Днес православните християни у нас празнуват Трифоновден, като някои от именници предпочитата да отбелязват своя празник по стар стил на 14 февруари.
Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, наричано още закройване, извършвано независимо от метеорологичните условия. То се извършва предимно от мъжете стопани, които отиват на своите лозя, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка. Всеки ще се прекръсти и с косер ще отреже по три пръчки от три корена. Пръчките ще свие на венец и с него ще окичи калпака си. Отрязаните корени ще полее с вино от бъклицата.
След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, ще изберат “цар Трифон”. Обикновено се избира добър стопанин лозар или този, през чието “царуване” предишни години е имало добър берекет по лозята. От лозята всички се прибират заедно начело с избрания “цар” когото пръскат по пътя с вино, а от всяка къща стопаните черпят. Царят благославя така както и лозята – да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино.
В някои краища на България, всеки стопанин, отивайки на лозето, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат ритуала мъжете си устройват шумни веселби.
Eтнографите откриват основата на празника в древния култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
Библейската притча разказва, че 40 дни след раждането на Сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който по това време зарязвал лозето.
Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Днес празнуват: Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Ттичо, Тричка, Фуне, Фунчо.
Източници: Интернет 
Днес православните християни у нас празнуват Трифоновден, като някои от именници предпочитата да отбелязват своя празник по стар стил на 14 февруари.
Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, наричано още закройване, извършвано независимо от метеорологичните условия. То се извършва предимно от мъжете стопани, които отиват на своите лозя, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка. Всеки ще се прекръсти и с косер ще отреже по три пръчки от три корена. Пръчките ще свие на венец и с него ще окичи калпака си. Отрязаните корени ще полее с вино от бъклицата.
След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, ще изберат “цар Трифон”. Обикновено се избира добър стопанин лозар или този, през чието “царуване” предишни години е имало добър берекет по лозята. От лозята всички се прибират заедно начело с избрания “цар” когото пръскат по пътя с вино, а от всяка къща стопаните черпят. Царят благославя така както и лозята – да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино.
В някои краища на България, всеки стопанин, отивайки на лозето, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат ритуала мъжете си устройват шумни веселби.
Eтнографите откриват основата на празника в древния култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
Библейската притча разказва, че 40 дни след раждането на Сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който по това време зарязвал лозето.
Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Днес празнуват: Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Ттичо, Тричка, Фуне, Фунчо.
Източници: Интернет 
