Едва ли има човек, който да не знае кой изпълнява "Ах, морето", "Старата стреха", "Малка водка с портокалов сок", дуетната песен с Борис Годжунов "За кой ли път". Разбира се , че говорим за любимата певица на поколения българи Тони Димитрова. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Тя е една от емблемите на Бургас и с гордост разнася славата на града. На уговорената среща, която имахме, дойде една усмихната, пълна с енергия, носеща със себе си много позитивен заряд жена. Тя наистина е такава-естествена, истинска и откровена. Тони наистина обича Бургас, наистина милее за всичко, което се случва тук, и настина боготвори своята вярна публика. Разговаряхме с нея за политика, любов, музика и как приема, че скоро ще бъде удостоена със званието "Почетен гражданин".
-Тони, благодаря, че се съгласи да разговаряме, че отдели от времето си за е-Бургас. Няма как първият въпрос да не е -как приемаш това, че те предлагат да станеш почетен гражданин на Бургас?
-Преди да кажа как го приемам, много хора ми се обадиха, зарадвани от новината. Дори ми се обадиха хора, които не съм очаквала. Това много ме радва. Аз никога не съм предполагала, че на мен ще ми се случи това. Дори не съм се стремила към това, не ми е било цел. Когато обаче ми се обадиха от Община Бургас, помислих, че ме викат за разговор във връзка с предстоящ концерт. И бързах, прибирах се от Варна. Имах среща със заместник-кмета по култура Йорданка Ананиева. И като ми каза всъщност за какво ме е повикала, ми се напълниха очите със сълзи, онемях. Защото наистина го приемам като огромна чест, като нещо, което Дай боже, съм го заслужила. И аз се разплаках. За мен е по-важно да съм почтен гражданин, а почетен. Щом си обичаш града, щом си спазваш правилата, значи си изпълнил мисията си. А аз наистина обожавам този град.
-А осъзнала ли си, че си емблема на Бургас?
-Казвали са ми го много пъти. И аз винаги отговарям: ”Еее, хайде по-полека”. /смее се/ Защото това е безкрайна отговорност. Може би на някой по-суетен човек би му се почесало самолюбието, пък аз не го приемам така. Това да те наричат емблема, вероятно са видели нещо хората в мен. И аз незнам дали е достатъчно. Емблемата на един град са, както Моста, Часовника, Света Анастасия, така и морето. Аз не мога да се сравнявам с острова, с морето. Имало ги е преди мен, има ги сега, ще ги има и след мен. Не смятам, че съм направила нещо кой знае какво. Обичам града, имала съм щастието да го възпея не един път. Не се приемам като специална, че да искам специално отношение. Не смятам, че трябва да ми се окичи медал. Това е нещо нормално-да обичам града си и да правя всичко, за да го популяризирам. С огромно удоволствие го правя, да разнасям славата на Бургас. С огромна гордост. Някой със сигурност се дразни от тоя мой шовинизъм, но мен въобще не ме интересува.
-Не мога да не те попитам и това, не мислиш ли, че искат да те купят, когато сега те предлагат за почетен гражданин?
-Кой да ме купи?/усмихва се/
-ГЕРБ, сега идват избори все пак….
-Аз уважавам кмета Димитър Николов. За никой не е тайна, че аз много уважавам и Йоан Костадинов, до ден днешен го уважавам. Въобще не се отмятам от думите си. Аз не съм човек, който забравя. Но, според мен, Николов направи много за този град. И честно казано не се продавам и няма как да бъда купена./усмихва се/
-Изкушена ли си от политиката?
-Сега искам да кажа най-отговорно. Ако някога съм се чувствала засрамена и съм се извинявала на моите съграждани, също така приемам за свой голям срам, най-големият срам в живота ми е, че станах общински съветник , подлъгана от лицето Ивайло Дражев. Аз тогава, в онова време, почти не го познавах . Истината е ,че тогава мен, Ева, Гого, Пламен, ни подлъга с думите”Ха, сега да видим колко обичате Бургас! И трябва да застанете с имената си, да защитим каузата Бургас.” Подлъга ни като ни каза, че сме заедно с тогавашния кмет Йоан Костадинов. И още в деня на изборите видях, как Ивайло Дражев промени мнението си. И това, че аз подлъгах няколко хиляди души заради него, да гласуват за мен, е голям позор. И съм се извинявал на хората, извинявала съм се многократно, извинявам се и сега. Почти всяка година съм имала предложения да бъда в различни листи. Но казвам най-отговорно-никога повече. Там нищо не разбирам, не ми е работа. Всеки трябва да си върши това, от което разбира. Няма да си простя още веднъж това, да излъжа хора.
