Една жена, направила през годините много за развитието на танца, сега се е заела с отговорната задача да спасява танцовия театър в Бургас. самата тя споделя,че това е равносилно на риболов в пустиня. И въпреки това огромното й желание той да съществува, независимо от трудностите, пречките, спънките... Тя се казва Петя Стойкова и е основоположник и хореограф на танцова компания "Дюн". Завършила е балетна режисура в Нов български университет.Специализирала е съвременен танц в многобройни международни танцови ателиета и проекти. Лауреат е на многобройни награди за хореография и танц /с формация „Форсайт”/ от национални конкурси за модерен балет. Лауреат е на Национална награда за хореография от конкурс за млади хореографи “Маргарита Арнаудова”, София, 1999 г. Стипендиант е на ЮНЕСКО за творчески престой в Сенегал, 1999 г. Мениджър на Сдружение „Танц БГ”. Преподава: Съвременен /contemporary/ танц, Модерен танц, Хип-Хоп за начинаещи, Афро, Лейди Стайл и др.
В момента върви благотворителна кампания за развитието на танцовия театър извън София. Първият проект е спектакълът „I wish”, който бургаската публика ще има възможност да види на 13 и 19 ноември от 19:30 ч. в НХК. „I wish” разказва за символичното пътуване на душата през Светлината, Вдъхновението и Желанията, за да стигне до чистата Материя. Създаден е като дипломна работа на студенти в 4 курс на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Танцов театър” и е игран с огромен успех за един сезон на сцената на Учебен театър в НАТФИЗ.
Всеки един спектакъл, който Петя поставя е истински шедьовър на изкуството. Само тя знае как с танц да докосне душата и сърцето на зрителя. А след представленията й , всеки има усещането,че е бил в друго измерение.
„Да бъдеш независим артист в България е изключително трудно, тъй като това означава сам да осигуряваш средствата за своята артистична работа. Компания "Дюн", която аз се опитвам да развивам в Бургас, е единствената независима трупа за съвременен танц и танцов театър извън столицата, а съществуването на танц извън центъра е кауза, която има нужда от подкрепа. Ако танцът е на изчезване в изкуството, то това е още по-силно изразено в градовете, които не са София, Лондон, Париж и Берлин.“ споделя Петя. Разговаряхме с нея за амбициозния й проект да спаси танцовия театър в Бургас.
-От кога съществува танцовата компания „Дюн”?
-От 1986 год. J Тогава всъщност се събрахме шепа деца, които подражавахме на един филм – „Божествени тела“ /усмихва се/. Репетирахме на паркинга пред блока, в който живеех, обличахме се еднакво и се наричахме с имената от филма. Постепенно станахме отговорна танцова група с доста участия.
-Колко човека участват?
-„Дюн“ в момента съм аз и новите ни танцьори, които се включиха в трупата през школата ни /Бляк Стайл Дюн/. През годините през компанията са преминали много танцьори. Някои от тях сега са професионални хореографи и преподаватели в Бургас и София. В България не е възможно да поддържаш танцова трупа. Всички свободни театри и компании работят на проектен принцип и канят гост-танцьори за продукциите си. В новия ни спектакъл гостуват танцьори от София – дипломирани студенти на НАТФИЗ в специалността „Танцов театър“ и младите попълнения на „Дюн“.
-Защо решихте да се занимавате с това?
-Когато бях дете бях очарована от танцуването и от персоналността, която ми дава.....
-Не е ли рисковано в България човек да се занимава въобще с изкуство?
-Рисковано е. Може да се окажеш без пари за нула време. Но в същото време е достатъчно интересно за да те мотивира.
-Какво Ви дава и какво Ви отнема това?
-Танцът за мен е това, което искам да правя. Аз си позволявам лукса да правя това, което обичам. Отнема ми време за хората, с които искам да прекарвам повече време. Когато работиш за себе си, работиш повече и постоянно.
-Имате ли съмишленици в начинанието?
-За този спектакъл имам щастието да получа съдействието на приятели – Стефан Цинцарски, Георги Стоянов /Канал 0/, Станислав Чакъров /креативно ателие „Гунис“/ и още – Хотел „Централ“ и Хотел „България“, сайт за стари мебели.
В България спонсорството не е популярно. Щастлива съм, че получавам подкрепата на тези хора и институции.
-Спонсорите лесно ли развързват кесията си, за да подкрепят такива инициативи?
-Само ако те познават лично.
-Сега защо набирате средства, разкажете ми малко повече за благотворителната онлайн кампания?
-Спектакълът се реализира извън официалните артистични институции. Танцовият театър в България така или инъче не е подкрепен институционално от държавата. Той се развива от субсидии по проекти. Да направиш спектакъл обаче е доста скъпо начинание. Фондовете, които финансират спектакли, често пъти отпускат само част от средствата. I WISH интерпретира една теория за душата, която се разделя на 12 части. В спектакъла участват 12 танцьори. Само по себе си това вече е достатъчно скъпо. Прибавяме към него декори, костюми и професионално осветление.....
