Бургаският Мост ще претърпи "освежителен" ремонт, съобщиха вчера от община Бургас. Причината са атмосферните условия, които са оказали негативно влияние върху съоръжението през изминалите зимни месеци. Предстои боядисване на металните части по парапетите и лакиране на дървените ръкохватки върху тях. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да може Символът на Бургас да заблести?
Мостът бе открит през есента на 2013 година след дълъг и проточил се във времето ремонт. Още тогава обаче по него можеха да се намерят доста кусури, дори без да ги търсим. Различните сегменти на парапетите от варен бук се разминаваха, а силиконът между тях започна да пада буквално дни след откриването. Болтовете, които задържат въпросните дървени ръкохватки за металния парапет, също не бяха сложени добре – на места се бяха впили дълбоко в дървото, в следствие на което то бързо се напука. Появиха се и някои притеснения свързани с боята, която е използвана, за да бъдат покрити металните части, тъй като само месеци след ремонта на места започнаха да избиват петна от ръжда.
Асансьорът за инвалиди така и не заработи. Той бе помлян още при първото по-силно вълнение, което обичайно залива цялата бетонна плоча на Моста. След това съоръжението, което между другото беше задължително изискване по европроекта, бе довършено от вандали. В момента стои неизползваемо и също ръждясва.
Какво е положението в момента?
Близо 3 години след пълното си пробразяване Мостът изглежда някак... стар. От лъскавите дървени ръкохватки вече не е останал и спомен. В момента те са буквално нацепени от широки пукнатини по цялата им дължина. Ръждата пък вече е закусила с боята и е започнала да обядва със самия метал. За това допринасят и безбройните катинари на влюбените двойки, които по една нова европейска традиция красят Моста. Романтичната практика сама по себе си изобщо не е лоша, но със сигурност не влияе добре на съоръжението, тъй като най-много ръжда се е образувала именно около тях.
В същото време „освежаването“ на Моста вече тече. Работници от фирмата-изпълнител циклят с машини дървените ръкохватки преди лакирането. Как обаче един лак може да заличи огромните пукнатини, които се образуваха там само за броени месеци и какво ще попречи на здравия иначе варен бук да се разпадне напълно след няколко години? Колко време ще издържи новата боя и няма ли по подобие на старата да се „предаде“ бързо-бързо на ръждата.
Разбира се атмосферните условия за Моста изобщо не са леки. Той е подложен ежедневно на солените пръски на морето, които са убийствени и за метала, и за дървото. За тази цел обаче се използват качествени материали, които после трябва и да се поддържат редовно. Сегашното „освежаване“ от една страна идва малко закъсняло, тъй като вредите вече са нанесени, а от друга идва да покаже, че предишният основен ремонт не е бил толкова качествен.
Очаква се пребоядисването и лакирането на Моста да продължи няколко седмици, като той със сигурност ще е готов за предстоящия летен сезон, когато градът ще се напълни с туристи. Дано не се изложим пред тях.
