Топ 10 на Соц свалячите

Топ 10 на Соц свалячите - E-Burgas.com
соц свалячиАко някой ви каже, че по времето на социализма не е имало свалячи и че те са чуждестранна измишльотина, не му вярвайте. Имаше, и още как. Да видим тези герои на социалистическия труд, подредени в класацията ни Топ 10: 10. Баш-майсторът 
 Ето го Човекът от народа, труженикът, Сей, земеделецо, но и Хей, другарю, ти какво решил си с чука. Този класически български мъжкар върви в комплект с тен „на потник”, цигара зад ухото и дъх на чеснов афродизиак. В предприемчивия си вариант заработва на частно, къта пачки под дюшека и веднъж годишно отива да си поживее царски на морето. Липсата на обноски и незнаенето на чужди езици не го смущават ни най-малко, важното е да може да отведе някоя Ингрид в Бар-вариетето и да я почерпи с порция луканка (а после и с бахур, хо-хо). Развитие на типажа: Това е традиционният български сваляч. Здраво стъпил на земята, с непоклатимо самочувствие и ненакърнимо либидо, той се тупа по косматите гърди и крещи „Булгар, булгааар!”. В днешно време той успява във всичко, с което се захване, воден от максимата „Който играй – пичели”. И ако няма кой да го оцени в чужбина и да му каже „Конграчулейшънс!”, винаги може да стане ВИП в някое родно риалити. 9. Гларусът
Друг легендарен персонаж, от когото е тръгнал митът за българското гостоприемство. Той е живата реклама на черноморските ни курорти, мил спомен за хиляди чужденки на и над средна възраст от времената, когато All inclusive означаваше просто „всичко вътре”. Добре сложен, добре изпечен (но и пьекан), с прилепнали (по възможност вносни) бански и с екзистенц-минимум от свалячески реплики на няколко езика, той самоотвержено защитава честта на родината с надеждата някоя Ингрид да си падне дотолкова, че да го ожени за себе си и да го отведе далече, далече. Зимната му разновидност е ски-учителят. Развитие на типажа: Откак мъжете вече могат да излизат в чужбина не само по полов път, ятото на гларусите пооредя. Останаха предимно аматьорите, които си въобразяват, че като заговорят българка на немски, й правят комплимент. Някои неща като силен тен, мек говор и перчене по плажа са си почти същите, но гларусите вече не са онези калени и минали през всичко воини. Чехкините вече си бръснат краката, все пак. 8. Тарикатът
Баш-майстор в ърбън вариант. Освен на космата гръд, той вече разчита и на „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”. В арсенала му влизат още лафчета като „готено”, цигари Кент, бонбонки Тик-так и еветуално познанство с Франк Лойд Райт. Тарикатът обикновено е софистициран използвач, той получава с лекота това, което иска – от скута на някоя свенлива другарка до спестяванията й. Около него витае някакъв полъх на „вносно”, който го прави неустоим. Развитие на типажа: Понастоящем е на изчезване. Уви, жените вече далеч не са толкова романтични и надали някоя би се вързала на онова за „страшните очи”. В епохата на Златките тарикатът няма какво да предложи, а ако става дума за бабоебци-жигола под прикритие – там нещата са си ясни и без тарикатлъци. 7. Международният шофьор/морякът
Децата на тираджиите бяха най-популярни в училище, спор няма. Това бяха онези нафукани копеленца, които споделяха дъвките си Вриглеу’с и порно-списанията си само с избрани. Бащите им, съответно, също бяха много вървежни. При тях полъхът на „вносно” е достатъчно силен, за да отклони вниманието от евентуалните башмайсторски проявления. Така де, друго си е да знаеш, че в Барселона сервират Кока-колата с лед и лимон, много преди в Шератон да се сетят да правят същото. И да се оригнеш след това, няма значение. Развитие на типажа: Още едни, на които акциите им спаднаха. Добри заплати, вярно, но на кой вече му дреме за полъха на „вносно”? Предпочитани са за съпрузи от свободолюбиви дами с вкус към дебитните карти. 6. Чужденецът
