На днешния ден… България става съюзник на Нацистка Германия. И още от 01.03

Родени: Киро Тулешков (1846 – 1904) - български книжовник Васил Данаджиев (1858 – 1885) - български офицер Георги Янков (1859 – 1920) - български военен деец Стоян Пушкаров (1866 – 1925) - български военен деец Кирил Пърличев (1875 – 1944) - български революционер Георги Йорданов (1878 – 1950) - български политик [caption id="attachment_62600" align="alignleft" width="210"] снимка: bg.wikipedia[/caption] Александър Стамболийски (1879 – 1923) - министър-председател на България Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен. Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС - под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г. Александър Кипров (1881 – 1931) - български революционер Сава Гановски (1897 – 1993) - български политик Георги Пачеджиев (1916 – 2005) - български футболист Петър Куцаров (1921) - български художник Неделчо Чернев (1923 – 2000) - български режисьор Атанас Бояджиев (1926) - български композитор Людмила Исаева (1926 – 1991) - българска поетеса Димитър Панделиев (1927 – 1994) - български писател Георги Марков (1929 – 1978) - български писател Цветан Тодоров (1939) - български философ Георги Китов (1943 – 2008) - български археолог Лиляна Димитрова-Тодорова (1946) - български езиковед Дора Христова (1947) - български диригент Виолета Димитрова (1949) - български хирург Ути Бъчваров (1970) - български актьор Добромир Георгиев (1973) - български поет Светослав Бърканичков (1974) - български футболист Станка Златева (1983) - българска състезателка по борба   Починали: Матей Преображенски (1828 – 1875) - български възрожденец Сава Геренов (1852 – 1878) - български революционер Сава Михайлов (1877 – 1905) - български революционер Иван Кършовски (1839 – 1914) - български революционер Елисей Манов (? – 1931) - български обществен деец Никола Пасхов (1862 – 1932) - български революционер Георги Ликин (1889 – 1944) - български партизанин Иван Снегаров (1883 – 1971) - български историк Марко Рясков (1883 – 1972) - български икономист [caption id="attachment_65258" align="alignleft" width="300"] снимка: knigite[/caption] Александър Фол (1933 – 2006) - български историк Роден на 3 юли 1933 г. в София. Проф. д-р Александър Николаев Фол е виден български историк и филолог. Основател на Института по тракология и на НГДЕК - София. Завършил История и Класическа филология в СУ "Климент Охридски". Доктор по история. Специализирал в "Колеж дьо Франс" - Париж и в Германския археологически институт в Берлин. Научните му интереси са в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Професор по антична и българска култура в СУ "Св. Климент Охридски" и по стара история и тракология в Нов български университет. През 1972 г. основава Института по тракология към БАН и е негов директор до 1992 г. Основател (1979) на катедрата по стара история и тракология в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г. и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е първи заместник-министър на културата (1974-1979); министър на народната просвета (1979-1986); министър на културата, образованието и науката (1989); генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата "Тракийските съкровища" от 1974 до 1988 г. Публикувал монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски езици. Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, Русия, Англия. Удостоен с *орден "Стара планина" (2003 г.) и с най-високото отличие на СУ - *медал "Св. Кирил" със синя лента (2000). *Кавалер на френския Орден за изкуства и науки (1998). Починал на 1 март 2006 г.   Събития: 1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ "Иван Вазов" Стара Загора. 1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските воини в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков. 1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“. 1932 г. — Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф. 1936 г. — Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София. 1936 г. — Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст. [caption id="attachment_65259" align="alignleft" width="300"] снимка: marica[/caption] 1941 г. — Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия. На 1 март 1941 година, България се включва в Тристранния пакт, след решение на правителството от 20 януари с. г., с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия през Втората световна война. Тристранният пакт (известен още като Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Й. Рибентроп, на Италия - Г. Чано и на Япония - С. Курусу. С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941) и спогодбата Нойбахер (1941) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения със страните извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945). 1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника. 2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България. 2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България. 2007 г. — Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.   Източници: bg.wikipedia; events.