[caption id="attachment_90716" align="aligncenter" width="620"]
снимка: webstage.bg[/caption]
Рушащият се от 25 години Дом на БКП на връх Бузлуджа може да бъде върнат към нов живот само срещу 1,7 млн. лв. Парите ще дойдат от частни инвеститори и от европейските програми. За да се случи това, първо сградата трябва да бъде обявена за паметник на културата, смята Дора Иванова, пише "Преса".
23-годишната архитектка е възпитаник на Техническия университет в Берлин, където е защитила дипломна работа на тема „Бузлуджа - паметта на времето". Уникалната разработка е представена в катедрата по история на архитектурата и подкрепена изцяло както от научния ръководител, проф. д-р инж. Йоханес Крамер, така и от създателя на монумента арх. Георги Стоилов.
За първи път арх. Иванова представи идеите си в Стара Загора и Казанлък пред местната архитектурна общност и пред екипа на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Тя предлага помещенията да бъдат само почистени, без да се реставрират похабените мозайки. В централната зала предвижда да бъде обособен музей на съвременността, който ще бъде постоянно допълван. Сравнително добре запазената там мозайка ще разказва историята на социализма. Оцелелият вътрешен тъмен коридор пък ще бъде мястото на историята под османско робство. Външният кръг е за Средновековието с 16 скулптури на най-значимите владетели. В подземието ще има три зали - за праистория, античност и основаване на Първата българска държава.
С панорамен асансьор по 70-метровия стоманобетонен пилон ще се стига до най-високата точка - между двете рубинени петолъчки, откъдето при хубаво време се вижда Бяло море. По стените на пилона посетителите ще могат да прочетат имената на българските владетели.
снимка: webstage.bg[/caption]
Рушащият се от 25 години Дом на БКП на връх Бузлуджа може да бъде върнат към нов живот само срещу 1,7 млн. лв. Парите ще дойдат от частни инвеститори и от европейските програми. За да се случи това, първо сградата трябва да бъде обявена за паметник на културата, смята Дора Иванова, пише "Преса".
23-годишната архитектка е възпитаник на Техническия университет в Берлин, където е защитила дипломна работа на тема „Бузлуджа - паметта на времето". Уникалната разработка е представена в катедрата по история на архитектурата и подкрепена изцяло както от научния ръководител, проф. д-р инж. Йоханес Крамер, така и от създателя на монумента арх. Георги Стоилов.
За първи път арх. Иванова представи идеите си в Стара Загора и Казанлък пред местната архитектурна общност и пред екипа на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Тя предлага помещенията да бъдат само почистени, без да се реставрират похабените мозайки. В централната зала предвижда да бъде обособен музей на съвременността, който ще бъде постоянно допълван. Сравнително добре запазената там мозайка ще разказва историята на социализма. Оцелелият вътрешен тъмен коридор пък ще бъде мястото на историята под османско робство. Външният кръг е за Средновековието с 16 скулптури на най-значимите владетели. В подземието ще има три зали - за праистория, античност и основаване на Първата българска държава.
С панорамен асансьор по 70-метровия стоманобетонен пилон ще се стига до най-високата точка - между двете рубинени петолъчки, откъдето при хубаво време се вижда Бяло море. По стените на пилона посетителите ще могат да прочетат имената на българските владетели.
