Фестивалът на Балканската скара събира накуп любимите неща на обикновения човек. Не съм сигурен дали децата ми ще искат да се занимават с музика в България
Няколко часа преди началото на фестивала „Бургас мези“, част от турнето на „София мези“, музикалната звезда Георги Енчев, разкри пред e-Burgas любопитни факти около уникланото събитие, което жъне огромен успех в градовете, които обикаля, както и интересни неща от личния си живот. Фестивалът започва утре, около 10:00 часа и ще остане край морето почти до полунощ в неделя.
Г-н Енчев, как се роди първоначалната идея за балканския фестивал „София мези“, свикнали сме да Ви виждаме в друга светлина?
Всичко започна от една не толкова ясна и не толкова добре формулирана идея да се направи фестивал на балканската култура – музикален, вкусов и т.н. Моят опит през 20-годишната ми кариера, е установил, че всички културни форми отблъскват хората, те са недостъпни, т.е. почти всички чисти форма на култура – опера, изобразително изкуство, те са некомерсиални, скучни, демоде и единственото нещо, което може да грабне хората, е нещо, което е лесно разбираемо, достъпно, да не ги стресира като събитие. Повечето събития са високомерни, те са с послание „вие сте нищожество, ние сме яката работа“, а нашето събитие е пълна противоположност – то е твоето събитие, това са любимите неща на обикновения човек. Аз, като такъв, като родител, имам крещяща нужда от това, да има някакво идеално място, където децата ми могат да играят и аз да прекарвам времето си, да има природа, вкусна храна, да слушаме хубава музика, общо взето сядаш на един лист и пишеш всичко, което обичаш. Това е фестивалът.
Първото издание беше в София, надминати ли бяха очакванията Ви?
Първоначално, трябваше да бъде на територията на един мол, разигравахме се доста време, после ни заявиха, че няма да се случи и бяхме на ръба да се откажем, идеята не беше тествана, не беше толкова здрава колкото в момента и ако не беше партньорството ни с един район в София – „Надежда“, един много голям квартал, може би щяхме да се откажем, само че те прегърнаха идеята и за празника на София, се роди фестивалът на Балканската скара. Това се случи на 17 септември 2015. Ще ви разкрия, че рекламният ни бюджет бяха мои джобни пари – около 800 лв. Толкова струваше рекламата на първия фестивал. Събрахме над 40 000 души. Ако някой рекламист в България дойде и каже, че с реклама за 800 лв. може да събере 40 хил. човека, лично ще му подпиша студентската книжка. Истината е, че този фестивал е много земен, много нормален и зад него не стои никой, който иска да демонстрира нещо. Такъв е какъвто е – човешки. Всичко, което правим там е в този контекст, има много спорт, на практика скарата е това, което привлича хората, но всичко останало е това, което е фестивалът. Шокиращо звучи, но скарата не е единственото достойнство, въпреки че тя е издигната на пиедестал, тук са най-добрите майстори, те имат огромната страст да се покажат в най-добрата светлина и се готвят специално. Много често на фестивала посетителите могат да опитат нещо, което е супер трудно достъпно като храна, еленско месо, конски суджуци, соларни скари, автентични гръцки чевермета, артикули и т.н.
Скъпо ли е всичко това, прави впечатление, че входът е безплатен?
Задължително е да сме социални доколкото можем, т.е. да не сме скъпи, защото повечето фестивали чакат посетителят да влезе вътре и по този начин „рибата е хваната“. Ние не мислим така. Нямаме вход и това е най-голямото ни богатство. Също така вкарваме и много култура в този фест – имаме състезание по рисуване, спортни турнири, стрелба с лък, различна балканска музика, много самодейност. Една самодейна група, например, ако трябва да я гледат и да прави концерт, с 1000 телефонни разговора ще дойдат 120 човека , предимно роднини и това пречи на тяхното професионално израстване и развитие. А това е доста демотивиращо. Знаейки това, защото това е нашият бекграунд , използваме фестивала именно, за да покажем младите таланти и това го правим с огромно желание, с разум и сърце. Така че има много спорт, музика и храна, които са миксирани по един ненатрапчив начин, усещането за свобода и умишлено работим в тази посока, всеки да се разхожда, да кара колелета, тротинетки, да тича, да хапва и т.н. Социализирането е много важно, непознати от един град се запознават и стават приятели.
