През 80–те години, славните спортисти, медалистите на България на Световни първенства и Олимпиади – борците, щангистите и боксьорите, години наред се радват на всеобщо признание. Те са големи групи яки момчета, но без никаква друга професия. Илия е един от тях. И са едни от първите, изхвърлени на улицата от политическата вихрушка в страната след 1989 година и бързо забравени. Затова се хващат за ”бухалките” и ги правят своя ”професия”. Борците с бухалки е една от най-тъжните истории на българския преход. ”Яките момчета” бързо се организират в бойни групи и се захващат да извършват непознатата им дотогава ”охранителна или застрахователна” дейност. Страховата психоза и несигурността сред хората, е първият резултат на политическите промени у нас. Тя се засилва от бързо растящата и неконтролирана битова престъпност. Това използват ”яките момчета” и много бързо тяхното поведение се променя. Насаждането на страх и несигурност става основната им цел. Те съзнателно принуждават хората да търсят защита и сигурност при тях и неусетно се превръщат в част от самата престъпност. Постепенно се оформят по-големи групи, които прерастват във фирми, появява се съперничеството и вражда между тях. Силовите структури започват да уреждат споровете по между си за разпределение на ”териториите” също силово. ”Яките момчета” постепенно се превръщат в закоравели престъпници, с много широко поле на действие и най-вече в контрабандата. Бездействието на полицията, която остави свободно да се шири насилието на ”бухалкаджиите”, може да се обясни, както със съзнателната пасивност на началниците им, така и като форма на взаимна съпричастност. Постави се начало на симбиозата между зараждащата се престъпност и полицията. Много от водачите на престъпните силови групировки, са израсли в т.н. училище за ”Олимпийски надежди”. От там са минали ”босовете” – братята Васил и Георги Илиеви, Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов –Маргина, Иво Карамански, Димитър Джамов, Илия Павлов и други. Лидерските качества и превъзходството на Илия бързо се признават от останалите ”борци”. Няма да мине много време и Младен Михалев – Маджо, а по-късно и Димитър Джамов – знакови фигури, ще са негови лични шофьори.
По ирония на съдбата, повечето от тази група не са между живите. Станали са жертва на жестоката борба за власт и разчистване на сметки помежду им. Как започва всичко… Илия, учи във ВИФ, където се запознава с Антоанета Чергеланова и през 1992 година сключват брак. Бащата на Антоанета е известният генерал Петър Чергеланов – началник на 3-то управление ДС – военното контра-разузнаване. Сродяването на Илия Павлов с генерала е сравнително кратко, защото бракът му с Антоанета трае само 2 години, но имат дете – дъщеричка. Очевидно, Илия запазва добрите връзки, както с генерала, така и с хора от Държавна сигурност. ”Контрабандата е нашето културно наследство” – казва Иван Кръстев, известен български политолог. Звучи колкото невероятно, толкова и вярно. Незаконната търговия се е извършвала през сухопътната, морска или речна граница и летищата, с участието на строго секретни, специализирани звена на бившите тайни служби. Използвани се също фирми създадени специално за тази цел. Контрабандата, която те организират е в няколко направления – наркотици, оръжия, психотропни вещества – най-вече каптагон, високи технологии, а по-късно антики и произведения на изкуството. Контрабандните канали създадени от бившата Държавна сигурност, са продължили да действат и след преврата през 1989 година, но с активното участието и на нови мафиотски структури.
