Как да правим бебета в Абсурдистан?
[caption id="attachment_86664" align="aligncenter" width="700"]
Снимка: Дойче веле[/caption]
Интересно нещо е прегледа на печата. На няколко страници хартия можеш да видиш един малък учебник по история, само че за вчерашния ден.
В интензивността, с която се случват събитията в наши дни вчерашняит ден е достатъчно остарял за да се нарече история. Той обаче отразява и идеално епохата, в която живеем и с която ще бъдем запомнени от поколенията.
Две такива статии със сигурност заслужават да влязат в учебниците, като един от символите не само на 2014 година, а може би и на десетилетието.
На едната страница на вестника четем, че учените от БАН са изготвили документ „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България”. Тежестта на документа едва ли е толкова голяма, колкото подсказва името, но вероятно с такакава идея са работили над него най-мъдрите глави в България.
В документа се съветва всяко българско семейство да има по две деца, като основна мярка в борбата с демографската криза в страната.
Прочитаме остатъка от статията по диагонал и отгръщаме на следващата страница. Там ни чака друго заглавие „2 280 лв. за издръжка на домакинство с две деца”. Надолу в статията четем още тежки данни с ключови думи: поскъпване на живота, праг на бедността и цени на основни храни и продукти.
Тук някъде започваме да се чудим дали някъде между разгръщането на страниците не сме остарели с десетина години, а ситуацията в страната най-накрая да се е променила. Датите в горния десен ъгъл на вестника обаче не лъжат. Двете статии са от един и същи ден.
След минутка за смилане на информацията идва време за анализ. Кой път да изберем? Да се борим срещу демографската криза и циганизацията или да се борим за собственото си оцеляване, а и това на потенциалното ни бъдещо потомство от едно, две или повече деца?
Отдавна вече сме притръпнали към такива парадокси и ги слагаме в претъпканото чекмедже на мозъка си наречено Абсурдистан. Вестникът обаче заслужава да остане в някоя архивна папка и да бъде препрочитан през някое друго десетлие. Може би тогава нещата ще добият смисъл.
Слухове за фалит на банки, отчаяни опити за сформиране на правителство и Атанаска от Фейсбук допълват страниците на му.
А на следващата по-добре да не отгръщаме. Там пише за жена, запалила се пред президенството. Но тази история сигурно вече я знаете.
Снимка: Дойче веле[/caption]
Интересно нещо е прегледа на печата. На няколко страници хартия можеш да видиш един малък учебник по история, само че за вчерашния ден.
В интензивността, с която се случват събитията в наши дни вчерашняит ден е достатъчно остарял за да се нарече история. Той обаче отразява и идеално епохата, в която живеем и с която ще бъдем запомнени от поколенията.
Две такива статии със сигурност заслужават да влязат в учебниците, като един от символите не само на 2014 година, а може би и на десетилетието.
На едната страница на вестника четем, че учените от БАН са изготвили документ „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България”. Тежестта на документа едва ли е толкова голяма, колкото подсказва името, но вероятно с такакава идея са работили над него най-мъдрите глави в България.
В документа се съветва всяко българско семейство да има по две деца, като основна мярка в борбата с демографската криза в страната.
Прочитаме остатъка от статията по диагонал и отгръщаме на следващата страница. Там ни чака друго заглавие „2 280 лв. за издръжка на домакинство с две деца”. Надолу в статията четем още тежки данни с ключови думи: поскъпване на живота, праг на бедността и цени на основни храни и продукти.
Тук някъде започваме да се чудим дали някъде между разгръщането на страниците не сме остарели с десетина години, а ситуацията в страната най-накрая да се е променила. Датите в горния десен ъгъл на вестника обаче не лъжат. Двете статии са от един и същи ден.
След минутка за смилане на информацията идва време за анализ. Кой път да изберем? Да се борим срещу демографската криза и циганизацията или да се борим за собственото си оцеляване, а и това на потенциалното ни бъдещо потомство от едно, две или повече деца?
Отдавна вече сме притръпнали към такива парадокси и ги слагаме в претъпканото чекмедже на мозъка си наречено Абсурдистан. Вестникът обаче заслужава да остане в някоя архивна папка и да бъде препрочитан през някое друго десетлие. Може би тогава нещата ще добият смисъл.
Слухове за фалит на банки, отчаяни опити за сформиране на правителство и Атанаска от Фейсбук допълват страниците на му.
А на следващата по-добре да не отгръщаме. Там пише за жена, запалила се пред президенството. Но тази история сигурно вече я знаете.
