[caption id="attachment_59294" align="aligncenter" width="620"]
снимка: chudesa[/caption]
България заема предпоследното 43-то място в международното изследване PISA 2012 на тема "Оценяване на компетентността да се решават проблеми", съобщиха от образователното министерство на специална пресконференция. Министърът на образованието Анелия Клисарова отчете, че за съжаление данните от теста не са шега и са доста тревожни, съобщава "Преса".
Тестът е проведен в периода април - май 2012 година сред 2122 ученици на 15-годишна възраст от 186 училища в 44 държави, като България заема 43-то място, обясни министър Клисарова. Задачите са компютърно базирани, а всеки ученик има по 40 минути за тяхното решаване. Родните ученици регистрират най-ниските си резултати по отношение на решаването на проблеми, сравнено с постиженията им по математика, четене и природни науки, които PISA също тества.
България има 402 точки при 500 средно за страните от Обединението за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Зад нас е само Колумбия с 399 точки, а челните позиции се заемат от Сингапур, Корея, Япония и Китай.
Очаквано българските ученици попадат най-вече под първо и в първо равнище на резултатите, които организаторите на теста оформят. В последните пето и шесто равнище, където резултатите могат да се считат за отлични, попадат едва 1,6% от родните ученици. Под първо равнище са 33,3% от децата при средно за страните от ОИСР 8,2%.
България е сред страните, в които семейната и социално икономическата среда на учениците има най-сериозно влияние върху резултатите, сочат още данните на PISA. Само в Унгария и Словакия средата има по-голяма влияние върху резултатите, обясниха от МОН. Разликата в резултатите на учениците с най-висок и най-нисък социален статус е цели 122 точки при средно за ОИСР 60 точки.
"PISA провежда подобно проучване за първи път, а резултатите ни карат сериозно да се замислим по отношение на онова, което даваме на учениците като умения за решаване на проблеми", посочи Анелия Клисарова. Родните ученици имат нужда от житейски опит, защото явно не са подготвени да решават проблеми от ежедневието и да прилагат знанията, които трупат в училище.
Задачите в теста се отнасят за изследване и разбиране на проблеми, представяне и формулиране, планиране и изпълнение и контрол и осмисляне на определени ситуации. Те биват в технологичен (например задача за автомат за билет и метро) и нетехнологичен (трафик между населени места и преценка на най-краткия път) контекст. Задачите биват също така от личен и обществен характер - ситуации с развален мобилен телефон или такива, които се отнасят за повече хора.
От PISA препоръчват преосмисляне на приоритетите в учебните програми, политика в помощ на учениците с ниски резултати и превенция срещу изоставането в подготовката, както и преодоляване на различията в знанията на уменията на децата с различен социален статус.
снимка: chudesa[/caption]
България заема предпоследното 43-то място в международното изследване PISA 2012 на тема "Оценяване на компетентността да се решават проблеми", съобщиха от образователното министерство на специална пресконференция. Министърът на образованието Анелия Клисарова отчете, че за съжаление данните от теста не са шега и са доста тревожни, съобщава "Преса".
Тестът е проведен в периода април - май 2012 година сред 2122 ученици на 15-годишна възраст от 186 училища в 44 държави, като България заема 43-то място, обясни министър Клисарова. Задачите са компютърно базирани, а всеки ученик има по 40 минути за тяхното решаване. Родните ученици регистрират най-ниските си резултати по отношение на решаването на проблеми, сравнено с постиженията им по математика, четене и природни науки, които PISA също тества.
България има 402 точки при 500 средно за страните от Обединението за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Зад нас е само Колумбия с 399 точки, а челните позиции се заемат от Сингапур, Корея, Япония и Китай.
Очаквано българските ученици попадат най-вече под първо и в първо равнище на резултатите, които организаторите на теста оформят. В последните пето и шесто равнище, където резултатите могат да се считат за отлични, попадат едва 1,6% от родните ученици. Под първо равнище са 33,3% от децата при средно за страните от ОИСР 8,2%.
България е сред страните, в които семейната и социално икономическата среда на учениците има най-сериозно влияние върху резултатите, сочат още данните на PISA. Само в Унгария и Словакия средата има по-голяма влияние върху резултатите, обясниха от МОН. Разликата в резултатите на учениците с най-висок и най-нисък социален статус е цели 122 точки при средно за ОИСР 60 точки.
"PISA провежда подобно проучване за първи път, а резултатите ни карат сериозно да се замислим по отношение на онова, което даваме на учениците като умения за решаване на проблеми", посочи Анелия Клисарова. Родните ученици имат нужда от житейски опит, защото явно не са подготвени да решават проблеми от ежедневието и да прилагат знанията, които трупат в училище.
Задачите в теста се отнасят за изследване и разбиране на проблеми, представяне и формулиране, планиране и изпълнение и контрол и осмисляне на определени ситуации. Те биват в технологичен (например задача за автомат за билет и метро) и нетехнологичен (трафик между населени места и преценка на най-краткия път) контекст. Задачите биват също така от личен и обществен характер - ситуации с развален мобилен телефон или такива, които се отнасят за повече хора.
От PISA препоръчват преосмисляне на приоритетите в учебните програми, политика в помощ на учениците с ниски резултати и превенция срещу изоставането в подготовката, както и преодоляване на различията в знанията на уменията на децата с различен социален статус. 
