Казва се Георги Петров, роден в Ямбол, но когато става първокласник идва в Бургас. От няколко години съдбата го отвежда в далечна Америка. И успява там да наложи името си, като музикант. Той свири на китара, джаз. Има зад гърба си вече самостоятелен албум, и няколко групи, с които свири. Ето историята на успялото бургаско момче и доказало се в Америка.
Георги свири от петгодишен на пиано и от 12 годишен на китара. ''Една вечер бях седнал пред телевизора и гледах концерт на „Дийп Пърпъл“ в България. Видях Стийв Морс и си казах: „Искам да свиря на китара като него!”, спомня си Георги. Записва се на уроци при Стоян Маринов и свири когато и където може. Но пък и музиката е в кръвта му по рождение. Дядо му е известният музикант от Ямбол, с прозвището Жоро Слона. Той е свирил на акордеон, бас-китара и пиано. ''Ако дядо беше жив сега, много щеше да се гордее с мен''-казва Георги.
Когато става в 11 клас в бургаската английска гимназия, заминава за Америка. Печели национален конкурс с впечатляващ английски език. И там живее една година. Докато учи в Америка, свири и печели конкурси.
Завръща се в България . Но веднага след абитуриентския бал , през 2006-та година кандидатства и го приемат в Лорънс Юниверсити. Записва две специалности- естествено музика и по настояване на родителите си-икономика. След като се дипломира от там, заминава за Чикаго и започва работа в сайт ''Оптикс планет''. Но работата по цял ден на бюро и пред компютъра не му доставят насладата, която му носи музиката. И въпреки, че е бил продуктов мениджър, напуска.
През 2011 г. се премества в космополитния Ню Орлиънс, записвайки магистратура по джаз в местния университет, който се слави с най-добрите преподаватели по музика в южните щати. Дори издава наръчник за китаристи. Докато учи, често през почивните дни с колеги свири по легендарните клубове на столицата на Луизиана.
„Тук музиката е част от начина на живот и почти всеки ресторант си има своя група. Изявявал съм се във всички големи клубове в града, а през 2010 г. дори имах възможността да свиря на прочутия Джаз фестивал на градските университети.През тези години Георги се среща с много от своите кумири – знаменити имена от световната сцена като Мългрю Милър, Джери Коукър, Крис Потър, Дейв Кинг, Рой Харгроув, Мария Шнайдер и Ингрид Дженсен.
Успешните изяви и добрият прием на публиката му дават смелост да предприеме следващата крачка в своето развитие. Така на 25 януари става реалност и албумът „Изгубените оригинали“. В него той си партнира с приятелите, с които някога е обикалял заведенията на Ню Орлиънс - китариста Трей Будрьо, Сам Уайзмън (барабани) и пианиста Док Шарп.
Георги издава и първият си самостоятелен албум''Изгубени оригинали'' и то го издава в Ню Орлиънс -''Меката на джаза''. В него съчетава български народни мотиви с класическото звучене .
Георги от няколко дни е в Бургас и отдели време за сайта е-Бургас.
-Георги, ти говориш все още брилянтен български език. Дори нямаш акцент. Как поддържаш езика си. с кой общуваш?
-Аз не гледам българска телевизия там, не общувам с българи, освен с Бояна, която е част от новата ми група. Но чета книги. Българска класика. Преди да се прибера прочетох''До Чикаго и назад''. Иначе не съм се прибирал от две години.
-Чувстваш ли си по-различен от останалите?
-Не, не се чувствам различен. Но сякаш моето мислене и мирогледът ми се различава от хората тук. Може би , защото отдавна съм в друга държава. Но пък си харесвам приятелите тук, те не са музиканти.
-Носталгията гризе ли те?
-Не мога да кажа носталгия. Но ми е тъжно, че родителите ми са тук, разделени сме. Но си давам ясна сметка,че ако се прибера ще е стъпка напред и две назад. Не знам дали тук ще мога да се издържам с музика и да правя това , което правя в Америка. За съжаление фактите са такива. А в Ню Орлиънс вече съм име. Но може някой ден да се върна. Ще ми се да бъда гражданин на света. Да свиря и тук, и там. Да живея където искам.
Сега получих тригодишна виза, тя се дава на чужденци за особени заслуги към американската държава. Малко хора я получават. Горд съм ,че ми я дадоха и на мен и ,че признават моята работа като музикант.
-Чувстваш ли се успял?
-О, не знам измерението на тази дума. По-скоро се чувствам добре с това, което правя.
-Музикант къща храни ли в Америка?
-Да, храни и то добре. Стига да ти се работи и да се доказваш.
-Приятелка имаш ли си?
-Да, имам си. Американка е . Александра се казва. тя е суинг танцьорка и фризьор.
-Каква е разликата между българката и американката?
-О, има разлика. Американката е по-самостоятелна, независима е. Но пък не се съобразява много с теб, защото е свикнала сама да взима решения и да се справя почти сама.
-Как гледат на теб в Меката на джаза, в Ню Орлиънс, един бял да свири като черен?
-/смее се/ Харесват ме. Там хората не се делят на черни и бели. Там се делят на основа културни различия.
-Сега с какво друго се занимаваш?
-Последната ми страст е трио''Махала''. Там свирим аз, една българка Бояна Траянова и американец-Матю Щрайбер. Той е с акордеона. Свирим изцяло балканска музика. Не чалга, балканска и най-вече българска народна музика. Всички полудяват по нашето трио. Там тази музика е изключително екзотична, интересна. А хит винаги е песента''Йовано, Йованке''. Имае много участия с триото.
От както съм в България, ходя по антикварни книжарници и търся ноти, търся музика на старите български песни. И имам апел към всички, ако ви попаднат ноти ,моля изпратете ми ги на този сайт, за да популяризираме българската народна песен.