Говори се и е много вероятно, да е използвал каналите на ”Кинтекс” – специализирана фирма за контрабанда. Един от директорите на ”Мултиарт” е о.з. полковник Димитър Иванов – бивш началник на 6-ти отдел в 6-то управление ДС. Той е известен с големите си връзки в секретните службите и по партийните върхове. Югоембаргото е една изключително добра възможност за контрабанда. От нея се възползват и висши правителствени и държавни служители. Нейчо Неев – вицепремиер от правителството на Любен Беров е съден за ембаргова контрабанда. В тази ”игра” вече са се наместили много играчи, включително и от силовите структури. Изнасят се масово влакови композиции и шлепове по Дунав с горива. Със съдействието на Димитър Иванов, в петролната контрабанда активно се включва и Илия Павлов. ”Чичо Митко, може ли и ние да прекараме една влакова композиция през границата?” Пита Младен Михалев – Маджо, по-късно станал един от най-големите мафиотски асове. А кой е ”чичо Митко” с големите възможности, е ясно. Бригадите на борците, или както на шега ги наричат ”дебеловратите момчета”, охраняват композициите, които често преминават, късно вечер нелегално границата с Югославия. Илия Павлов притежава всички качества, за да стане един от ”асовете” в този бизнес. Има приятна външност и обноски, умен, енергичен, смел, с добри връзки сред властите и подземния свят в България, спечелил и доверието на сръбската мафия. Най-тиражираният белградски вестник ”Вечерни новости” твърди, че ”Илия Павлов е човека, който е прокарвал финансовите пътища на режима на Милошевич. Той поддържал връзка с неговия доверен банкер Йездимир Василевич, с когото договарял финансовите операции на югославските фирми, които трябва да преминават през България. И така, в един кратък период се създава компанията гигант – ”Мултигруп” с президент Илия Павлов и вицепрезидент о.з. полковник от ДС Димитър Иванов. Структурата на ”Мултигруп”, по думите на Иванов, е създадена от самия него. ”Цяла нощ чертах на кадастрон пред Илия структурата на нашата групировка”. Тя беше почти същата, като тази на ”Тексим” – най успешната българска компания, която аз навремето разследвах и познавам детайлно”.
MG Finance USA Inc. е регистрирана във Вашингтон, САЩ през 1991 г. „Мултигруп холдинг” АД е регистрирана в Цуг, Швейцария, на 5 август 1991 г. (Илия Павлов държи почти всички акции в нея; незначително участие има само Иван Дремсизов, директор на дъщерната фирма „Интерстийл” АД. „Мултигруп България” АД Холдинг е дъщерна фирма на швейцарската „Мултигруп холдинг“. През 1998 г. „Мултигруп холдинг” АД се преименува на „МГ Корпорация“ (MG Corporation). През септември 2000 г. управлението на активите на последната е поето от MG Asset Management Company с управителен съвет: Илия Павлов - председател Бояна Попова - заместник-председател и изпълняващ длъжността председател на борда Борис Геновски - изпълнителен директор Майкъл Дешено (Michael Descheneaux) – изпълнителен директор Браян Дженкинс (Brian Michael Jenkins), специалист по сигурността - член на борда Герхард Баум - член на борда Николай Вълканов - член на борда Недялка Сандалска - член на борда Павел Найденов (баща на Илия Павлов) – член на борда. През ноември 2001 г. MG Asset Management Company минава под контрола на регистрираната във Вадуц, Лихтенщайн, PFHC Establishment/PFHC Anstalt. Вдовицата на Илия Павлов Дарина Калчева Георгиева-Павлова (Дария Стефанели) е член на управителния съвет на тази лихтенщайнска фирма. Към януари 2012 г. PFHC притежава три четвърти от акциите на „Балкантурист Елит АД“ с директор Недялка Сандалска. Зародишът на Мултигруп е в „Мултиарт„, предприятие (творческо-производителна кооперация) за внос и износ на антики и произведения на изкуството, регистрирано от Илия Павловпо силата на Указ 56 през 1988 г. Димитър Иванов, тогава зам.-началник на отдел в Шесто управление в Държавна сигурност, отрича твърденията, че е бил съдружник или да е работил за Мултиарт и изброява седемте член-кооператори: Илия Павлов, Лъчезар Бояджиев, Христо Недялков, Георги Агафонов, Васил Мирчев, адвокат Николай Орешаров, и полиграфист на име Костов. Нито един от седемте не е служител на ДС. След 10 ноември 1989 г. Илия Павлов и неговите съдружници бързо създават мрежа от дъщерни търговски фирми: „Мултиинтернешънъл холдинг” (1990), регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, и в Драгоман.