Кампанията се провежда онлайн в сайта indiegogo.com
-Какво искате да се случи от тук нататък?
-Относно I WISH – бих искала да съберем достатъчно средства от продажбата на билети за да изиграем представлението и в други градове.
В по-широк план – искам да имам възможността да продължа да правя това, което мога, ако е възможно с по-малко съпротивление и с повече помощ от институциите.
-Разкажете ми какъв е целият процес, за да се направи един спектакъл?
-При мен първото и най-важно нещо е да имам какво да кажа. Ако нямам послание, което държа да излъча в пространството, спектакълът не ми се получава. Друг важен, даже много важен аспект, са хората които участват в процеса. Други хора – друг процес. Ако с танцьорите сме на една вълна, енергията се завърта и спектакълът ни се излива естествено, като влюбване. След I WISH имах чувството, че съм преживяла любовна история. Всичко, което правиш в периода на работа по спектакъла, дори личният ти живот, някак си се съотнася към вълната на представлението. Репетициите са моменти, в които се настройваме на една вълна и търсим взможно най-добрия изказ на посланието.
-Колко средства трябват за един спектакъл?
-Един спектакъл струва приблизително 10 000 лв. /зависи от мащаба на спектакъла, разбира се/. Напоследък е много модерно /със сигурност и удобно/ да се правят моно спектакли или камерни представления. Пак поради средствата. И ми се струва, че част от нас – независимите артисти, се нагаждат към обстоятелствата и се свиват, смаляват се, защото нито пари има, нито условия...... и то по този път..... само малки спектакли стават.
За цялостното осъществяването на „I wish” са необходими професионално осветление, специален декор и костюми, каквито за съжаление нито танцовото студио може да си позволи, нито залите в Бургас разполагат с такова.
Желаещите да подкрепят каузата могат да го направят на сайта https://www.indiegogo.com/projects/i-wish-dance-theater-in-burgas/x/8810988 . Всеки един от тях ще получи безплатна покана за спектакъла или други интересни предимства на специален зрител – възможности за реклама, участие в афтър партито на спектакъла и ритуално изяждане на специален сладкиш за премиерата, който ще бъде направен от хореографа.
СПЕКТАКЪЛЪТ ТЪРСИ СВОИТЕ ПАРТНЬОРИ!
Билетите за спектакъла се разпространяват от билетните каси на НХК и ДТ“А. Будевска“, както и в книжарница “Bookpoint”на цена от 7 лв.
Трейлър на спектакъла може да видите Танцът като начин на живот и философия
Една жена, направила през годините много за развитието на танца, сега се е заела с отговорната задача да спасява танцовия театър в Бургас. самата тя споделя,че това е равносилно на риболов в пустиня. И въпреки това огромното й желание той да съществува, независимо от трудностите, пречките, спънките... Тя се казва Петя Стойкова и е основоположник и хореограф на танцова компания "Дюн". Завършила е балетна режисура в Нов български университет.Специализирала е съвременен танц в многобройни международни танцови ателиета и проекти. Лауреат е на многобройни награди за хореография и танц /с формация „Форсайт”/ от национални конкурси за модерен балет. Лауреат е на Национална награда за хореография от конкурс за млади хореографи “Маргарита Арнаудова”, София, 1999 г. Стипендиант е на ЮНЕСКО за творчески престой в Сенегал, 1999 г. Мениджър на Сдружение „Танц БГ”. Преподава: Съвременен /contemporary/ танц, Модерен танц, Хип-Хоп за начинаещи, Афро, Лейди Стайл и др.
В момента върви благотворителна кампания за развитието на танцовия театър извън София. Първият проект е спектакълът „I wish”, който бургаската публика ще има възможност да види на 13 и 19 ноември от 19:30 ч. в НХК. „I wish” разказва за символичното пътуване на душата през Светлината, Вдъхновението и Желанията, за да стигне до чистата Материя. Създаден е като дипломна работа на студенти в 4 курс на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Танцов театър” и е игран с огромен успех за един сезон на сцената на Учебен театър в НАТФИЗ.
Всеки един спектакъл, който Петя поставя е истински шедьовър на изкуството. Само тя знае как с танц да докосне душата и сърцето на зрителя. А след представленията й , всеки има усещането,че е бил в друго измерение.
„Да бъдеш независим артист в България е изключително трудно, тъй като това означава сам да осигуряваш средствата за своята артистична работа. Компания "Дюн", която аз се опитвам да развивам в Бургас, е единствената независима трупа за съвременен танц и танцов театър извън столицата, а съществуването на танц извън центъра е кауза, която има нужда от подкрепа. Ако танцът е на изчезване в изкуството, то това е още по-силно изразено в градовете, които не са София, Лондон, Париж и Берлин.“ споделя Петя. Разговаряхме с нея за амбициозния й проект да спаси танцовия театър в Бургас.
-От кога съществува танцовата компания „Дюн”?
