Много от храните у нас съдържат ГМО без това да е отбелязано на опаковките им. Причината е, че търговците – производители и вносители не спазват българското законодателство, според което ГМО трябва да се обозначава с големи букви на етикета, а при съдържание над допустимото количество – да се изписва на поне 25% от него.
Досега не е имало случай, при който стока с ГМО да е била заловена и преетикетирана в съответствие със Закона за храните, признаха пред РЕПОРТЕР от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Въпреки че изискването за обозначение на ГМО беше заложено в законодателството ни още през 2010 г., то и до днес не е отразено в наредбата за етикетиране към Закона за храните. Именно към нея обаче се придържат търговците, което е вратичка, позволяваща им да нарушават изискванията, обясни пред вестника Борислав Сандов от Коалиция „България свободна от ГМО”.
Според БАБХ законът е по-висшестоящ от наредбата и няма нужда текстове от двете да се преповтарят. Агенцията обаче не взима проби от всички партиди вносни храни, тъй като било невъзможно.
Принципът, на който се изследват храните, е чрез оценка на риска. Така при наличие на големи количества ГМО, открити в ориз от Китай, за в бъдеще партиди от азиатската страна се следят стриктно. Това обаче не важи за стоките от ЕС например, защото се предполага, че би трябвало, ако съдържат ГМО, то да е обозначено по съответния начин.
В Европейския съюз
Десетки ГМО са разрешени
У нас отглеждането на генномодифицирани организми е забранено, но разрешените в ЕС ГМО са десетки. Ако при проба на вносна храна се открият неразрешени ГМО, стоката се унищожава; ако са позволени – се насочва за преетикетиране. Такъв случай досега обаче не е имало.
Източник: reporterbg.com
Ако при проба на вносна храна се открият неразрешени ГМО, стоката трябва да се унищожи.
Снимка: Булфото