Предстои първото спускане на водолази до старинен ветроход на 100 м дълбочина край нос Калиакра.
Точните му координати се пазят в тайна заради опасност от иманяри. Откриване на потънали кораби, древни градове и артефакти – това е целта на предстоящата експедиция на научния кораб “Академик” от Русалка до нос Емине през втората половина на септември. Това е съобщи за “Труд” и.д. директорът на Института по океанология проф. д-р Веселин Пейчев.
Той посочи, че заради липсата на кислород на големи дълбочини останките от дървени потънали кораби не гният. До ветрохода ветеран, който се предполага, че датира от XIX в. и е открит от инж. Илия Щирков, командир на изследователската миниподводница РС-88, ще има едновременно спускане на две групи.
Първата е с подводната лодка, а другата – от водолази, обясни д-р Илия Кръстев, който отговаря за водолазните дейности в Института по океанология и е зам.-председател на Българската национална подводна асоциация.
Дървеният кораб отпреди два века се смята за напълно запазен и един ден може да стане интересен и посещаван музеен експонат под водата. Но находката тепърва ще е на вниманието на археолозите. А за д-р Илия Кръстев, един от ветераните в професионалното водолазно дело у нас, е по-важно сега изпробването на специалната водолазна технология с минимални рискове, която той и хората му са тренирали в научната база на института на Маслен нос.
“През последните години се развиха т.нар. технически водолазни спускания, в които е възможно да се стигне до дълбочина от 120 м, казва д-р Кръстев. Според него проблемът е, че като нова технология тя не е съвсем безопасна, рисковете се крият в голямата дълбочина и непредсказуемото море, както и в продължителните декомпресионни процеси на излизане от дъното. Технологията на техническите спускания, чийто бум в света е през 2000 г., е внесена у нас от екипа на Михаил Заимов, Владимир Явашев и Росен Желязков, които се занимават със системни проучвания в Черно море, припомня д-р Кръстев. Владимир Явашев, който е племенник на световноизвестния авангардист Кристо Явашев, му е помагал да осъществи новата си мащабна инсталация в оранжево – “Плаващите кейове” в езерото Изео, където е имало и доста водолазна работа.
В научноизследователската база на Института по океанология на Маслен нос от три години действа и училище за научни водолази, което единствено издава сертификати на Световната конфедерация по подводна дейност, които се признават в цял свят и дават право на участие в международни експедиции. Курсовете са по десетина дни, привличат се най-добрите лектори и специалисти, които засега преподават на добра воля, без хонорари и затова обучението е сравнително евтино – около 400 лева. За сравнение за всяка степен във водолазните курсове за спорт, подводен туризъм, подводна фотография се плаща по 1000 лева и нагоре. Удоволствието да се гмуркаш и разхождаш под водата е скъпо, само водолазните костюми и пълната екипировка от най-добро качество струват по 7000-8000 евро за техническите спускания и 2000-3000 евро за останалите, добавя д-р Кръстев. За спусканията на учените водолази трябват освен хубаво време и пари – корабът например излиза 5000 лева на ден. Благоприятното на базата в Маслен нос е, че големите дълбочини са близки и гмуркането на 50 м на дъното е само на половин миля от брега.
Идеята на Жак Ив Кусто осъществена на Маслен нос
Базата на Маслен нос възниква през 1970 г. със създаването на така наречените подводни домове или лаборатории, популяризирани от Жак Ив Кусто – изобретателя на подводния дихателен апарат. Всъщност първите любители водолази у нас се запалили по него и великия му филм “Светът на мълчанието” още през далечната 1957 г. Идеята му за подводните домове е те да са много по-евтини и ефикасни, след като учените се преселят на дъното, живеят, спят и работят там. Институтът по океанология прави успешна научна програма – близо 5 дни четирима учени водолази стоят на дъното на 20 м дълбочина. Психолози и психиатри ги наблюдават и за най-малките промени в статута и поведението им в подводната среда. Резултатите били блестящи и когато ги публикували, заинтригували руснаците, с които по-късно направили обща лаборатория на Маслен нос. По време на експеримента отглеждахме и пъстърва, която е сладководна, но морската се оказа по-вкусна, но и по-капризна и не оцелява, ако температурата превиши 18 градуса, спомня си любопитни моменти д-р Кръстев. Скоро след това излизат нови технологии, които създават палубните водолазни комплекси. Смятало се е, че няма нужда човек непрекъснато да е под водата, а може да стои в барокамера на палубата на кораба и когато трябва да извърши определена научноизследователска дейност на морското дъно, да се спуска с така наречения водолазен звънец и после да изплува с него. Корабният водолазен комплекс на Института по океанология се финансира навремето от Комитета по геология във връзка със сондажните проучвания за нефт и газ в Черно море. През 1979 г. е направено първото спускане на 100 м, по-късно се стига и на по-големи дълбочини, но след промените през 1989 г. парите свършват, спират подводните изследвания и корабният водолазен комплекс е продаден на холандска фирма.
Съкровището на Лизимах е фантасмагория
Това твърди ветеранът водолаз. Той припомни, че авторът на разказа писателят Цончо Родев, който почина преди три години, го е написал по една легенда и разбира се, от тогава до сега водолазите не спират да говорят за него на маса. А иманяри има и със сигурност го търсят и мечтаят да го открият, но напоследък са понамалели, смята д-р Кръстев. Причината според него е, че от корабите, потънали на малки дълбочини, почти всичко вече е окрадено. “Иманярите ходят на плиткото, те са единаци, нямат такава организация да се спускат на 100 м. При тези нови технологии бракониерите под вода са предимно чужденци, не са българи”, смята д-р Кръстев и дава пример с поляци, които най-често шетали нелегално на големи дълбочини до 70-80 м, където има запазени кораби и още не са разграбени. Другата мистерия е около потъването на “Черният принц”, британска фрегата, която е изчезнала през 1854 г. по време на Кримската война със злато, заплати, провизии и снаряжение за английските войници. 34 кораба, наети за превоз, попаднали в силен щорм и потънали, но “Черният принц” изчезнал безследно в Севастополския залив. Според една от версиите на д-р Траян Траянов, също водолаз ветеран, че е дрейфал до наши води, носил се из Черно море без екипаж и това е една от причините да го наричат “Черният принц”, а всъщност корабът се казвал “Принц”. За да се търсят съкровищата в него, е създадена с декрет на Ленин прочутата организация ЭПРОН, която ангажирала японски водолази, но не са открили нищо. Това обаче дало огромен тласък за развитието на водолазното дело в Русия, а и в света, казва д-р Кръстев.
Източник: "Труд"
