Не останах за аплаузите и за специалните адреси, тръгнах мълчешком - съхраних емоцията...
Има моменти, които просто не искаш да пуснеш
Има емоции, които докато те връхлитат и те завъртат в дълбокото. Тях трудно можеш да обясниш, да изразиш… И докато си във водовъртежа виждаш онази сложна плетеница някак отгоре и по-ясно.
Това е Талев - Димитър Талев и неговият Светилник – „Железният светилник“
СЮЖЕТЪТ:
Роман, базиран в измисления град Преспа, кръстен на областта Преспа, но всъщност родния град на Талев - Прилеп, и проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрира се най-вече върху фигурата на Лазар Глаушев и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на повечето жители на Преспа за установяване на българска църква.
В романа Талев описва реална случка на църковен бунт срещу гръцки свещеници още в младежките си години.
Всичките образи са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинското първоначално се съпротивлява срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на майката - Султана, взимайки решение да отведе детето си към гибел (един от най-силните моменти в творбата).
Романът е една излята монолитна цялост - една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в нашата белетристика.
Сила – мисъл – преживяване - усещане – човеколюбие - следа…
Изиграни по съвършен начин в 2 часа на бургаска сцена, за седми път.
Дълбок поклон за човка-творец благодарение, на който „железния светилник“ гори и днес - Асен Шопов! Поклон и за актьорския състав!
Не останах за аплаузите и за специалните адреси, тръгнах мълчешком - съхраних емоцията...
***
Да четеш Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена - изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранция за успех.
И все пак, добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия.
Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.
Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители.
Асен Шопов