Можем ли да оприличим този фест с панаир?
Не точно, панаирите имат съвсем друг подход, първо не са целодневени, повечето подобни неща са в най-добрия случай някакъв концерт, никой не се е постарал да предложи целодневни забавления. Това, впрочем, е доста трудно. Отнема ни зверски много време и ресурс, за целия мениджмънт се грижат около 40 човека, които пътуват. В понеделник разглабяме един цял град, във вторник го строим наново, трябва да го довършим и в четвъртък, трябва да работи. Това нещо е страшен стрес тест.
Не е ли много кратко това време, как се справяте?
Справяме се, но тези дни наистина са много кратък период, недостстъчен. Но механиката да правим такива турнето го изисква, да не кажа, че тези три дни са голямо времево разточителство – плащания, преспивания, хотели, сезон, изобщо много трудна задача. Това е най-мащабният проект, който съм правил, участвал съм в подобни, но тук е много по-специфично, защото първо изграждаш цял град, който трябва да функционира, да му работят токът, тоалетните, улиците, светлините, сметопочистването... Но това е голямото предизвикателство, че форматът е много сложен, това не е концерт, не е спортно събитие, не е хранително изложение, а е сложно съставно от много самостоятелни формати. Сега турнето е експериментално, с което, апропо, звучи доста претенциозно, но скоро се шегувахме, че няма промоутър в България, който да прави седем 4-дневни целоднвени събития. Това са 32 целодневни ивента. Така че окрилени сме от това, което правим, имаме усещането за мащаб, значимост, иновативност, важност и то не за нас, а за хората.
Какви са отзивите след фестивала във Велико Търново и Стара Загора?
Първо искам да кажа, че от наша гледна точка фестът е още в развитие. Изключвам София, където хората са виждали много, но хората от Велико Търново и Стара Загора казаха, че там никога не се е случвало подобно нещо по този начин – така обмислено, къде ще влезеш, къде ще седнеш, минеш, къде ще си изхвърлиш боклука, има ли медицинско лице, какво е забавлението и т.н. Към момента отзивите са страхотни и това ни дава още поводи да си мислим, че идеята е добра. Като цяло родолюбето също е в основата за създаването на феста, защото за нас е нелепо цяла България да се изсипва да ходи на фестивали на сръбската скара в Сърбия или другаде. Между другото вече имаме покана да направим фестивал и в Сърбия, те дойдоха да ни гледат и казаха, че е впечатляващо. Направило ми е впчатление, че България винаги е играела такава роля и ние сме приятели с всички балкански държави, не съм сигурен дали те помежду си са приятели, по-скоро не са, но ние сме приятели с всички. На първия фест, по случайност имах рожден ден и поканих всички майстори – стояха македонски до сръбски, до гръцки, до турски, буквално седнаха на една маса, което в реалния живот изглежда нереално. Чрез езика на вкусната храна, на спорта и музиката намираме общ език и споделяме еднакви вкусове и ценности. Иначе равносметката е следната: по над 45 000 човека във Велико Търново и Стара Загора и 70 000 във второто издание в София. Това за нас са нереални цифри, които ни звучат фантастично.
Каква е вероятността един ден този фестивал да се случи и навън?
Това е глямата цел. Всъщност моите колеги не знаят и не искам да ги плаша, защото звучи стряскащо, но искам да направим „Букурещ мези“, „Београд мези“ , „Атина мези“ или „Истанбул мези“. Вероятността това да се случи е абсолютно реална, въпросът е не дали можем да го направим, а как. За да стане яко, трябва много да работим в посока презентация и популяризиране на добрия модел, който в момента довършваме. Такива мащабни проекти без, да не кажа помощта, защото много често я нямаме, но поне съдействието на ниво държавна и общинска администрация, са много трудни постижения. Понякога дори да имаш всичките пари на света пак не можеш да го осъществиш това нещо.
А трудно ли се работи с различните общини в България?
Ние сме много добра комбинация между държава, неправителствени организации и частен бизнес. Фактически този тиръгълник, който звучи противоречив, ние намираме формула цялото това нещо да проработи. Досега никой не е казал браво момчета или нещо подобно, ще ви подкрепим, но това е предполагам, защото още сме в някакво начало – това е първото ни турне, с този модел, за първи път стъпваме в седем града. В София вече ни познават доста добре. Не се работи трудно ако имаш добри идеи, целият манталитет на нашата държава и в частност на промоутърите, е да отидат и кажат „дайте ни пари“. Ние не искаме пари, не знам как го правим, но не искаме нито от общините, нито от хората.
