Бургас е град със стари икономически традиции, голяма промишлена зона/вече неработеща/ и много добра географска локация. Общината се смята за образцова като управление, а кметът Димитър Николов за един от най-силните представители на своя пост. Бургас разполага с голямо пристанище, летище с огромен пътникооборот и с една рафинерия, която е структуроопределящо звено за страната. През последните години в общината се изляха стотици милиони лева по различни проекти, което доведе и до промяна на облика на част от града.
Но....в Бургас няма икономика. Това може да звучи парадоксално, но е факт. Община с кредитен рейтинг ААА почти не усвоява никакви външни инвестиции. Няма разкриване на нови постоянни работни места, а истината е, че сравнително ниската безработица се крепи на летния туристически сезон и временните инфраструктурни и капиталови проекти.
Разбиването на местната икономика започна през 1999 година и продължава и до днес. Правителството на Иван Костов унищожи заводи като "Камбана" ,Големите българки мелници, продаде НХК за жълти стотинки и се съгласи да бъдат съкратени хиляди работници, след като изтече 5-годишният мораториум. Отделно още десетки предприятия бяха затворени заради източване, лоши управление и отново бандитска приватизация. Постепенно врати затвориха "Бургаско пиво", "Кока-кола", "Винком", фабриките "Славянка", "Яна Лъскова" и други по-малки обекти. За разграбването на "Океански риболов" е излишно да говорим. Достатъчно е да споменем, че то внасяше навремето в хазната нетна печалба от 120-150 милиона долара, а сега е просто един блед вече спомен. Последният пирон в ковчега на местната икономика беше сложен с фалита на "Бургаски корабостроителници". Нека да добавим, че състоянието на славният някога "Елкабел" също не е блестящо и заводът работи с 12-15 процента от пълния си капацитет. Разбира се, за тези процеси вина няма сегашното ръководство на общината.
Всичките тези факти поставят остро въпроса за действителното състояние на бургаската икономика и на нейните реални показатели. През последните години обаче община Бургас не направи нищо в тази посока. Няма разкрити никакви действителни работни места, нито пък врати са отворили истински икономически обекти, които да произвеждат добавена стойност, да реализират обороти и да генерират заетост. Отворилите врати търговски вериги изсмукват капитал, който изнасят зад граница, като в същото време водят и до фалита на стотици по-малки обекти из цялата област. Така едно разкрито работно място в голяма верига, води до излизане на улицата на трима души. Резултатите са катастрофални. Местният дребен бизнес е смазан. С влизането на веригата "Лафка" в града пък ситуацията става още по-тежка.
Нека да припомним, че публично и много шумно общината обяви проекти като Океанариум, Логистичен парк, Плувният комплекс "Славейков" и дори "Черноморец-Арена", които трябваше да доведат многомилионни инвестиции в града, като в същото време за бургазлии да бъдат осигурени незапомнени екстри и благинки. И тук обаче провалът е много голям.
Въпреки постоянно натрупващите се проблеми, кметът Николов така и не успя да създаде благоприятни условия за бизнес в града. Заради това и инвеститори няма, няма и нови фирми, които искат да дават парите си на територията на общината. Всъщност икономическият климат в града далеч не е от най-добрите. С най-големите данъци за именно за бизнеса, с едни от най-сериозните административни тежести за предприемачите, а и със сигурното, но разбира се недоказуемо рушветчийство от страна на отговорните фактори, градът няма как да е привлекателно място за хората с идеи и пари.
Прибавяйки натрупаните дългове и влошаващата се като цяло икономическа среда, перспективите не са добри. Необходими са нови идеи и нови решения за създалите се проблеми. Видно е, че със сегашният модел на управление на общината това е невъзможно. 
Бургас е град със стари икономически традиции, голяма промишлена зона/вече неработеща/ и много добра географска локация. Общината се смята за образцова като управление, а кметът Димитър Николов за един от най-силните представители на своя пост. Бургас разполага с голямо пристанище, летище с огромен пътникооборот и с една рафинерия, която е структуроопределящо звено за страната. През последните години в общината се изляха стотици милиони лева по различни проекти, което доведе и до промяна на облика на част от града.
Но....в Бургас няма икономика. Това може да звучи парадоксално, но е факт. Община с кредитен рейтинг ААА почти не усвоява никакви външни инвестиции. Няма разкриване на нови постоянни работни места, а истината е, че сравнително ниската безработица се крепи на летния туристически сезон и временните инфраструктурни и капиталови проекти.
Разбиването на местната икономика започна през 1999 година и продължава и до днес. Правителството на Иван Костов унищожи заводи като "Камбана" ,Големите българки мелници, продаде НХК за жълти стотинки и се съгласи да бъдат съкратени хиляди работници, след като изтече 5-годишният мораториум. Отделно още десетки предприятия бяха затворени заради източване, лоши управление и отново бандитска приватизация. Постепенно врати затвориха "Бургаско пиво", "Кока-кола", "Винком", фабриките "Славянка", "Яна Лъскова" и други по-малки обекти. За разграбването на "Океански риболов" е излишно да говорим. Достатъчно е да споменем, че то внасяше навремето в хазната нетна печалба от 120-150 милиона долара, а сега е просто един блед вече спомен. Последният пирон в ковчега на местната икономика беше сложен с фалита на "Бургаски корабостроителници". Нека да добавим, че състоянието на славният някога "Елкабел" също не е блестящо и заводът работи с 12-15 процента от пълния си капацитет. Разбира се, за тези процеси вина няма сегашното ръководство на общината.
Всичките тези факти поставят остро въпроса за действителното състояние на бургаската икономика и на нейните реални показатели. През последните години обаче община Бургас не направи нищо в тази посока. Няма разкрити никакви действителни работни места, нито пък врати са отворили истински икономически обекти, които да произвеждат добавена стойност, да реализират обороти и да генерират заетост. Отворилите врати търговски вериги изсмукват капитал, който изнасят зад граница, като в същото време водят и до фалита на стотици по-малки обекти из цялата област. Така едно разкрито работно място в голяма верига, води до излизане на улицата на трима души. Резултатите са катастрофални. Местният дребен бизнес е смазан. С влизането на веригата "Лафка" в града пък ситуацията става още по-тежка.
Нека да припомним, че публично и много шумно общината обяви проекти като Океанариум, Логистичен парк, Плувният комплекс "Славейков" и дори "Черноморец-Арена", които трябваше да доведат многомилионни инвестиции в града, като в същото време за бургазлии да бъдат осигурени незапомнени екстри и благинки. И тук обаче провалът е много голям.
Въпреки постоянно натрупващите се проблеми, кметът Николов така и не успя да създаде благоприятни условия за бизнес в града. Заради това и инвеститори няма, няма и нови фирми, които искат да дават парите си на територията на общината. Всъщност икономическият климат в града далеч не е от най-добрите. С най-големите данъци за именно за бизнеса, с едни от най-сериозните административни тежести за предприемачите, а и със сигурното, но разбира се недоказуемо рушветчийство от страна на отговорните фактори, градът няма как да е привлекателно място за хората с идеи и пари.
Прибавяйки натрупаните дългове и влошаващата се като цяло икономическа среда, перспективите не са добри. Необходими са нови идеи и нови решения за създалите се проблеми. Видно е, че със сегашният модел на управление на общината това е невъзможно. 
