След изборите водачът на групата на НФСБ Ангел Божидаров, окрилен от резултатите на Патриотичния фронт, пророкува, че на местния вот догодина партията му може и да стане първа сила в Бургаска област. Оттогава до вчера, когато интелектуалците скочиха срещу Слави Бинев обаче, минаха два месеца. И се видя, че една минута невнимание, може да коства цял живот страдание както казват катаджиите за тежка катастрофа.
Защото с нищо друго не може да се опреличи скандала, в който патриотите сами се набутаха с председателското място на архонта в комисията по култура и медии. Явно в Патриотичния фронт още живеят сред комфорта и удобството на извънпарламентарна опозиция, на която по принцип всеки гаф й е простен и почти не се забелязва в медийното пространство.Но когато попаднеш под прожекторите на голямата политика, нещата отстрани изглеждат съвсем различно от камерите на СКАТ. Едно е да сипеш ругатни в Бургас след като са ти отхвърлили докладната за забрана на несъществуващи гейпаради или да предлагаш Чарлз Дарвин за почетен гражданин, друго е да издигаш за шеф на комисия човек, опреличен от интелектуалците за мутра. Затова бургаските активисти на Патриотичния фронт трябва вече да имат едно наум - ореолът им на закрилници на неоправданите, каквото й да значи това, се срива много лесно с един закрилник на свободното слово, какъвто се смята Слави Бинев.
И колкото добри и популистки предложения за Бургас да внасят в общинския съвет, сянката на архонта дълго ще виси над патриотите. Ако досега минаваше за екзотика, пък и като евродепутат беше далеч от България, сега на Слави Бинев ще се гледа като на Пеевски. Всяко рязко движение от негова страна ще препраща към битуването му в прехода като съдържател на чалга бар и още нещо.
Иначе въпрос на време е някой да повдигне въпроса "Кой", който се превърна в лозунг напротестите срещу правителството на Орешарски, а на него патриотите има какво да отговарят. Но ако ДПС са монолитна партия на етническа основа и това ги съхранява при всяка ситуация, даже и след Пеевски, то за Патриотичния фронт не може да се каже същото. Дори да запеят старата песен като опозиция, след Слави Бинев НФСБ вече няма да са това, което бяха.
Велко Тасев 
След изборите водачът на групата на НФСБ Ангел Божидаров, окрилен от резултатите на Патриотичния фронт, пророкува, че на местния вот догодина партията му може и да стане първа сила в Бургаска област. Оттогава до вчера, когато интелектуалците скочиха срещу Слави Бинев обаче, минаха два месеца. И се видя, че една минута невнимание, може да коства цял живот страдание както казват катаджиите за тежка катастрофа.
Защото с нищо друго не може да се опреличи скандала, в който патриотите сами се набутаха с председателското място на архонта в комисията по култура и медии. Явно в Патриотичния фронт още живеят сред комфорта и удобството на извънпарламентарна опозиция, на която по принцип всеки гаф й е простен и почти не се забелязва в медийното пространство.Но когато попаднеш под прожекторите на голямата политика, нещата отстрани изглеждат съвсем различно от камерите на СКАТ. Едно е да сипеш ругатни в Бургас след като са ти отхвърлили докладната за забрана на несъществуващи гейпаради или да предлагаш Чарлз Дарвин за почетен гражданин, друго е да издигаш за шеф на комисия човек, опреличен от интелектуалците за мутра. Затова бургаските активисти на Патриотичния фронт трябва вече да имат едно наум - ореолът им на закрилници на неоправданите, каквото й да значи това, се срива много лесно с един закрилник на свободното слово, какъвто се смята Слави Бинев.
И колкото добри и популистки предложения за Бургас да внасят в общинския съвет, сянката на архонта дълго ще виси над патриотите. Ако досега минаваше за екзотика, пък и като евродепутат беше далеч от България, сега на Слави Бинев ще се гледа като на Пеевски. Всяко рязко движение от негова страна ще препраща към битуването му в прехода като съдържател на чалга бар и още нещо.
Иначе въпрос на време е някой да повдигне въпроса "Кой", който се превърна в лозунг напротестите срещу правителството на Орешарски, а на него патриотите има какво да отговарят. Но ако ДПС са монолитна партия на етническа основа и това ги съхранява при всяка ситуация, даже и след Пеевски, то за Патриотичния фронт не може да се каже същото. Дори да запеят старата песен като опозиция, след Слави Бинев НФСБ вече няма да са това, което бяха.
Велко Тасев 