Kаква е първата реакция на общините като се обадите и кажете, че имате еди каква си идея?
Слава Богу, ние с Румънеца сме оставили добри впечатления през годините и никога за 20 години не сме имали провалени преговори или събития. Това е голям капитал, който в момента ни помага. Не е достатъчен, разбира се, използваме най-различни начини, стигали сме до кметове и по неформални начини, както и чрез официални телефони. Когато човек има нобелова идея, т.е. честна, искрена и в полза на много хора, не само на един, тя му дава основание да отиде и да чукне на вратата на всеки един министър или кмет и да му кажеш „искаш да ме видиш“. Не им казваме точно това, разбира се, но те остават с това впечатление, защото нашите преговори с кметовете траят около 10 минути, в които казват „по-добро предложение не сме получавали“. Имаме си наш модел, който е нов, никой не работи по този начин, започнаха да ни имитират, както всичко в България, но това не ни дразни, още повече ни дава основание, че сме на прав път и резултатите към момента го показват. Големи късметлии сме и с времето, и с всичко, явно добрите помисли, някой отгоре ги съхранява.
Мислите ли, че ако не бяхте Румънеца и Енчев, нещата щяха да се случват така гладко?
Нямаше да се случват гладко, повечето хора, на наше място са груби и твърде комерсиални и те отиват да използват, а ние отиваме да градим. Този начин на мислене сме е формирали дълги години, правейки нещо в сферата на артистичния продукт. Ние на практика си написахме домашното по продуциране, промотиране, работили сме ги всички сфери на музикалния бизнес като пиар, букинг, организиране на екипи, и въпреки това, това събитие все още го догонваме, то е по-голямо от нас.
В Стара Загора, например, благодарихте на хората, че нямаше нито един инцидент или проблем, но пък правеха впечатление отпадъците и боклуците, захвърляни и оставяни къде ли не... Вече имате опит в различни градове, различен ли е манталитетът на българина?
Честно казано, хората няма как да боравят с устройство, което още не е изборетено. Нашият фестивал им предлага нов продукт и те нямат още т.нар. фестивална култура или например, като ти кажат аплодисменти и ти да аплодираш. Това нещо се учи, и аз дадох един дребничък пример. Нещата, които ние предлагаме, и които са достъпни, в по-голямата част безплатни, са микс от нов тип култура на забавление, която искаме да наложим, която е хомогенна, но и разнородна като събитийност в нея и много ни се иска даже да я обогатим. Все още ни липсва достатъчно спорт, макар че имаме целодневна спортна академия и прокарваме нови неща като арчъри гаг (пейнтбол с лък), бабъл футбол (футбол в надуваеми топки) и др., провокираме децата да танцуват, защото едно дете може да има много талант в нещо, но градската среда не винаги ти дава възможност да опиташ. Ние точно това им даваме.
А защо го няма Румънеца, много хора се питат дали не сте се скарали?
Ти си първият, на който ще кажа, че Румънеца в момента движи музикалната компания „Селект Мюзик Медиа“ (съорганизатор на фестивала). В турнето ти зачеркваш всичко – музика, лично пространство, семейство... 168 часа в седмицата ти си напълно отдаден на фестивала. Та има такова разделение, но вчера решихме във втория ден в Бургас, въпреки че го няма в програмата, да направим концерт с Румънеца. Това ще е изненада за всички бургазлии. Така че не сме се скарали, всъщност ние се караме толкова много, че не ни остава време да се изпокараме генерално (смее се). А и се появи в Стара Загора, но за да мези.
А как всъщност се запознахте с него и преди колко години?