Първите дъщерни дружества на групировката в страната са „Бартекс“, „Интерстийл“, „Мултигруп инженеринг“, „София инс.“, „Арес делта“ (с управителДимитър Иванов), „Интком“ и „Мултиагро“ . Част от фирмите се помещават в сградите на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Друга дъщерна фирма е „Вениса естаблишмънт” (1991) със седалище Вадуц, Лихтенщайн. Първите 250 милиона долара са прехвърлени през КПП Градина, в блиндиран камион. Част от тях са вложени в създаването на Балканска банка Скопие, а другите, според Илия Павлов са се ”изгубили”. След краха на Милошевич, човек свързан с т.н. Земунски клан, пристига в София и настоятелно иска Илия Павлов да върне получените 250 милиона долара. Известно е, че Земунският клан е изпълнител на повечето поръчкови убийства в Сърбия. Дълго време за Илия Павлов, въпросът с тези 250 милиона сръбски долари бил съзнателно ”забравен”- Югославия я няма, разпаднала се е, а Милошенич е в затвора. Най-вероятно, тези 250 милиона долара, са фаталната грешка на Илия Павлов. След като натрупва доста пари и самочуствие, Илия използва връзките на Димитър Иванов и решава да действа на по-високо равнище. Лидерът – реформатор на комунистическата партия и държавата, Андрей Луканов познава лично Димитър Иванов. Младият и ”много перспективен” бизнесмен Илия Павлов, е представен на Луканов от о.з. полковника. 05 От този момент, якото момче – ”борецът” Илия, вече се издига на нова, много по-висока орбита в бизнеса и в живота, след като получава търсената от Луканов подкрепа. Журналистът Глени, който познава подземния свят у нас и обстановката в България, след време пише: ”Луканов контролираше политическата машина, Димитър Иванов мрежата на службите за сигурност, а Илия Павлов и групата борци, допринасяха за контрола с ”твърда ръка”. През 1990 година, Илия установява, че негов добър приятел е сред новите ръководители на синдиката ”Подкрепа”, чийто лидер, д-р Тренчев и неговите надъхани с антикомунизъм отряди, всяват всеобщ страх и респект. Илия убеждава приятеля си, че старите директори на големите предприятия поставени от предишния режим, трябва да бъдат изгонени, или сплашени, защото открито бойкотират новите реформи и нарочно създават трудности на бизнесмените като него. Ръководителят на една от най-големите по това време охранителни фирми в страната, който познава добре както произхода, така и действията на престъпните структури, споделя пред журналиста Глени: Тактиката на Илия беше проста, казва се ”клопката на паяка”.
Ето каква е тази клопка: Илия Павлов, заедно с Димитър Иванов, влизат неочаквано в кабинета на директора на огромния по онова време металургичен завод Кремиковци и заплашително му поставят ултиматум:с ”или работиш с нас, или с теб е свършено”. От този момент нататък, директорът не купува суровините за завода от руснаците по държавни цени, а от от фирма на Илия Павлов, по цени на международнате пазари. И вместо да продава директно на клиентите си готовата продукция на Кремиковци, той я продава на занижени цени на друга фирма на Павлов. И така се контролират входа и изхода на предприятието – това е ”клопката на паяка”. Схемата е проста и много печеливша. Особено, след като Андрей Луканов се грижи с държавни ”инжекции” Кремиковци да не фалира. А Илия Павлов прибира големи пари от две места – входа и изхода. За руснаците той вече е новият голям вносител на суровини за Кремиковци. Павлов и неговите хора бързо изграждат предприемачески компании в много сектори на българската икономика – земеделието, транспорта, тежката и енергийна промишленост и други. Интересно е съвпадението – предприятие, в което ”Подкрепа” е силна, Илия Павлов открива фирма. В Москва представител на „Мултигруп” е Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов. Съвместно с руското държавно предприятие Газпром Мултигруп създава през 1992 г. дружеството Овергаз. Kъм 2002 г. Илия Павлов вече е регистрирал стотици компании в България и по света и е придобил десетки държавни предприятия, сред които Гранд хотел „Варна“ в курорта Св. Константин и Елена (1994 г.), хотел „България“ в София (1996 г.), 51% от националния туроператор „Балкантурист“ и от най-големия хотел на Боровец „Рила“ (1996 г.), „Елкабел“ и „Минстрой холдинг“ (1998 г.), бургаските „Черноморски солници“ (2000 г.).