-Много си естествена, много си отровена, знаеш, че в днешно време много малко хора казват:”Извинявайте!”, малко хора си признават грешките, ти го направи…
-Аз никога не съм се притеснявала да казвам :”Извинявай”. Ако съм се издънила, ако има нещо, за което се срамувам и нещо, което ме притеснява, се извинявам. Но тука не обвинявам само Ивайло Дражев, обвинявам своята неразумна наивност, която отдавна трябваше да озаптя.
-Казваш наивност, нещо друго, което не харесваш в себе си, нещо, което искаш да промениш или поне се мъчиш в годините?
-Много съм прибързана, нетърпелива. Ето, ако това мога малко да овладея. Когато бързам, дори започвам и бързо да говоря, като скороговорка. Не мога да бъда флегматична. Другото, което смятам, че трябва да променя, е да не съм толкова доверчива. До ден днешен продължават да ме послъгват някои хора. Приемам нещата така, както ми ги казват, защото самата аз не лъжа и затова приемам всичко, което ми казват като истина. Но това, което вече харесвам в себе си е, че не премълчавам. Вече си казвам, ако трябва да е НЕ, е Не. Преди години бях притеснителна, таих се в себе си. Но си казах-край! Никога няма да премълчавам и да преглъщам подли номера. Не мога да мълча./смее се/
-Не си типичният артист-свръх суетен, много напудрен и много капризен...
-Е, не. Никога няма да ме видят хората такива. Никога няма да бъда. Затова и една част от т.нар. ЗВЕЗДИ не ме харесват. Най-не ме харесват самоизмислените. Ненавиждам фалшивите и тези, които изграждат фалшив имидж, които пускат лъжи около своята биография. Аз ги наричам самоизмислени плейбекари. Всичко им е на плейбек. И говора, и живота, и пеенето им на запис. Няма как да харесвам такива хора, и няма как те да ме харесват. Живея по простичък начин, не се имам за нещо повече от което съм. Или да се мисля, че съм нещо повече от хората, на които пея. И най-важното е, че аз приемам и спадовете, и върховете. Така приемам живота.
-Как ти минава денят?
-Много простичко, ако нямам участие. Ето днес е такъв ден-обикновен. Сега отивам да плувам. Имам сипсък в джоба-какво да купя от магазина. Имам едни первази у дома, които ме дразнят. Ще ходя да избирам первази.
-Сама ли ще ги сменяш?
-А, не. Просто сама ще си ги харесам. Има кой да ми ги смени. Но пък когато нямам участие, много чистя. Битовизми. Харесвам у дома всичко да ми е чисто и подредено. Маниак съм на тази тема. Дори у дома ме наричат „МОНК”. /смее се/
-Музиката за теб какво е ?
-Музиката за мен е сбъдна приказка. Това, което на мен ми се случи през годините, го отдавам на огромния си шанс да срещна хората, които ми сбъднаха приказката. Някога, когато въобще не съм познавала Стефан Диомов, преди когато имаше само ТОНИКА СВ четох едно интервю на Диомов. Там той беше казал: "Много ще бъда щастлив, ако хората припознават себе си като герои от моите песни." Точно тогава имаше една негова песен /започва да пее/ „Пред вратата, пак самотна, чака светлото момиче...." , аз тогава си мислих, че аз съм това светло момиче. Коя беше вратата не знам. Но по-късно аз наистина отворих тази врата. Музиката е моята врата към света. Ако не беше музиката, аз нямаше да имам своите концерти, очите вперени в мен, нямаше да имам това откровено и истинско от непознати : "Тони, обичаме те!", нямаше да ме спират по улицата и да ме прегръщат пак непознати. А и още нещо. Никога не съм харесвала думата фенове. Аз се изразявам по друг начин, те са хората, които обичат моите песни. Фенове е безплътно и безкръвно.
-А любовта в твоя живот?
