Не са малко народите по света, които макар и обособени като такива преди много години, никога не са имали собствена държава. Това е съдба незавидна за нито една общност, която е постигнала някаква уникалност в културното и социалното си развитие. В нашия край на света най – известния такъв народ са циганите. Тръгнали преди столетия от Индия, могъщата вълна на османските армии ги завлича на Балканския полуостров и в Европа, предимно от техните поселения в Египет. Тъкмо за това английското наименование е „gypsy” , което идва от думата „Еgypt” . Тук обаче са познати с етнонима „цигани” от турската дума „Çingene”. През „златните” години на социализма, характерни с високата си раждаемост техния брой нараства значително, а упоритияt им отказ да приемат модерния начин на живот се превръщат в сериозно предизвикателство за властите в Народна република България.
Пословичната фертилност при циганите предизвиква бързо изостряне недостига на жилищно пространство и влошаване на жизнената им среда, особено в кварталите, където те живеят обособено. Разрастването на маргиналните им поселения в покрайнините на градовете, предимно около транспортните входно-изходни артерии, създава негативен образ на тези градски центрове, което, естествено, провокира реакцията на централните и местните власти, все по-добре осъзнаващи връзката между поддържането на представителните градски зони и стопанското и социално благополучие на съответното селище.
Живков предприема широка кампания за благоустрояване централните части на окръжните градове и други емблематични селища (в много случаи, унищожавайки техните исторически ядра), модернизиране на пътните им мрежи и разширяването им с нови градоустройствени решения – високоетажни жилищни комплекси, като на техния фон циганските “гета” стоят не само анахронично, но дори провокативно. Циганите, със самото си присъствие, явно „саботират” благоустройствените мероприятия, които рядко достигат до тях.
От началото на 70-те години започва поетапно преместване на циганските квартални съобщности от покрайнините на градовете към други райони на съответния град или към съседни села. В архивите са запазени свидетелства за изселването им от невралгични пунктове във Варна, Враца, Плевен, Стара Загора, Пазарджик, Ловеч, Асеновград, Поморие и пр. За целта им се предоставят държавни жилища или се отпускат заеми за строеж на жилища. В някои случаи, изместването се налага или се оправдава с изискванията на благоустройството.
През 1978-1979 стремежът за разселване на “гетата”се превръща в целенасочена политика. Министерският съвет изисква, в изпълнение на решението на Секретариата на ЦК на БКП за подобряване на работата сред циганите, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на чиято територия “живеят компактни маси цигани”, да разработят, до средата на 1979, програми по селищни системи за разсредоточаване на циганите, живеещи обособено в квартали и махали. Ако тези квартали са извън регулацията на населените места, те трябва да бъдат напълно ликвидирани до 1990. Изселването на циганите от гетата в покрайнините на големите градове и към селата в околоградските райони допълнително ги профанизира, доколкото тези групи нямат необходимата земеделска култура, а отдалечаването от градските центрове ги лишава от традиционните им способи за препитание.
В безнадежден опит за интегриране на циганското население по това време започва разпръснато или дори компактно заселване на цигански семейства в новите жилищни комплекси, като те предпочитат да заемат предимно партерните етажи. Там, където са заселени сред българи или турци, повечето от тях се адаптират към новите условия, особено ако става дума за общностите на циганите-мюсюлмани. В случаите на по-компактно заселване обаче, жизнената среда около тях бързо се влошава. Това предизвиква напускане на съответните жилищни сгради и райони от представителите на другите народности и циганите отново се озовават в обособени поселения. Към 80-те години тяхната общност дотолкова се е разраснала, че вече е твърде обременително за останалите интеграцията на циганите да се провежда чрез повсеместното им дисперсиране.
Както знаем борбата с обособяването на маргинализирани общности продължава и днес. Е, поне на теория. Милиони левове се изсипват по различни програми в гетата, за да потънат по – бързо от зимните снежинки в калните локви около бараките в тях. Признаваме, че дори и желязната ръка на тоталитарната власт е изпускала от захвата си, хлъзгавия етнос, който до сега не е интегриран в нито една държава по света.
В статията е използван част от текста на Антон Иванов(бивш главен експерт по етническите и демографските въпроси към Администрацията на Министерския съвет) публикувана в бр.6/11 на Геополитика – „Кризата на демографския модел на „социалистическа” България”.
