В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос:
Здравейте!
Имам сериозен проблем вече 4 години.Оттогава навлязох в пременопауза и се чувствам много зле.На 49 г. съм.Тормозят ме ужасни горещи вълни 24 часа непрекъснато.Пих какви ли не хапчета.Пробвала съм около 20 марки,Чайове,хомеопатия - НИЩО не ми помага.Но още по-ужасно е,че изгубих желание за всякакво забавление.Не ми се разговаря с никого,не ми се излиза никъде,не съм весела,не ми се прави нищо.А преди бях толкова жизнена и весела.Дори нормалните ежедневни задължения върша без всякакво желание.Нямам никакво желания за секс - вече 4 г. Не знам какво да правя,към кого да се обърна,за да се промени това.Всички около мен забелязват промяната.Нищо не ме радва.Ако можете, помогнете ми,моля!Всъщност не знам дали е правилно да се обръщам към Вас.
Отговор:
Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. :
Здравейте,
Писмото Ви представя една неадекватна медицинска хипотеза, според която на 45 години жената следва да "влезе" в т.н. "пременопауза", на която биха могли да се отдадат какви ли не физически и психични оплаквания. Тази хипотеза е абсолютно несъстоятелна и дори и сред медиците малцина са тези, които вярват в подобно редукционистично обяснение на сложните промени в живота на жената на средна възраст. Естествено е нелепото обяснение на случващото се да води и до липсата на какъвто и да е ефект от предприетите въз основа на подобно обяснение действия. Каквито и да са "чайове, хомеопатия"или хапчета да приемате, те няма как да променят Вашите междуличностни отношения със съпруга Ви, няма как да променят отношението Ви към света и към това, което би могло да Ви радва в него и да му даде смисъл.
Нека да погледнем на оплакванията Ви от друга гледна точка - тази на холистичното разбиране на човека, което включва значително по-широко разбиране за взаимодействието между биологичното, психичното, междуличностното и социалното в нашата природа.
Както казва видният немски психотерапевт Виктор Франкъл - "Най-страшната болест на съвременния човек е загубата на смисъл в живота". От писмото Ви разбирам, че през последните години Вие сте загубили мотивация да правите каквото и да е - нямате желание "да се забавлявате", не Ви се общува с хората, загубили сте способността си да се радвате на живота, чувството Ви за жизненост е изчезнало, а заедно с него и сексуалното желание. Като психиатър с над тридесет годишен психиатричен опит много лесно бих могъл "да идентифицирам" зад тези оплаквания класическия "депресивен синдром". Обичайното поведение на конвенционалната психиатрия в тези случаи е предлагането на лечение с антидепресанти. Подобно "лечение" би могло за кратко време да промени настроението Ви, особено ако се използват съвременните препарати от групата на селективните инхибитори на обратния захват на медиатора серотонин (SSRI). Тези средства обаче премахват частично последиците, но не и истинската причина за настъпилата промяна. Възможно е за момент да се почувствате по-добре, но при по-продължителна употреба тези медикаменти потискат сексуалното желание и блокират еротично-чувствените преживявания. Това са само малка част от страничните им ефекти, които настъпват неизбежно при дълготрайното им приложение, за което повечето колеги психиатри са категорично убедени, че "се налага" като единствена алтернатива на депресивното състояние.
Дългогодишният ми психиатричен и сексологичен опит, както и познаването на съвременната световна литература в тази област , ме правят изключително скептичен по отношение възможностите на медикаментозната антидепресивна терапия като "панацея" при подобни състояние.
Алтернативата е възможността човек да бъде подпомогнат активно сам да открие нещата, които биха могли да осмислят живота му през втората му половина, когато задължителния сценарии (образование, професия, семейство, деца) вече е изпълнен и през следващите десетилетия предстои най-интересната и смислената му част.
За да подреди по нов и удовлетворяващ начин живота си, човек трябва да избере ролята на негов автор, а тя не винаги е лесна. Забавленията трудно могат да осмислят дните ни, а формалното изпълнение на "семейните задължения" (сексът) трудно може да е удовлетворяващ извън контекста на пълноценни междуличностни отношения между партньорите. Обяснението, че всичките ни благополучия се дължат на "биологията", "ЕГНто", неизбежните, генетично заложени промени с възрастта и пр. е лесен начин за избегнем собствената си отговорност за това какъв искаме да бъде живота ни през втората му половина, но на практика то не предлага никаква смислена алтернатива.
Ако Вие решите да погледнете на живота си като творец, която има правото, властта и силата да го сътвори такъв, какъвто го иска, аз съм готов да Ви подкрепя в това ваше усилие. Разбира се, в тази посока биха могли да се използва и подкрепата на съвременната психофармакология, както и възможността за промяна в семейните отношения, при наличие на желание за това и от страна на съпруга Ви. Този процес не обещава внезапни магически промени без ваше участие, но за сметка на това Ви дава шанс да си възвърнете контрола върху това, което Ви се случва и искате да Ви се случи.
Ако тази възможност Ви изглежда интересна и сте склона да я следвате, бихте могли да ми се обадите на телефон 0888-92-43-69 за да уточним възможностите за психотерапевтична подкрепа. За разлика от конвенционалния медикалистичен подход, психотерапията предполага партниране, в което нуждаещият се от промяна е готов да поеме и своята отговорност и ангажимент за това, което желае да му се случи.
Ще се радвам да се чуем и да можем заедно да променим нерадостната картина на сегашния Ви живот, която описвате.