Предполагаема противозаконна дейност
През 90-те години на 20. век Мултигруп е подозирана във вкарване в оборот на присвоени от висшата комунистическа номенклатура държавни средства, в насилствено монополизиране на доставката на суровини за големи държавни предприятия и пласмента на производството им, в източване на средства от държавни банки чрез кредити и в поддържането на тесни връзки със застрахователни фирми с изнудвачески практики. За да легализила или по-точно да ”изпере” пари, Илия Павлов взима 2 млн. лева кредит от банка ДСК, който връща след 11 месеца. Твърди, че е завъртял парите 5 – 6 пъти, купувайки и продавайки захар и така постигнал голяма печалба. С уставен капитал 50 млн. лева и подкрепата на Луканов, лесно получава лиценз и открива собствена ”Кредитна банка”, а със 7.5 млн.лева създава застрахователна компания – ”София Инс”. Блестящи банкови операции за пране на пари, а след като има вече и своя собствена банка, това ще прави още по-лесно. Но той не се ограничава само в рамките на неговата банка, или ДСК. Нарастналите му възможности, а от там и апетит включват вече и БНБ, Балканбанк, Първа частна банка и още много други частни банки и финансово кредитни дружества. От тях, чрез ”клопката на паяка” изсмуква огромни държавни средства под формата на кредити, за които предварително се знае, че напълно или частично няма да върне. Най-характерен пример в това отношение е ”Балканбанк”. От общо 16 лоши длъжника на банката, 7 са фирми от групировката ”Мултигруп”, чиито дългове към 31 май 1996 година възлизат на 14,234 милиарда лева. Най-големите длъжници са ”Дисконтова къща” АД -2,97 милиарда лева, ”Индустриал – М” -1,11 милиарда лева и много други по-малки кредити, голямата част от които ще се обявят за несъбираеми.
Трябва обаче да отбележим, че Илия Павлов и неговият октопод ”Мултигруп” са изсмуквали чрез ”паяка” много държавни – народни пари, но и тези, които са му ги отпускали също са крали много. Иван Миронов – шеф на държавната ”Балканбанк” открадна над 200 милиона долара и избяга в Америка. Само на фирмите на синовете си е прехвърлил 3 милиона долара, без да има право. И това е една малка част от парите, които е откраднал. Сега спокойно и охолно живее във Вашингтон с жена си и двамата си сина. А за това кой стои зад Миронов говори не кой да е, а бившият директор на Националното следствие Ани Крулева: ”Имах посещение от бившия и настоящ министър Емилия Масларова, която не познавах. Тя много настояваше да ме заведе на ”сутришно матине” някъде на Витоша, при един приятел. Не искала да ми каже името му, за да бъде изненада. След като настоях, разбрах, че срещата ще бъде с банкера Миронов, за когото аз бях издала заповед за арест”. Кой ли е помогнал на Миронов да избегне ареста и да ”офейка” в САЩ? Ани Крулева споделя също, че още в първите си работни дни като шеф на Националното следствие, докладват й, че на входа чака Илия Павлов и иска да бъде приет. За това ходатайствал лично и началника на 1-ви отдел Румен Андреев, след време е неин заместник и дори замминистър в МВР. ”Не виждах за какво можем са си говорим с тази бизнес персона, за разлика от много видни представители на съдебната система, както се оказа по-късно”. Много характерно откровение. ”Илия Павлов иска среща за да ме убеди, да не водим дело срещу Първа частна банка. Така сме щели да дискредитираме ”Мултигруп”, която държала парите си в тази банка”. Това е част от големите игри на Илия Павлов, които включват много банки, но както се разбира и много връзки. Голяма част от парите на Илия Павлов, също като на Миронов са в САЩ. Опитите му да получи американско граждантво и паспорт по нормалния път са отклонявани от двама поредни посланици в България.
