[caption id="attachment_118980" align="aligncenter" width="960"]
снимка: Jordan Dimov Photography ©[/caption]
Есен е. Бургас отново изпадна в безвремието между лятната и зимната ваканция, когато безброй крака му вливат живот, връщайки се от плаж с преметната кърпа на рамо или разхождайки се под красивата коледна украса с пликче печени кестени.
Като в постапокалиптичен филм главните улици се опразват, освен в онези редки уикенди, когато слънцето изгрее и изкара мравуняка навън. Дори тогава обаче картинката не е такава, каквато през лятото. Заедно с туристите от Бургас са си тръгнали хиляди бургазлии, които са избрали да живеят в София или чужбина, търсейки нещо повече от сезонната работа по курортите около града. Пейзажът става още по-пуст вечер, когато признаците за живот могат да се видят единствено зад светещите прозорци на блоковете, докато градът заспива "Вип Брадър" и "X factor".
И това разбира се не е случайно. След като капаните и баровете по плажа хлопнат кепенци в края на септември, местата в Бургас, които предлагат нощен живот остават изключително ограничени. Причинно-следствената връзка: няма хора, защото няма заведения и няма заведения, защото няма хора е трудна за проследяване, но зад нея със сигурност се крие някакъв проблем.
Дълги години Бургас се бори за идентичност, лута се между индустрията и производството, преди най-после да реши да се развива като туристически град. Което между другото изглежда крачка в правилната посока за един град, който се намира между море и три езера. Въпреки всичко обаче активният туристически сезон си остава 3-4 месеца, оставяйки всички заети в тази сфера да живеят на принципа "ден година храни". Вероятно защото морето става на практика безполезно, когато температурите паднат под 20 градуса, а други атракции в Бургас почти липсват.
Но да се върнем на празниците улици. За съжаление проблемът с тях не е само икономически, той е и духовен. Защото Бургас все повече изгубва своята идентичност, имиджът на културен град, пълен с поети, певци и художници е почти безвъзвратно загубен. Не че тези хора вече не се раждат край морето, просто много малка част от тях избират да останат край него. Шегичките с батките са забавни, но могат да станат и много тъжни, ако тенденцията не се промени. В противен случай ще чакаме "добрият човешки материал" да ни идва на свиждане веднъж в годината с билет от София.
Бургас умира всяка есен? Изчакайте да дойде зимата...
снимка: Jordan Dimov Photography ©[/caption]
Есен е. Бургас отново изпадна в безвремието между лятната и зимната ваканция, когато безброй крака му вливат живот, връщайки се от плаж с преметната кърпа на рамо или разхождайки се под красивата коледна украса с пликче печени кестени.
Като в постапокалиптичен филм главните улици се опразват, освен в онези редки уикенди, когато слънцето изгрее и изкара мравуняка навън. Дори тогава обаче картинката не е такава, каквато през лятото. Заедно с туристите от Бургас са си тръгнали хиляди бургазлии, които са избрали да живеят в София или чужбина, търсейки нещо повече от сезонната работа по курортите около града. Пейзажът става още по-пуст вечер, когато признаците за живот могат да се видят единствено зад светещите прозорци на блоковете, докато градът заспива "Вип Брадър" и "X factor".
И това разбира се не е случайно. След като капаните и баровете по плажа хлопнат кепенци в края на септември, местата в Бургас, които предлагат нощен живот остават изключително ограничени. Причинно-следствената връзка: няма хора, защото няма заведения и няма заведения, защото няма хора е трудна за проследяване, но зад нея със сигурност се крие някакъв проблем.
Дълги години Бургас се бори за идентичност, лута се между индустрията и производството, преди най-после да реши да се развива като туристически град. Което между другото изглежда крачка в правилната посока за един град, който се намира между море и три езера. Въпреки всичко обаче активният туристически сезон си остава 3-4 месеца, оставяйки всички заети в тази сфера да живеят на принципа "ден година храни". Вероятно защото морето става на практика безполезно, когато температурите паднат под 20 градуса, а други атракции в Бургас почти липсват.
Но да се върнем на празниците улици. За съжаление проблемът с тях не е само икономически, той е и духовен. Защото Бургас все повече изгубва своята идентичност, имиджът на културен град, пълен с поети, певци и художници е почти безвъзвратно загубен. Не че тези хора вече не се раждат край морето, просто много малка част от тях избират да останат край него. Шегичките с батките са забавни, но могат да станат и много тъжни, ако тенденцията не се промени. В противен случай ще чакаме "добрият човешки материал" да ни идва на свиждане веднъж в годината с билет от София.
Бургас умира всяка есен? Изчакайте да дойде зимата...