Източник: http://socbg.com/
Не са малко народите по света, които макар и обособени като такива преди много години, никога не са имали собствена държава. Това е съдба незавидна за нито една общност, която е постигнала някаква уникалност в културното и социалното си развитие. В нашия край на света най – известния такъв народ са циганите. Тръгнали преди столетия от Индия, могъщата вълна на османските армии ги завлича на Балканския полуостров и в Европа, предимно от техните поселения в Египет. Тъкмо за това английското наименование е „gypsy” , което идва от думата „Еgypt” . Тук обаче са познати с етнонима „цигани” от турската дума „Çingene”. През „златните” години на социализма, характерни с високата си раждаемост техния брой нараства значително, а упоритияt им отказ да приемат модерния начин на живот се превръщат в сериозно предизвикателство за властите в Народна република България.
Пословичната фертилност при циганите предизвиква бързо изостряне недостига на жилищно пространство и влошаване на жизнената им среда, особено в кварталите, където те живеят обособено. Разрастването на маргиналните им поселения в покрайнините на градовете, предимно около транспортните входно-изходни артерии, създава негативен образ на тези градски центрове, което, естествено, провокира реакцията на централните и местните власти, все по-добре осъзнаващи връзката между поддържането на представителните градски зони и стопанското и социално благополучие на съответното селище. Живков предприема широка кампания за благоустрояване централните части на окръжните градове и други емблематични селища (в много случаи, унищожавайки техните исторически ядра), модернизиране на пътните им мрежи и разширяването им с нови градоустройствени решения – високоетажни жилищни комплекси, като на техния фон циганските “гета” стоят не само анахронично, но дори провокативно. Циганите, със самото си присъствие, явно „саботират” благоустройствените мероприятия, които рядко достигат до тях.
От началото на 70-те години започва поетапно преместване на циганските квартални съобщности от покрайнините на градовете към други райони на съответния град или към съседни села. В архивите са запазени свидетелства за изселването им от невралгични пунктове във Варна, Враца, Плевен, Стара Загора, Пазарджик, Ловеч, Асеновград, Поморие и пр. За целта им се предоставят държавни жилища или се отпускат заеми за строеж на жилища. В някои случаи, изместването се налага или се оправдава с изискванията на благоустройството.
През 1978-1979 стремежът за разселване на “гетата”се превръща в целенасочена политика. Министерският съвет изисква, в изпълнение на решението на Секретариата на ЦК на БКП за подобряване на работата сред циганите, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на чиято територия “живеят компактни маси цигани”, да разработят, до средата на 1979, програми по селищни системи за разсредоточаване на циганите, живеещи обособено в квартали и махали. Ако тези квартали са извън регулацията на населените места, те трябва да бъдат напълно ликвидирани до 1990. Изселването на циганите от гетата в покрайнините на големите градове и към селата в околоградските райони допълнително ги профанизира, доколкото тези групи нямат необходимата земеделска култура, а отдалечаването от градските центрове ги лишава от традиционните им способи за препитание.
В безнадежден опит за интегриране на циганското население по това време започва разпръснато или дори компактно заселване на цигански семейства в новите жилищни комплекси, като те предпочитат да заемат предимно партерните етажи. Там, където са заселени сред българи или турци, повечето от тях се адаптират към новите условия, особено ако става дума за общностите на циганите-мюсюлмани. В случаите на по-компактно заселване обаче, жизнената среда около тях бързо се влошава. Това предизвиква напускане на съответните жилищни сгради и райони от представителите на другите народности и циганите отново се озовават в обособени поселения. Към 80-те години тяхната общност дотолкова се е разраснала, че вече е твърде обременително за останалите интеграцията на циганите да се провежда чрез повсеместното им дисперсиране.
Както знаем борбата с обособяването на маргинализирани общности продължава и днес. Е, поне на теория. Милиони левове се изсипват по различни програми в гетата, за да потънат по – бързо от зимните снежинки в калните локви около бараките в тях. Признаваме, че дори и желязната ръка на тоталитарната власт е изпускала от захвата си, хлъзгавия етнос, който до сега не е интегриран в нито една държава по света.
В статията е използван част от текста на Антон Иванов(бивш главен експерт по етническите и демографските въпроси към Администрацията на Министерския съвет) публикувана в бр.6/11 на Геополитика – „Кризата на демографския модел на „социалистическа” България”.
Източник: http://socbg.com/
