Софийският градски съд регистрира религиозна общност, наречена “Обединени езически вероизповедания”. Сред учредителите на вероизповеданието са Николай Въжаров, драматургът Христо Бойчев, актьорът Тончо Токмакчиев, футболната фенка Елена Ваташка и Светозар Филипов. Филипов е родственик на първия български екзарх Антим Първи.
Вероизповеданието бе учредено като отговор на опитите на депутати от БСП със закон да дадат на БПЦ и Главното мюфтийство право на собственост върху храмове и паметници на културата-музеи, които някога са били джамии, преди това православни църкви, а още по-рано - езически светилища - келтски могили и тракийски гробници. Най-ярък пример за това е Музеят на религиите в Стара Загора, който е бил джамия, църква и тракийско светилище. Вероизповеданието се появи, за да спре разграбването на имоти и земя от традиционните религии - православие и ислям.
Според “езичниците” Светият синод няма право на църквите в Плиска и Преслав, защото това ще комерсиализира историята. За тях православните духовници са “търговци” и “пияници”, които нямат нищо общо с Христос. Вероизповеданието има негативно отношение и към мюсюлманското вероизповедание, което заведе десетки дела за връщане на джамии.
До узаконяването на общността се стигна от втори опит въпреки две отрицателни становища от дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет. Първият отказ за регистрация бе потвърден от Софийския апелативен съд с мотив, че “в устава на вероизповеданието не са изложени достатъчно подробно верските убеждения на членовете и богослужебната практика, която ще бъде упражнявана”. 
Софийският градски съд регистрира религиозна общност, наречена “Обединени езически вероизповедания”. Сред учредителите на вероизповеданието са Николай Въжаров, драматургът Христо Бойчев, актьорът Тончо Токмакчиев, футболната фенка Елена Ваташка и Светозар Филипов. Филипов е родственик на първия български екзарх Антим Първи.
Вероизповеданието бе учредено като отговор на опитите на депутати от БСП със закон да дадат на БПЦ и Главното мюфтийство право на собственост върху храмове и паметници на културата-музеи, които някога са били джамии, преди това православни църкви, а още по-рано - езически светилища - келтски могили и тракийски гробници. Най-ярък пример за това е Музеят на религиите в Стара Загора, който е бил джамия, църква и тракийско светилище. Вероизповеданието се появи, за да спре разграбването на имоти и земя от традиционните религии - православие и ислям.
Според “езичниците” Светият синод няма право на църквите в Плиска и Преслав, защото това ще комерсиализира историята. За тях православните духовници са “търговци” и “пияници”, които нямат нищо общо с Христос. Вероизповеданието има негативно отношение и към мюсюлманското вероизповедание, което заведе десетки дела за връщане на джамии.
До узаконяването на общността се стигна от втори опит въпреки две отрицателни становища от дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет. Първият отказ за регистрация бе потвърден от Софийския апелативен съд с мотив, че “в устава на вероизповеданието не са изложени достатъчно подробно верските убеждения на членовете и богослужебната практика, която ще бъде упражнявана”. 