Най-вносният от вносните, принцът на бял западен кон, властелинът на цигарите Кент и бонбонките Тик-так. Чужденецът е съкровеният блян на всяка възпитаничка на Английската, олицетворение на мечтата за по-добър живот. Няма значение дали е млад или стар, красив или грозен, важното е да е неженен или поне склонен на развод и замъкът му да е някъде отвъд Желязната завеса. Развитие на типажа: Чужденците са класика и винаги ще се котират, макар че колкото повече ги опознаваме, толкова повече ги демитологизираме. Така де, що за принц е тоя, който иска да зареже чужбината, да си купи къща в Сусурлево и да се пресели там? Освен това изискват овладяването на поне един чужд език, което е излишно усилие, при положение, че можеш да имаш лъскав живот и тук – ей го Пайнер къде е. 5. Културният деец
Културният деец обикновено е ВИТИЗ-чийски продукт, който смуче меланхолично Рикадона в някой Клуб на културните дейци и бройка ученички от елитни гимназии. Той е Човек На Изкуството и всички наоколо трябва да го разберат – рецитиране на Ибсен на висок глас след третото питие е добър вариант. Бохемският му чар (завиждачите му викат „алкохолизъм”) с лекота покорява всички „по-така” мацки – от гореспоменатите ученички до начинаещите актриси. Развитие на типажа: Културният деец е на изчезване не само като сваляч, ами и въобще. Може би все още има отломки, смучещи меланхолично Рикадона (или каквото там пият днес културните дейци), но как, за бога, да сваляш ученички, които смятат, че Кнут Хамсун е един от шефовете на Виваком? 4. Директорът
Той е бащицата, в него са и ножът, и хлябът. Директорът не сваля, на него му се натискат. Ако все пак му се наложи, е кратък и делови – „Михайлова, явете се при мен!”. В неговата уста обръщението „колежке” звучи като “say fuck me” при Боби Перу, а оръжията му се наричат „специализации”, „командировки” и „премиални”. Ако му се опънеш – лошо, но пък на кой ли би му минало през ум да му се опъва. Развитие на типажа: Директорът (днес по-популярен като Шефът) е непреходен типаж, както е непреходна играта на власт и произтичащият от това секс. Разликата е, че сега отношенията са по-изчистени и ясни, което спестява на шефа излишното кокетничене от рода на „Ох, ама другарю директор, ама какво правите сега, ама недейте, моля ви се, ох!” 3. Партийният секретар
Подобен на Директора, но по-зловещ заради политическата си окраска и евентуалните последици, ако му се опънеш. Тук сексът е идеологизиран (ако бях партиен секретар, сигурно щях да казвам неща като „миришете ми на морално разложение, другарко”, перверзно е). В повечето случаи е комплексирана мижитурка, злоупотребяваща с власт и положение, така че не си струва да си хабим повече времето с него. Развитие на типажа: Слава богу, този вече е в музея. Или не съвсем? 2. Червеният сваляч
Червеният сваляч (или още „момчето на тате”) е расов кон, рекламното лице на развития социализъм. Завършил елитна гимназия и висше образование в чужбина (най-често Москва, но нищо), той е достатъчно лустросан, за да компенсира цървулите на баща си от епохата преди Политбюро. Всички си мечтаят да са с него, но той изявява предпочитания към стюардеси, засукани говорителки и манекенки от ЦНСМ. Развитие на типажа: Днес „момчетата на тате” не са червени и не са деца на политическия, а на бизнес-елита. Всичко останало – лустрото, манекенките и цървулите на бащите им – си е същото. 1.Тато ди тути тати
На върха на сексуалната пирамида, разбира се, стои само един – човекът, който раздава апартаменти, но и почивки на дунавските острови. На срещите му с художествено-творческата интелигенция един куп млади актриси (понастоящем винтидж-секссимволи) се надпреварват да пърхат с мигли около Него. Личността му е обвита в тайнственост и легенди, особено в този аспект. Развитие на типажа: Как се е развил този типаж в момента, ще покаже историята. Ние не се ангажираме с коментар, понеже не искаме мъмрене и силно потупване по гърба, мда.
Източник и снимки: socbg.com
Коментари

Още от последните новини