-Тя ми се е случвала няколко пъти, не съм преяждала от любов, не съм злоупотребявала . Аз съм оставяла, мен са ме оставяли. И сега от почти седем месеца до мен има един прекрасен човек. Мога смело да кажа, че в живота ми никога не е било толкова пълно, никога не е имало толкова взаимност. Много е истинско. Това е мъжът с чувство за хумор, много интелигентен. А и още нещо. /усмихва се/ .До сега самичка съм носила тежките куфари, вече той не ми дава нищо да пипам. Имаме изключителна нужда един от друг и благодаря на Господ , че ми се случи тази връзка.
-А сега накъде?
-Чисто в рамките на деня -след интервюто отивам да плувам. Много обичам да плувам. А иначе в чисто професионален план-имам много участия-Панагюрище, Велико Търново, София, Аспарухово -Варна, Ахелой, Царево. Септември го започвам с концерт в Каварна, после предизборните концерти.
-Ще пееш на предизборни концерти, така ли?
-Да , аз си имам мои приятели –кметове, за които ще пея. От малки градове са те. Отдавна сме се уговорили. Аз от миналите избори пея към АБВ. Защото много уважавам президента Първанов. Преди години имам случай, в който ми помогна много. Отделно имам друг принцип. Никога няма да пея против кметове, които са мои приятели, не са ме поканили да пея за тях, а имам покани от техни опоненти. Колкото и да струва това, колкото и да ми платят. В Бургас, за никой няма да пея. На предизборни кампании-никога в моя роден град. Парите не са всичко, достойнството е по-важно. Приятелството-също.
-Нов албум, нови песни правиш ли?
-Да. /усмихва се/Нови неща имам готови, нови песни, ще направя и албум. Нищо, че в днешно време не се правят албуми. Но имам и друга щастлива новина- от Бургаския театър отново ме поканиха –Борислав Чакринов и Йосиф Сърчаджиев. Ще бъда част от постановката "Веселите Уиндзорки" на Шекспир. Театралната ми кариера продължава. Театърът е другата ми приказка, която успях да изживея и изживявам щастливо.
Тони Димитрова: По-важното е да съм почтен гражданин, отколкото почетен!
Едва ли има човек, който да не знае кой изпълнява "Ах, морето", "Старата стреха", "Малка водка с портокалов сок", дуетната песен с Борис Годжунов "За кой ли път". Разбира се , че говорим за любимата певица на поколения българи Тони Димитрова. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Тя е една от емблемите на Бургас и с гордост разнася славата на града. На уговорената среща, която имахме, дойде една усмихната, пълна с енергия, носеща със себе си много позитивен заряд жена. Тя наистина е такава-естествена, истинска и откровена. Тони наистина обича Бургас, наистина милее за всичко, което се случва тук, и настина боготвори своята вярна публика. Разговаряхме с нея за политика, любов, музика и как приема, че скоро ще бъде удостоена със званието "Почетен гражданин".
-Тони, благодаря, че се съгласи да разговаряме, че отдели от времето си за е-Бургас. Няма как първият въпрос да не е -как приемаш това, че те предлагат да станеш почетен гражданин на Бургас?
-Преди да кажа как го приемам, много хора ми се обадиха, зарадвани от новината. Дори ми се обадиха хора, които не съм очаквала. Това много ме радва. Аз никога не съм предполагала, че на мен ще ми се случи това. Дори не съм се стремила към това, не ми е било цел. Когато обаче ми се обадиха от Община Бургас, помислих, че ме викат за разговор във връзка с предстоящ концерт. И бързах, прибирах се от Варна. Имах среща със заместник-кмета по култура Йорданка Ананиева. И като ми каза всъщност за какво ме е повикала, ми се напълниха очите със сълзи, онемях. Защото наистина го приемам като огромна чест, като нещо, което Дай боже, съм го заслужила. И аз се разплаках. За мен е по-важно да съм почтен гражданин, а почетен. Щом си обичаш града, щом си спазваш правилата, значи си изпълнил мисията си. А аз наистина обожавам този град.
-А осъзнала ли си, че си емблема на Бургас?
