Екипът на проект „Солта на живота“ избра да направи голямо информационно турне за Атанасовско езеро във всички населени места, които са в близост до него, като инициира серия от срещи с ученици и възрастни, които живеят най-близо около соленото езеро. Идеята е да се отбележи 20-та годишнина откакто България чества Световния ден на влажните зони, като се представи всичко най-интересно за крайбрежната лагуна, характерните видове, които се срещат в нея, миграцията на птици, солодобива, кало и луго-лечението, възможностите за туризъм и еко образование, както и да се чуе мнението на местните хора, които са близо до Атанасовско езеро.
Стартът бе даден в ОУ „Йордан Йовков“ в кв.Изгрев, където имаше срещи с над 150 деца на възраст от III до VII клас. Експертите от Българска фондация Биоразнообразие разказаха и представиха Атанасовско езеро с презентация, а децата се включиха в емоционална дискусия как и кога са посещавали езерото, къпали ли са се в лугата, мазали ли са се с лечебната кал и т.н. Особен интерес предизвика тематичната викторина, която мотивира децата да дадат най-доброто от себе си и да отговорят на въпроси, свързани с особеностите на екосистемите и видовете в езерото, за което бяха възнаградени с малки подаръци.
Тази седмица турнето продължи в кв. Ветрен и ОУ „Христо Ботев“, където срещата беше с децата от IV до VII клас във физкултурния салон на училището и се проведе в същия формат. Голяма част от учениците бяха посещавали езерото, но главно басейните с луга и кал. Всички очакват с нетърпение по-топлото време, за да посетят Пътеката на саблеклюна и да наблюдават на живо всичко това, за което им разказаха Радостина Ценова и Диана Павлова.
Следващите спирки на турнето за Атанасовско езеро са в кв.Черно море, кв.Сарафово, Рудник и Банево, а то ще продължи до края на март.
Влажните зони са едни от най-застрашените и важни екосистеми на планетата, чиито ползи са малко известни или недооценени:
Влажните зони са естествен буфер срещу бедствия. Те действат като попивателна гъба, която поглъща и съхранява дъждовната вода и намаляват риска от наводнения. При продължително отсъствие те постепенно изпускат съхранената в границите си вода и я предоставят на цялата околност.
Имат способността да възстановяват водните запаси и да подхранват подпочвените води.
Те са естествени пречиствателни станции. Живеещите в тях растения, бактерии и др. организми пречистват водата, преди да достигне до морето или до нашите домове. На много места по света се изграждат пречиствателни станции имитиращи естествените блата.
Влажните зони се сравняват с тропическите гори, като едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Те осигуряват дом и храна на най-разнообразни и ценни растителни и животински видове.