Илия Павлов се принуждава да си купи американско гражданство и паспорт за 1 милион долара. На 21.04.2005 г. посланикът на САЩ в София Джеймс Пардю определя Мултигруп като „доскоро най-голямата организирана престъпна групировка в България“. През 1999 г. съпругата на Илия Павлов Дарина Павлова (приела американско гражданство през 1995 г.) прави дарение от $1000 за предизборната кампания на Хилари Клинтън (тогава кандидат-сенатор), но дарението е отказано поради обвинения, че компаниите на Павлов са свързани с престъпния свят и бившето комунистическо разузнаване. Българското правосъдие не е уличавало ръководителите на Мултигруп в нарушения на закона. Най-голямата престъпна организация в България, от доклада на Държавният департамент на САЩ Когато се срива комунизма, а с него и държавата, не можеш да оцелееш, ако не играеш ”мръсно”, защото няма кой да те контролира. Ако има пазарна икономика и няма държава да защитава договорите, това ще започнат да правят мафиотите.
Единствено, въпросът е, доколко дадена държава е способна, бързо да възстанови отново контрола си. Мнението е на английския кореспондент на БиБиСи и в-к ”Гардиан” Миша Глени, специалист по престъпния свят в Източна Европа. Поддържа и лични връзки с мафиотски босове. Илия Павлов има едно изключително качество, което го различава от другите – талантът на добър борец. Това е неимоверно труден спорт изискващ здраво тяло и желязна воля. За да стане републикански шампион, младият Илия несъмнено има тези качества, но и нещо друго – склонност към риск и авантюра. Той е привлечен в ЦСКА и дори получава офицерско звание. Началото на края на Илия Павлов Колкото повече расте икономическата мощ и влияние на Илия Павлов, толкова повече расте неговата надменност и наглост, а от там и враговете му. darina_ilia Независимо, че Павлов назначава брата на Луканов за представител на ”Мултигруп” в Москва, между него и ”лидера” вече има напрежение. Отношенията им винаги са били ”брак по интереси”. Сблъсъкът между двамата ”големи” предстои, когато ще воюват за най-печелившия бизнес – вноса от Русия на енергийните суровини – газ, петрол, ток и участието им в големия газов проект – ”Топенерджи”. Докато Луканов вече върви надолу – той е извън правителството и ръководството на БСП, Илия Павлов продължава да се изкачва нагоре. В средата на 1994 година, Банка ДСК отпуска на Илия Павлов 700 милиона лева кредит, обезпечен със скандално вземане по цесия от дълговете на Кремиковци към ”Мултигруп”. Освен това, използва спорно вземане от Кремиковци и ДСК му дава на ”доверително пазене” валутни зункове за 16 милиона долара, които може да използва като залог, за да изтегли много повече пари. Гаранция пред ДСК е пакетът акции на гранд хотел ”Варна” и акциите на Балканска банка Скопие.
За използване акцииите на банката той не е питал ”партньрите” си от Сърбия. Тези финансови игри са една малка част от банковите комбинации, но вечно с играта на ”паяка” в полза на Илия Павлов. Основно е ощетена държавата, но е ”прецакал” и не малко хора. Появява се информация, че прокуратурата разследва отношенията на ДСК с Кредитната банка на Павлов. Във връзка с въвеждането на Валутния борд, необходимо е да се преструктурира ДСК и трансформира в търговска банка. Тя вече има ново ръководство, което спира източването на ДСК към Кредитна банка и от там към ”Мултигруп”. Нищо не последва за Павлов от разследването на прокуратурата. Скоро след това, започва трагичния край на почти всички частни банки. Те са просто източени по схемата на ”паяка” и фалират. Но фалитът на тези банки ражда българските олигарси. Кредитна банка също е една от фалиралите, като ощетява много фирми и частни лица. Илия Павлов решава да участва и в масовата приватизация. Създава фонд ”Мултигруп Елит”, в който, като в другите фондове, потъват парите и надеждите на много хора, излъгани за пореден път. Докато българските власти си затварят очите за операциите на Илия Павлов, шефът на немските тайни служби Бернд Шмидбауер, във връзка с въвеждането на Валутния борд, е поискал от президента Стоянов и министъра на вътрешните работи Богомил Бонев гаранции, да заставят ”Мултигруп” да работи по ”правилата”. Германия разполагала с неизвестна на България информация, уличаваща сериозно групировката. Илия Павлов, необезпокояван продължава да придобива на безценица държавни имоти.