-Казвали са ми го много пъти. И аз винаги отговарям: ”Еее, хайде по-полека”. /смее се/ Защото това е безкрайна отговорност. Може би на някой по-суетен човек би му се почесало самолюбието, пък аз не го приемам така. Това да те наричат емблема, вероятно са видели нещо хората в мен. И аз незнам дали е достатъчно. Емблемата на един град са, както Моста, Часовника, Света Анастасия, така и морето. Аз не мога да се сравнявам с острова, с морето. Имало ги е преди мен, има ги сега, ще ги има и след мен. Не смятам, че съм направила нещо кой знае какво. Обичам града, имала съм щастието да го възпея не един път. Не се приемам като специална, че да искам специално отношение. Не смятам, че трябва да ми се окичи медал. Това е нещо нормално-да обичам града си и да правя всичко, за да го популяризирам. С огромно удоволствие го правя, да разнасям славата на Бургас. С огромна гордост. Някой със сигурност се дразни от тоя мой шовинизъм, но мен въобще не ме интересува.
-Не мога да не те попитам и това, не мислиш ли, че искат да те купят, когато сега те предлагат за почетен гражданин?
-Кой да ме купи?/усмихва се/
-ГЕРБ, сега идват избори все пак….
-Аз уважавам кмета Димитър Николов. За никой не е тайна, че аз много уважавам и Йоан Костадинов, до ден днешен го уважавам. Въобще не се отмятам от думите си. Аз не съм човек, който забравя. Но, според мен, Николов направи много за този град. И честно казано не се продавам и няма как да бъда купена./усмихва се/
-Изкушена ли си от политиката?
-Сега искам да кажа най-отговорно. Ако някога съм се чувствала засрамена и съм се извинявала на моите съграждани, също така приемам за свой голям срам, най-големият срам в живота ми е, че станах общински съветник , подлъгана от лицето Ивайло Дражев. Аз тогава, в онова време, почти не го познавах . Истината е ,че тогава мен, Ева, Гого, Пламен, ни подлъга с думите”Ха, сега да видим колко обичате Бургас! И трябва да застанете с имената си, да защитим каузата Бургас.” Подлъга ни като ни каза, че сме заедно с тогавашния кмет Йоан Костадинов. И още в деня на изборите видях, как Ивайло Дражев промени мнението си. И това, че аз подлъгах няколко хиляди души заради него, да гласуват за мен, е голям позор. И съм се извинявал на хората, извинявала съм се многократно, извинявам се и сега. Почти всяка година съм имала предложения да бъда в различни листи. Но казвам най-отговорно-никога повече. Там нищо не разбирам, не ми е работа. Всеки трябва да си върши това, от което разбира. Няма да си простя още веднъж това, да излъжа хора.
-Много си естествена, много си отровена, знаеш, че в днешно време много малко хора казват:”Извинявайте!”, малко хора си признават грешките, ти го направи…
-Аз никога не съм се притеснявала да казвам :”Извинявай”. Ако съм се издънила, ако има нещо, за което се срамувам и нещо, което ме притеснява, се извинявам. Но тука не обвинявам само Ивайло Дражев, обвинявам своята неразумна наивност, която отдавна трябваше да озаптя.
-Казваш наивност, нещо друго, което не харесваш в себе си, нещо, което искаш да промениш или поне се мъчиш в годините?
-Много съм прибързана, нетърпелива. Ето, ако това мога малко да овладея. Когато бързам, дори започвам и бързо да говоря, като скороговорка. Не мога да бъда флегматична. Другото, което смятам, че трябва да променя, е да не съм толкова доверчива. До ден днешен продължават да ме послъгват някои хора. Приемам нещата така, както ми ги казват, защото самата аз не лъжа и затова приемам всичко, което ми казват като истина. Но това, което вече харесвам в себе си е, че не премълчавам. Вече си казвам, ако трябва да е НЕ, е Не. Преди години бях притеснителна, таих се в себе си. Но си казах-край! Никога няма да премълчавам и да преглъщам подли номера. Не мога да мълча./смее се/
-Не си типичният артист-свръх суетен, много напудрен и много капризен...
