[caption id="attachment_84169" align="aligncenter" width="700"]
снимка: wikimapia[/caption]
На тази дата, през 1878 година, избухва Кресненско-разложкото въстание.
Кресненско-разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878-1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Българско княжество.
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести, продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти, като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В изпълнение на взетото решение, в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.
На 5 октомври 1878 г. сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле, въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско. В началото на ноември, въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към с. Баня. В резултат на успешните въстанически действия, в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм, турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук принуждават над 25000 души от Мелнишко, Разложко, Горноджумайско и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.
Източник: events.bg
снимка: wikimapia[/caption]
На тази дата, през 1878 година, избухва Кресненско-разложкото въстание.
Кресненско-разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878-1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Българско княжество.
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести, продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти, като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В изпълнение на взетото решение, в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.
На 5 октомври 1878 г. сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле, въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско. В началото на ноември, въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към с. Баня. В резултат на успешните въстанически действия, в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм, турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук принуждават над 25000 души от Мелнишко, Разложко, Горноджумайско и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.
Източник: events.bg 