Със съдействието на Н. Сандалска, бивш директор в Балкантурист, вече служител на ”Мултигруп”, Павлов купува изгодно елитни туристически обекти – гранд хотел ”България”, гранд хотел ”Варна”, хотел ”Интернационал” Златни пясъци, Хотел ”Рила” в Боровец, резиденциите ”Перла”, ”Бистрица” и ”Сърница”, палат в Драгалевци, ”Арбанаси палас”, хотел в Момчиловци, скъпи имоти в центъра на София и още много други. Чуствайки се вече достатъчно силен, Илия Павлов първи иска да извади официално, на светло ”мутрите”, може би, имайки предвид и себе си. През март 1995 година, докато е в Америка, във в-к ”Дума”, с негово съгласие и от негово име, излиза статията: ”Време е да обуздаем организираната престъпност”. В нея президентът на ”Мултигруп” казва:” Има реална опасност съмнителни икономически формирования, натрупали капитали във времето на беззаконие и безвластие, да се опитат да поставят под свой контрол икономиката, политиката, властта, целия живот на обществото”. Каква трогателна загриженост!
Илия Павлов, внушава в статията, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали и излиза с апел към силовите структури, да се откажат от престъпния си бизнес, така, както ”гущерът къса опашката си” и да излезат на светло. Статията, под контрола на вицепрезидента Димитър Иванов, е написана от младия Георги Кадиев. Той работи във в-к ”24 часа” и в свободното си време прави анализ на пресата за ”Мултигруп”. Как отвръщат силовите структури на апела на Павлов? Малко по-късно, показно е убит президента на ВИС-2 Васил Илиев. Бизнесът на ”Мултигруп” продължава да нараства. Илия Павлов създава близки отнощения с Ахмед Доган и неговите приближени и ги включва в търговията с горива от Русия. Една такава сделка е между молдовеца Рибаков, Павлов и Доган, за запълване на откраднатото гориво от държавния резерв. Това е споделил Карим Караали пред в-к ”168 часа”. Той бил касиер на Доган и ДПС, преди самоубилият се Ахмед Емин. Карим също казва, че през 2000 година, с посредничеството на Илия Павлов, при Доган са идвали представители на ”Газпром”, изпратени лично от руския шеф Рем Вяхирев. volen_multi2 Карим твърди, че 99% от върхушката на ДПС се занимават с бизнес. Парите от фирмите на ДПС минавали през него, а той ги разпределял по определен процент. Най – тлъстият дял взимал Доган. За да покаже важността и значението на”Мултигруп”, Илия Павлов купува от британския медиен магнат Робърт Максуел бившата земеделска резиденция ”Бистрица” и я прави свой централен офис. Покупката е на невероятно ниска цена, а ”благосклонността” на Максуел се обяснява с ”масонското братство” между двамата. Много малко се знае за ролята на масонската ложа във връзките и действията на Илия Павлов, но фактът, че той е удостоен с най-височайшата степен – 33-та говори, че той е бил сериозен фактор в масонското братство. Димитър Иванов, като вицепрезидент на групировката от 1991 до 1996 г. отговаря за информационно-разузнавателната дейност и сигурността й. Тук влизат и връзките на ”Мултигруп” със силовите групировки. Не се знае колко е вярно това, но Иванов твърди, че в ранния период, Илия събирал често в събота ”борчетата” на бистришкия стадион и играели футбол срещу ”мултаците”. След мача, душ в резиденцията, после вечеря на маса и дълги ”бизнес” разговори. О.з. полковникът, пропуска обаче да каже, дали това са били жестове на приятелство, или бизнес срещи.
