на България за 1975 и 1980 и на Купата на Австрия през 1982. Вицешампион през 1980 и бронзов медалист през 1973 и 1975 г.
Има 57 мача и 15 гола за "А" националния отбор.
Балкански шампион през 1976 г. В турнира на КНК е отбелязал 4 гола.
"Майстор на спорта" от 1975 г. Получава купата за индивидуално спортсментство през 1979 г.
Ели Скорчева (1954) - българска актриса
Силвия Русинова (1962) - българска актриса
Велизар Бинев (1967) - български актьор
Александър Воронов (1971) - български актьор
Николай Праматаров (1974) - български футболист
Георги Кичуков (1976) - български футболист
Милена Маркова (1977) - българска актриса
Починали:
[caption id="attachment_65997" align="alignleft" width="139"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Петър Дървингов (1875 – 1958) - идеолог на Македоно-Одринското опълчение
Петър Георгиев Дървингов е български офицер (полковник), революционер - войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година. Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин, а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров.
Петър Дървингов е роден град Кукуш (днес Килкис, Гърция) през 1875 година в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891-1892 г. Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик.
Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко.
След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в Българската армия. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.
През Първата световна война (1915-1918) е организатор и до 1916 година началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а дивизия. Една година след като е поел полка, получава назначение за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година. На 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година.
На 4 ноември 1918 година Дървингов преминава в запаса. Подведен е под съдебна отговорност от правителството на БЗНС като един от виновниците за войната. Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.
В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов.
Лео Конфорти (1911 – 1970) - български актьор
Тодор Герасимов (1903 – 1974) - български археолог и нумизмат
Петко Попганчев (1905 – 1983) - български офицер, летец
Ангел Тодоров (1897 – 1984) - български актьор
Моско Москов (1927 – 2001) - български езковед
Събития:
1988 г. — Учреден е Общественият комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България.
[caption id="attachment_65998" align="alignleft" width="300"]
снимка: cap.gateway[/caption]
1993 г. – Споразумение за асоцииране на България към ЕО.
На тази дата, през 1993 година са подписани Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси. На 15 април с. г. Народното събрание ратифицира текстовете на споразумението.
На 21-22 юни 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген определя политическите и икономически критерии, които трябва да изпълнят страните, желаещи да се присъединят към ЕС. На 14 декември 1995 г. Народното събрание гласува решение страната ни да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС. По време на Европейския съвет в Мадрид (на 16 декември) е връчена молбата на България за присъединяване към Съюза. Съветът възлага на ЕК да изготви становище върху искането за членство.
На 23 март 1998 г. Министерски съвет приема Национална стратегия за присъединяването ни към Съюза. На 10 декември 1999 г. Европейският съвет в Хелзинки взема решение за започване на преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. На 15 февруари 2000 г. страната ни официално започва преговорите. В средата на юни 2004 г. успешно са затворени всички преговорни глави с ЕС, с което се слага край на техническите преговори.
България става член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: temasport[/caption]
Чавдар Цветков (1953) - български футболист
Роден на 8 март 1953 г. в гр. Своге.
Чавдар Цветков е бивш български футболист, нападател.
Започва кариерата си в "Спортист" (Своге). Играл е за "Славия" от 1972 до 1981 и от 1983 до 1986 г. С екипа на "Славия" има 255 мача и 104 гола.
За "Аустрия" (Виена) през 1981/82 е изиграл 23 мача и е вкарал 4 гола, а през 1982/83 - 5 мача. Играл и за "Ираклис" (Кипър).
Носител на Купата на България за 1975 и 1980 и на Купата на Австрия през 1982. Вицешампион през 1980 и бронзов медалист през 1973 и 1975 г.
Има 57 мача и 15 гола за "А" националния отбор.
Балкански шампион през 1976 г. В турнира на КНК е отбелязал 4 гола.
"Майстор на спорта" от 1975 г. Получава купата за индивидуално спортсментство през 1979 г.
Ели Скорчева (1954) - българска актриса
Силвия Русинова (1962) - българска актриса
Велизар Бинев (1967) - български актьор
Александър Воронов (1971) - български актьор
Николай Праматаров (1974) - български футболист
Георги Кичуков (1976) - български футболист
Милена Маркова (1977) - българска актриса
Починали:
[caption id="attachment_65997" align="alignleft" width="139"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Петър Дървингов (1875 – 1958) - идеолог на Македоно-Одринското опълчение
Петър Георгиев Дървингов е български офицер (полковник), революционер - войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година. Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин, а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров.
Петър Дървингов е роден град Кукуш (днес Килкис, Гърция) през 1875 година в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891-1892 г. Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 г. е произведен в чин поручик.
Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко.
След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в Българската армия. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.
През Първата световна война (1915-1918) е организатор и до 1916 година началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а дивизия. Една година след като е поел полка, получава назначение за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година. На 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година.
На 4 ноември 1918 година Дървингов преминава в запаса. Подведен е под съдебна отговорност от правителството на БЗНС като един от виновниците за войната. Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.
В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов.
Лео Конфорти (1911 – 1970) - български актьор
Тодор Герасимов (1903 – 1974) - български археолог и нумизмат
Петко Попганчев (1905 – 1983) - български офицер, летец
Ангел Тодоров (1897 – 1984) - български актьор
Моско Москов (1927 – 2001) - български езковед
Събития:
1988 г. — Учреден е Общественият комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България.
[caption id="attachment_65998" align="alignleft" width="300"]
снимка: cap.gateway[/caption]
1993 г. – Споразумение за асоцииране на България към ЕО.
На тази дата, през 1993 година са подписани Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси. На 15 април с. г. Народното събрание ратифицира текстовете на споразумението.
На 21-22 юни 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген определя политическите и икономически критерии, които трябва да изпълнят страните, желаещи да се присъединят към ЕС. На 14 декември 1995 г. Народното събрание гласува решение страната ни да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС. По време на Европейския съвет в Мадрид (на 16 декември) е връчена молбата на България за присъединяване към Съюза. Съветът възлага на ЕК да изготви становище върху искането за членство.
На 23 март 1998 г. Министерски съвет приема Национална стратегия за присъединяването ни към Съюза. На 10 декември 1999 г. Европейският съвет в Хелзинки взема решение за започване на преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. На 15 февруари 2000 г. страната ни официално започва преговорите. В средата на юни 2004 г. успешно са затворени всички преговорни глави с ЕС, с което се слага край на техническите преговори.
България става член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Източници: bg.wikipedia; events. 
