Може ли презастрояването по морето да компенсира обезлюдяването на стотици села в Северозападна България? Не, разбира се. Тези картини на контраста са само проявления на неуместна и престъпна политика, водена от години.
За диаметрално противоположната ситуация на „двата бряга”, предлага ме ви коментара на Мирела Иванова за DW, със заглави на e-burgas.
Ако днес човек се поразходи по българското Черноморие, лесно ще разбере, че произволното застрояване е приело уродливо-катастрофични размери. Усещането е призрачно: редом с полудовършени стърчащи скелети на сгради, намиращи се в трънясали и буренясали парцели, пълни с боклуци, се издигат внушителни по мащаби и кич дворцоподобни комплекси. По темата се пише и говори до втръсване от години, тя става от банална по-банална и все пак нищо не се променя към разумен порядък.
Такава е реалността не само в морските и планински територии, където вълчите апетити за бърза печалба унищожават безогледно природата. Става дума за 220 общини, които или нямат общ градоустройствен план, или трябва да актуализират стария си. Градоустройствените планове са заявени като основна задача от Иван Данов, министър на инвестиционното проектиране, но вземем ли предвид абсурдния факт, че въпросното министерство все още е фантом, то лесно ще провидим протяжността на произвола.
Неспасеният град на спасението
Старият Несебър се превърна в нарицателно на мутронашествието – притулените му от безумни градежи и битпазарски сергии уникални древни църкви и паметници на културата предизвикаха заплахата да бъде изваден от списъците на ЮНЕСКО. Но нима в Созопол, градът на спасението, е много по-различно? Изсечени гори, бетонирани фиорди, отрязани скали, по които се издигат уродливи хотели и така се иззема от красотата и уникалността на един от най-впечатляващите заливи по южното Черноморие. Нововъзникналият редом с новия още по-нов град не само няма общ градоустройствен план, но дори канализация и централна алея. Притежателите на луксозни вили и почивни комплекси изливат собствените си извержения в морето, в което се къпят. В което се къпем и ние.
Онемяваме от "размаха" на подобен туристически бизнес и стратегия. Непонятно е и как богата община като Созополската не полага усилия за поддържането на вече построената крепостна стена покрай смокиновата алея, за общата чистота и състоянието на обществените места. Разбити калдъръми, неработещи и затворени с шперплат лампи, които би трябвало да са част от общия светлинен ансамбъл покрай крепостта, и фекалии, изтичащи направо от стената досами ресторантите и разкопките.
Хаосът в презастрояването
И докато едни места са презастроени, други опустяват. Възможно ли е обаче бетонният Слънчев бряг например да е "компенсация" за обезлюдяването и умирането на стотици малки селца в Северозападна България… Не, естествено. Двете картини на контраста са само проявления на неуместна и престъпна политика, на поддържано от години беззаконие, облагодетелстващо малцина политически и икономически "избраници на съдбата" в България. Виновни за презастрояването в Несебър и Созопол няма. За смъртта на малки села- също. Абсурдът продъжава…
Може ли презастрояването по морето да компенсира обезлюдяването на стотици села в Северозападна България? Не, разбира се. Тези картини на контраста са само проявления на неуместна и престъпна политика, водена от години.
За диаметрално противоположната ситуация на „двата бряга”, предлага ме ви коментара на Мирела Иванова за DW, със заглави на e-burgas.
Ако днес човек се поразходи по българското Черноморие, лесно ще разбере, че произволното застрояване е приело уродливо-катастрофични размери. Усещането е призрачно: редом с полудовършени стърчащи скелети на сгради, намиращи се в трънясали и буренясали парцели, пълни с боклуци, се издигат внушителни по мащаби и кич дворцоподобни комплекси. По темата се пише и говори до втръсване от години, тя става от банална по-банална и все пак нищо не се променя към разумен порядък.
Такава е реалността не само в морските и планински територии, където вълчите апетити за бърза печалба унищожават безогледно природата. Става дума за 220 общини, които или нямат общ градоустройствен план, или трябва да актуализират стария си. Градоустройствените планове са заявени като основна задача от Иван Данов, министър на инвестиционното проектиране, но вземем ли предвид абсурдния факт, че въпросното министерство все още е фантом, то лесно ще провидим протяжността на произвола.
Неспасеният град на спасението
Старият Несебър се превърна в нарицателно на мутронашествието – притулените му от безумни градежи и битпазарски сергии уникални древни църкви и паметници на културата предизвикаха заплахата да бъде изваден от списъците на ЮНЕСКО. Но нима в Созопол, градът на спасението, е много по-различно? Изсечени гори, бетонирани фиорди, отрязани скали, по които се издигат уродливи хотели и така се иззема от красотата и уникалността на един от най-впечатляващите заливи по южното Черноморие. Нововъзникналият редом с новия още по-нов град не само няма общ градоустройствен план, но дори канализация и централна алея. Притежателите на луксозни вили и почивни комплекси изливат собствените си извержения в морето, в което се къпят. В което се къпем и ние.
Онемяваме от "размаха" на подобен туристически бизнес и стратегия. Непонятно е и как богата община като Созополската не полага усилия за поддържането на вече построената крепостна стена покрай смокиновата алея, за общата чистота и състоянието на обществените места. Разбити калдъръми, неработещи и затворени с шперплат лампи, които би трябвало да са част от общия светлинен ансамбъл покрай крепостта, и фекалии, изтичащи направо от стената досами ресторантите и разкопките.
Хаосът в презастрояването
И докато едни места са презастроени, други опустяват. Възможно ли е обаче бетонният Слънчев бряг например да е "компенсация" за обезлюдяването и умирането на стотици малки селца в Северозападна България… Не, естествено. Двете картини на контраста са само проявления на неуместна и престъпна политика, на поддържано от години беззаконие, облагодетелстващо малцина политически и икономически "избраници на съдбата" в България. 