В Мултигруп работят бивши величия от ”татово” време – Белчо Белчев, финансов министър, Георги Панков – министър на химията и металургията, Румен Сербезов – министър на леката промишленост, Жельо Добрев – на земеделие, няколко бивши замминистри, посланици и др. Основно са използвани техните връзки. Татяна Дончева първо е работила в адвокатска къща, обслужваща фирми на ”Мултигруп” но после, като юрист започва работа в корпорацията. Военният прокурор Николай Колев, един от жертвите на мафията, според Димитър Иванов, сам се е предложил да работи за Илия Павлов. Икономическата експанзия на ”Мултигруп” при кабинета на Любен Беров, с участието на Ахмед Доган и подкрепена от Андрей Луканов, достига невероятни размери. Илия Павлов, с новите си познания от американската школа по бизнес администрация, заучена усмивка и чар, умело създава и поддържа връзки на високо равнище. Не му липсва и дързост. Чрез няколко свои фирми, превежда голяма сума пари на президента Желев за предизборната му кампания. Но президентът, след като разбира откъде идват парите, веднага му ги връща. Не така стоят нещата, при посещението на Симеон Сакскобурготски в Бъгария. Разноските са поети ”негласно” от Илия Павлов, а хората на Ахмед Доган, почти монополизират пребиваването на бившия цар у нас. Илия Павлов и проф. Чирков са единствените частни лица, които Симеон Сакскобурготски удостоява с лична аудиенция, по време на посещението си. Голяма част от сделките на ”Мултигруп” явно, или най-често прикрито, облагодетелствуват ДПС и неговия лидер Ахмед Доган. Илия Павлов дори поема разноските, на една от сватбите на ”сокола”. ILIA_SIMEON Независимо от щедростта и благотворителността му, Илия Павлов продължава чрез ”клопката на паяка”, да заграбва все повече и повече държавна собственост. На 30 години той е вече мултимилионер, а на 40 милиардер, най-богатият българин и 8-ми по богатство в Източна Европа. Илия Павлов отваря клон на ”Мултигруп” в САЩ, разкрива поредната си фирма ”Виена” в щата Вирджиния, там купува и голяма къща, придобива и 2 казина в Парагвай. А в България наема няколко т.н. ПР (пъблик релейшънс) фирми, чрез които изгражда имиджа си на най-известният бизнесмен в страната. Вестниците, телевизиите и другите средства за масова информация се надпреварват да го хвалят и да се държат сервилно.
Поканата за негов рожден ден – 6 август, празнуван във Варна на брега на морето, винаги е нещо грандиозно – там е политическият и икономически елит на страната. Първоначално в групировката работят няколкостотин души, след това няколко хиляди, за да стигнат до десетки хиляди българи, които зависят от него, едноличният собственик на ”Мултигруп” – Илия Павлов. Дълго време, държавата не само си е затваряла очите пред дейността му, но даже му е съдействала. Мълчаливо се подминва периодът му на ”бухалките”, после на ”ембаргоконтрабандата”, или ”клопката на паяка”. Мълчи се и за периода на банковите фалити и то, не само за неговата банка. Нищо не се говори за връзките му с югославската, а после и сръбката мафия. Много държавници, политици и различни ”храненици” са сядали на богатата трапеза на Павлов и са ползвали щедро предлаганите ”блага”.
А тази трапеза, както и джобовете на Илия се пълнят с парите на народа, който през това време гладува и мизерства. Но българските управниците нехаят за това. При правителството на Беров, чрез Доган, Илия Павлов има пълна свобода на действие. Ето няколко примера за ”топлата връзка” между Доган и Павлов: Валентин Иванов е бил изпълнителен директор на”Мултигруп” отговарящ за енергетиката и природните ресурси, а след това става замминистър от квотата на ДПС. Нихат Кабил е управител на фирмата ”Еконейчър груп” ООД, също така и собственик с 50%. Едновременно, той е и замминистър на земеделието, при министър Мехмед Дикме. Направил е частната фирма 1 година, след като е влязъл във властта. Когато се разкрива това, той формално се оттегля и за ”наказание” го правят министър. Дялът на Нихат Кабил – 50% от фирмата, става собственост на Николай Вълчанов – бивш вицепрезидент на ”Мултигруп” и шеф на ”Майнинг холдинг”. Вълчанов е собственик и на ”Минстрой” холдинг и на много други фирми. Лидерът на ДПС Ахмед Доган се вози в черен Мерцедес, с най-висока степен на бронираност, собственост на една от фирмите на Николай Вълчанов.