Щом през 1997 ни бе първия запис, значи сме се запознали към 1995. Аз бях в четвъртата хип-хоп група у нас, която издаде албум – „Амнистия“. Първи бяха „Рап Нация“, след това албум издадоха „Хамбургер М1“, два месеца по-късно „Гумени глави“ и още два месеца след тях и ние от „Амнистия“. Не можех да казвам „Р“ тогава, името ми беше Ейнч – от името на баскетболиста Дани Ейндж, аз бях доста добър баскетболист тогава. Та имаше един фестивал „Чудовища на българския рап“ и аз, заради мойто „Р“, будех срам в групата и бях отстранен с още едно момче. Това много ме травмира, все пак бях 7-8 клас. Научих се да казвам „Р“ сам, като подигравките на Румънеца също допринесоха за това. Тогава той обикаляше из Добрич, и тъй като е чужденец, явно си бе развил добро ухо и съумяваше да повтори всички хип-хоп песни, които излизаха. Имитираше ги 1:1 без да знае грам английски. Има такъв талант, някаква дарба, даже мисля, че още не знае някой от текстовете какво значат. Между другото Румънеца е върл фен на SNAP, бях му продал два техни диска по времето, когато още бяха рядкост. Бях се запознал с едни пирати от София и си бях накупувал 10 диска с електорнни ремикси и черна музика, дадох дискове на SNAP на Румънеца, впоследствие съдбата ни срещна със SNAP и сме големи приятели, дори имаме две песни с Turbo B. Приятели сме и с Haddaway, C-Block, Downlow, всъщност ние ги вкарваме тук, всички групи от 90-те са наши лични приятели и сме много щастливи, защото тази музика беше уникална. С Румънеца веднъж се засякохме, той отиваше към математическата гимназия, аз към езиковата и му подхвърлих „айде да направим група“, той каза ОК, разминахме се и си продължихме, беше смешна ситуация. Записахме „Пипни ме тук“, тогава нямахме компютър и ходехме при един приятел, който имаше. Започнахме да учим, Румънеца в един интернет клуб в Търново направи своята музика, аз в Добрич записах един текст, събрахме се и това е „Пипни ме тук“. Никой не знаеше какво е написал другия, просто се сглоби от самосебе си. После на един фестивал ни питаха как се казвате, ние нямахме име, казахме им, че той е румънец, аз съм Енчев и така ни представиха – Румънеца и Енчев, така си и останахме.
Баща сте на три деца, водите ли ги на фестивала, разкажете повече за тях, коя е жената до Вас?
Имам три деца и всички са от една и съща жена (смее се). Жена ми Цветелина е наполовина рускиня от Москва, музикалният ми партньор е румънец от Букурещ, двамата са столичани, аз съм провинциалистче от Добрич и имам труден живот (смее се). Децата ми са много позитивни и талантливи. Георги е на 8, Александър на 6 и Максим идната събота ще навърши една годинка. Негов кръстник между другото е Downlow. Децата са най-смисленото нещо, което съм произвеждал някога. Дойдоха в София на фестивала и много се кефиха. Хапваха пуканки, захарни памуци, радваха се на бабъл футбола, играха, танцуваха.
Вашият път ли ще следват?
Както казва жена ми, ние момиче ли искаме, че толкова много ги увеличаваме... Та ,ние в Божиите работи не се бъркаме, каквото им е в сърцето и умувете това нека правят. Не съм сигурен дали ще искат да се занимават с музика в България.
С Румънеца имахте два клуба в Бургас, какво се случи с тях?
За съжаление вече го нямаме този бизнес, но имахме два успешни сезона на успешен клуб, доста неща напрвихме в Бургас. И в двата случая си партнирахме с хора от региона, но не намираме добро и правилно партньорство. Не ми се навлиза в подробности, защото вече е минало, но клубът нищо чудно да се появи в някой град, защо не пак в Бургас. Все пак той си има негова си идентичност и физиономия.
Какво ще кажете на бургазлии за предстоящия фестивал в следващите четири дни?
Ще им кажа, че безплатен обяд има! Защото всеки ден раздавам 100 безплатни кебапчета в състезанието на GO Grill, 100 лв. в брой на този, който победи, плащаме на тези, които ядат безплатно. Имаме и други кулинарни забавления, над 1000 награди, ще раздадем и над 100 литра хубава бира. Не само е безплатно, а има награди и забавления, което в нова концеплция за добро прекарване. Ще пускаме и мачовете от европейското по футбол на огромен 8-метров екран. Ще сбъркат ако не дойдат, защото такава концентрация на забавления, не се случва лесно и не всеки ден. Просто да се възползват от ситуацията, да са активни и да се изкефят.
