Земетресение с магнитут 4-4,2 влиза в категорията на т.нар. слаби земетресения. Тук съвсем не става дума за животозастрашаващо земетресение. Земетресенията с магнитут 6-7 вече са силни. Те могат да доведат до по-силни въздействия и изменения в инфраструктурата и да застрашат живота на хората. Трусовете от 5-6 степен пък се приемат за умерено силни.
Това казва в интервю за "Монитор" проф. Емил Ботев, директор на сектор „Сеизмология" към Геофизичния институт към БАН. По думите му, земетрсението в Новозагорско отпреди дни е резултат от натрупване на напрежение по един локален разлом, свързан с пропадане на Новозагорската низина по отношение на източния ръб на същинска Средна гора. Понижението пропада рязко, тъй като се е натрупало напрежение с годините, обясни той и посочи, че там не е имало трусове от няколко години.
Проф. Ботев каза, че при такъв трус няма място за паника. Високата тревожност у хората той си обяснява със слабата им информираност как адекватно да действат при земетресения.
"Явно не могат да осъзнаят, че в съседни на нас страни, само на няколкостотин километра на юг, земетресенията са с много по-голяма честота и сила. В Южна Гърция например плочите се движат една спрямо друга със скорост 35 мм годишно", казва той и допълва:
"При нас отделните блокови структури на земната кора, които отделят низините, се движат една спрямо друга с 1 мм годишно. В Югозападна България, под Благоевград, да речем се движат по-бързо, с около 3-4 мм на година. Това е т.нар. Струмска сеизмична зона, където е най-голямата активност на територията на страната. Виждате каква е разликата. Става дума за струпване на напрежение на границата на блоковете. При нас плочи обаче няма, има в Южна Гърция. Затова казвам, че ние тук сме относително обетована земя. Трябва да подчертая, че от 1928 година нямаме земетресение с магнитут над 6. Хората не са свикнали с това, както да речем в Гърция."
Има прогнози по отношение на максимално силно очаквано земетресение на определено място. Но кога точно ще се случи, не може да се предвиди. Предполага се, че средностатистически може да се случи през 40-50 години за района на Румъния, да речем. В района на планината Вранча през последните 200 години са станали около 5 земетресения с магнитут над 7. По груби сметки можем да кажем, че това се случва през 40 години.
У нас, двете места, в които са направени тези изследвания, са около Пловдив, по-конкретно Поповишкият район, както и до Симитли, под Благоевград. Това е Струмската сеизмична зона. Там може да стане земетресение с магнитут 7,8.
В световен мащаб в Тихоокеанския сеизмичен пояс всяка седмица има трусове с магнитут 7. Но те са в недрата на океана, на голяма дълбочина и там няма население. В Япония например ставаше дума за подпъхване на Филипинската плоча под Японския архипелаг. При Вранча също се случват на междинна дълбочина, на 100-200 километра, но не са толкова опасни. Те не могат да дадат толкова голям ефект на повърхността. А това, че преди години доведоха у нас до сериозни разрушения, се дължеше на човешки грешки. Жилищата тогава бяха с орязани колони по партерните етажи, казва още специалистът./cross.bg