-От 1986 год. J Тогава всъщност се събрахме шепа деца, които подражавахме на един филм – „Божествени тела“ /усмихва се/. Репетирахме на паркинга пред блока, в който живеех, обличахме се еднакво и се наричахме с имената от филма. Постепенно станахме отговорна танцова група с доста участия.
-Колко човека участват?
-„Дюн“ в момента съм аз и новите ни танцьори, които се включиха в трупата през школата ни /Бляк Стайл Дюн/. През годините през компанията са преминали много танцьори. Някои от тях сега са професионални хореографи и преподаватели в Бургас и София. В България не е възможно да поддържаш танцова трупа. Всички свободни театри и компании работят на проектен принцип и канят гост-танцьори за продукциите си. В новия ни спектакъл гостуват танцьори от София – дипломирани студенти на НАТФИЗ в специалността „Танцов театър“ и младите попълнения на „Дюн“.
-Защо решихте да се занимавате с това?
-Когато бях дете бях очарована от танцуването и от персоналността, която ми дава.....
-Не е ли рисковано в България човек да се занимава въобще с изкуство?
-Рисковано е. Може да се окажеш без пари за нула време. Но в същото време е достатъчно интересно за да те мотивира.
-Какво Ви дава и какво Ви отнема това?
-Танцът за мен е това, което искам да правя. Аз си позволявам лукса да правя това, което обичам. Отнема ми време за хората, с които искам да прекарвам повече време. Когато работиш за себе си, работиш повече и постоянно.
-Имате ли съмишленици в начинанието?
-За този спектакъл имам щастието да получа съдействието на приятели – Стефан Цинцарски, Георги Стоянов /Канал 0/, Станислав Чакъров /креативно ателие „Гунис“/ и още – Хотел „Централ“ и Хотел „България“, сайт за стари мебели.
В България спонсорството не е популярно. Щастлива съм, че получавам подкрепата на тези хора и институции.
-Спонсорите лесно ли развързват кесията си, за да подкрепят такива инициативи?
-Само ако те познават лично.
-Сега защо набирате средства, разкажете ми малко повече за благотворителната онлайн кампания?
-Спектакълът се реализира извън официалните артистични институции. Танцовият театър в България така или инъче не е подкрепен институционално от държавата. Той се развива от субсидии по проекти. Да направиш спектакъл обаче е доста скъпо начинание. Фондовете, които финансират спектакли, често пъти отпускат само част от средствата. I WISH интерпретира една теория за душата, която се разделя на 12 части. В спектакъла участват 12 танцьори. Само по себе си това вече е достатъчно скъпо. Прибавяме към него декори, костюми и професионално осветление.....
Кампанията се провежда онлайн в сайта indiegogo.com
-Какво искате да се случи от тук нататък?
-Относно I WISH – бих искала да съберем достатъчно средства от продажбата на билети за да изиграем представлението и в други градове.
В по-широк план – искам да имам възможността да продължа да правя това, което мога, ако е възможно с по-малко съпротивление и с повече помощ от институциите.
-Разкажете ми какъв е целият процес, за да се направи един спектакъл?
-При мен първото и най-важно нещо е да имам какво да кажа. Ако нямам послание, което държа да излъча в пространството, спектакълът не ми се получава. Друг важен, даже много важен аспект, са хората които участват в процеса. Други хора – друг процес. Ако с танцьорите сме на една вълна, енергията се завърта и спектакълът ни се излива естествено, като влюбване. След I WISH имах чувството, че съм преживяла любовна история. Всичко, което правиш в периода на работа по спектакъла, дори личният ти живот, някак си се съотнася към вълната на представлението. Репетициите са моменти, в които се настройваме на една вълна и търсим взможно най-добрия изказ на посланието.
-Колко средства трябват за един спектакъл?
-Един спектакъл струва приблизително 10 000 лв. /зависи от мащаба на спектакъла, разбира се/. Напоследък е много модерно /със сигурност и удобно/ да се правят моно спектакли или камерни представления. Пак поради средствата. И ми се струва, че част от нас – независимите артисти, се нагаждат към обстоятелствата и се свиват, смаляват се, защото нито пари има, нито условия...... и то по този път..... само малки спектакли стават.
За цялостното осъществяването на „I wish” са необходими професионално осветление, специален декор и костюми, каквито за съжаление нито танцовото студио може да си позволи, нито залите в Бургас разполагат с такова.
Желаещите да подкрепят каузата могат да го направят на сайта https://www.indiegogo.com/projects/i-wish-dance-theater-in-burgas/x/8810988 . Всеки един от тях ще получи безплатна покана за спектакъла или други интересни предимства на специален зрител – възможности за реклама, участие в афтър партито на спектакъла и ритуално изяждане на специален сладкиш за премиерата, който ще бъде направен от хореографа.
СПЕКТАКЪЛЪТ ТЪРСИ СВОИТЕ ПАРТНЬОРИ!
Билетите за спектакъла се разпространяват от билетните каси на НХК и ДТ“А. Будевска“, както и в книжарница “Bookpoint”на цена от 7 лв.
Трейлър на спектакъла може да видите 