Същият той – Вълчанов, е инвеститор и изпълнител на балнеоложкия център ”Орфей”, най-големият СПА център на Балканите, известен още като хотела на Доган в Девин. Вълчановата ”нишка” стига и до хонорарите на Ахмед Доган. Мините „Горубсо-Златоград”, продадени на безценица, са купени пак от Вълчанов. Това е една малка част от ”Обръча на Доган”, който използвайки опита на”Мултигруп” в прането на пари,успешно го прилага в своите обръчи. Според о.з. полковника Димитър Иванов, в началото на своето управление, Жан Виденов пожелава да проучи структурата на групировката и по подобие на нейната схема, да изгради правителството. Проведени били и срещи в тази насока. Но Жан Виденов, макар и с малък държавен опит, бързо разбира що за групировка е ”Мултигруп” и прекъсва връзките си с нея. В спомените на един бивш премиер има един много интересен случай: Той случайно се отбива в Балканбанк и там в кабинетна на шефа Миронов, заварва Жан Видеов и Илия Павлов, които явно се сконфузили от неговото неочаквано появяване. Огромни са дълговете на ”Мултигруп” към руския олигарх Искандер Махмудов – най-големият износител на въглища от Русия. Той спрял да работи с Илия Павлов, а отношенията им рязко се обтегнали. Американски инвеститор и съдружник на ”Мултигруп” в България, измамен от групировката, ги осъжда във Виена да платят няколко милиона долара. Илия Павлов купува мажоритарен дял от 35% на сръбската медна мина ”Бор”, една от най-големите в Европа. Действа самостоятелно, зад гърба на сръбската мафия, която също има участие в мината и продължава да настоява да върне дадените му 250 милиона доллара. Две седмици преди да бъде убит, Илия Павлов води преговори за закупуването на най-големия държавен сръбски туроператор ”Путник”, също зад гърба на сръбската мафия, която и там имат сериозни интереси. Илия Павлов колкото повече забогатява и трупа имоти, толкова по-настървен и алчен става, но и все повече затъва в дългове. Забърква се в сереозни конфликти главно заради непогасени или отложени задължения и си създава много врагове. Подценява ролята и силата на сръбската мафия. Image_367527_126 Голям скандал прави и с Андрей Луканов на Общото събрание на ационерите, на смесената руско-българска фирма ”Топенерджи”. Спокойният иначе Луканов изтървал нервите си и се развикал: ”Момче, аз те създадох, аз мога да те унищожа”. Илия Павлов язвително отговорил: ”Не забравяй, че аз карам влака”. По ирония на съдбата и двамата”големи”са застреляни от платени професионални убийци. Луканов няколко дни след скандала, а Илия Павлов два дни след показанията, които дава в Софийски съд, за убийството на Луканов. Два дни след убийството на Илия Павлов, по същият начин е застрелян и сръбският премиер Зоран Джинджич.
Твърди се, че убийството му е дело на Земунския клан. След убийството на Илия Павлов един компетентен журналист писа: В другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава. Камбаните звъняха 15 минути без прекъсване, докато ковчега преминава в катедралата Свети Александър Невски. Начело на погребалното шествие вървеше Максим – върховният патриарх на Българската православна църква, следван от няколко хиляди хора. Като че цяла София се беше събрала в този студен петък – 23 март, за да изрази последните си почести към Илия Павлов – човекът, който въплъщаваше за тях възхода и падението, така характерни за неясния български бизнес и най-вече за мъчителния български преход. В края на църковната служба, тридесет братя от масонската ложа, към която принадлежеше покойникът, вежливо изтласкаха всички навън от храма, затвориха портите и останаха сами. С блестящи черни костюми и бели цветя, тези мъже изпълниха тайния ритуал за пожелание на добър път до Великия Архитект на Вселената, на Брат Илия Павлов. Така приключи краткият, но бурен живот на Илия Павлов – човекът, който сам ”караше влака” и успя да изгради и ръководи престъпната ”Държава в държавата” – Мултигруп, но и тя стана жертва на мафиотската прокоба – ”паякът”.
Автор: Нолигарх.бг