-Е, не. Никога няма да ме видят хората такива. Никога няма да бъда. Затова и една част от т.нар. ЗВЕЗДИ не ме харесват. Най-не ме харесват самоизмислените. Ненавиждам фалшивите и тези, които изграждат фалшив имидж, които пускат лъжи около своята биография. Аз ги наричам самоизмислени плейбекари. Всичко им е на плейбек. И говора, и живота, и пеенето им на запис. Няма как да харесвам такива хора, и няма как те да ме харесват. Живея по простичък начин, не се имам за нещо повече от което съм. Или да се мисля, че съм нещо повече от хората, на които пея. И най-важното е, че аз приемам и спадовете, и върховете. Така приемам живота.
-Как ти минава денят?
-Много простичко, ако нямам участие. Ето днес е такъв ден-обикновен. Сега отивам да плувам. Имам сипсък в джоба-какво да купя от магазина. Имам едни первази у дома, които ме дразнят. Ще ходя да избирам первази.
-Сама ли ще ги сменяш?
-А, не. Просто сама ще си ги харесам. Има кой да ми ги смени. Но пък когато нямам участие, много чистя. Битовизми. Харесвам у дома всичко да ми е чисто и подредено. Маниак съм на тази тема. Дори у дома ме наричат „МОНК”. /смее се/
-Музиката за теб какво е ?
-Музиката за мен е сбъдна приказка. Това, което на мен ми се случи през годините, го отдавам на огромния си шанс да срещна хората, които ми сбъднаха приказката. Някога, когато въобще не съм познавала Стефан Диомов, преди когато имаше само ТОНИКА СВ четох едно интервю на Диомов. Там той беше казал: "Много ще бъда щастлив, ако хората припознават себе си като герои от моите песни." Точно тогава имаше една негова песен /започва да пее/ „Пред вратата, пак самотна, чака светлото момиче...." , аз тогава си мислих, че аз съм това светло момиче. Коя беше вратата не знам. Но по-късно аз наистина отворих тази врата. Музиката е моята врата към света. Ако не беше музиката, аз нямаше да имам своите концерти, очите вперени в мен, нямаше да имам това откровено и истинско от непознати : "Тони, обичаме те!", нямаше да ме спират по улицата и да ме прегръщат пак непознати. А и още нещо. Никога не съм харесвала думата фенове. Аз се изразявам по друг начин, те са хората, които обичат моите песни. Фенове е безплътно и безкръвно.
-А любовта в твоя живот?
-Тя ми се е случвала няколко пъти, не съм преяждала от любов, не съм злоупотребявала . Аз съм оставяла, мен са ме оставяли. И сега от почти седем месеца до мен има един прекрасен човек. Мога смело да кажа, че в живота ми никога не е било толкова пълно, никога не е имало толкова взаимност. Много е истинско. Това е мъжът с чувство за хумор, много интелигентен. А и още нещо. /усмихва се/ .До сега самичка съм носила тежките куфари, вече той не ми дава нищо да пипам. Имаме изключителна нужда един от друг и благодаря на Господ , че ми се случи тази връзка.
-А сега накъде?
-Чисто в рамките на деня -след интервюто отивам да плувам. Много обичам да плувам. А иначе в чисто професионален план-имам много участия-Панагюрище, Велико Търново, София, Аспарухово -Варна, Ахелой, Царево. Септември го започвам с концерт в Каварна, после предизборните концерти.
-Ще пееш на предизборни концерти, така ли?
-Да , аз си имам мои приятели –кметове, за които ще пея. От малки градове са те. Отдавна сме се уговорили. Аз от миналите избори пея към АБВ. Защото много уважавам президента Първанов. Преди години имам случай, в който ми помогна много. Отделно имам друг принцип. Никога няма да пея против кметове, които са мои приятели, не са ме поканили да пея за тях, а имам покани от техни опоненти. Колкото и да струва това, колкото и да ми платят. В Бургас, за никой няма да пея. На предизборни кампании-никога в моя роден град. Парите не са всичко, достойнството е по-важно. Приятелството-също.
-Нов албум, нови песни правиш ли?
-Да. /усмихва се/Нови неща имам готови, нови песни, ще направя и албум. Нищо, че в днешно време не се правят албуми. Но имам и друга щастлива новина- от Бургаския театър отново ме поканиха –Борислав Чакринов и Йосиф Сърчаджиев. Ще бъда част от постановката "Веселите Уиндзорки" на Шекспир. Театралната ми кариера продължава. Театърът е другата ми приказка, която успях да изживея и изживявам щастливо.
