България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст, което ще засили натиска върху икономиката. Това се казва в заключение на експерти от Световната банка, цитирани в доклад на социалното министерство за насърчаване на активния живот на възрастните хора.
Експертите на банката допускат, че до 2050 г. трудовите ресурси на страната ни се очаква да намалеят с до 40%. В същото време делът на възрастните хора от общия брой на населението, се очаква да се удвои през следващите четири десетилетия.
До 2050 г. един на всеки трима българи ще бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама българи ще бъде в трудоспособна възраст. Тези демографски промени са безпрецедентни, тъй като не са известни исторически примери на функциониране на общества с “обърнати” демографски пирамиди и с доминиране на възрастните групи над младите.
Натиск върху икономиката
Симулации на експерти на Световната банка показват, че дори и при по-оптимистични предположения, демографската трансформация на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж. Със свиването на работната сила с близо 40% до 2050 г., реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0.7% на година до края на прогнозния период. Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на 2050 година. Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период (2016-2050 г.), добавяйки около 0.9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП.
Продължителност на живота
Според прогноза в доклада към 2060 г. коефициентът на плодовитост в България се очаква да нарасне едва с 0.3 пр.п. – до 1.77. Очакваната продължителност на живота при раждане при мъжете ще се увеличи с 10,4 години, а при жените – с 8,4 години. Очакваната продължителност на живота на хората след навършване на 65 години ще се увеличи при мъжете – с 6,3 години, а при жените – с 6,1 години. Нетната миграция ще нарасне с 3,5 хиляди. В същото време броят на населението се очаква да намалее с 1,8 милиона души, като детското население на възраст 0-14 г. като процент от общото население се очаква да се увеличи само с 0,4%, младото население на възраст 25-54 г. като процент от общото население ще намалее с 8,4%, а населението в трудоспособна възраст на 15-64 г. като процент от общото население се очаква да намалее с 12,7%.
Възрастното население на 65 и повече години ще нарасне с 12,3%, а хората над 80 и повече години ще се увеличат със 7,8.
Заетостта намалява
От гледна точка на макроикономическите предвиждания, темпът на растеж на потенциалния БВП за периода 2013 – 2060 г. ще бъде 1,5 п.п. Заетостта ще намалее с 0,8 п.п. Количеството на вложен труд изразено в работни часове се очаква да намалее с 0,8 п.п. БВП на глава от населението се очаква да се повиши средно с 2,1 п.п. до 2060 г., като БВП на един работещ ще се повиши средно с 2,2 п.п.
Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) се очаква да намалее с 1, 9 млн. души а работната сила (15-64 г.) се очаква да намалее с 1,2 млн. души.
Делът на възрастното население ще се увеличава до 2045 г. след което се очаква да намалява, като общото изменение за периода 2013-2060 г. се очаква да бъде -2,2 п.п. Много сериозно изменение ще има в коефициента на възрастова зависимост (15-64 г.), която се изразява в процентно съотношение между населението на възраст на 65 и повече години и населението на възраст 15-64 г. Изменението на този коефициент е 30, като за 2060 г. стойността му достига 58. За сравнение в ЕС в рамките на прогнозния период се очаква коефициентът на възрастова зависимост да нарасне от 27,8% до 50,1%. т.е. съотношението на населението в ЕС ще се смени от около четирима души в трудоспособна възраст към всеки един човек на възраст над 65 години, до двама души в трудоспособна възраст на всеки един възрастен човек.
За България промяната в коефициента на възрастовата зависимост се очаква да бъде още по-неблагоприятна – съотношението на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст 15-64 години към 2060 г. ще се измени до по-малко от двама човека в трудоспособна възраст към един възрастен човек. 
България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст, което ще засили натиска върху икономиката. Това се казва в заключение на експерти от Световната банка, цитирани в доклад на социалното министерство за насърчаване на активния живот на възрастните хора.
Експертите на банката допускат, че до 2050 г. трудовите ресурси на страната ни се очаква да намалеят с до 40%. В същото време делът на възрастните хора от общия брой на населението, се очаква да се удвои през следващите четири десетилетия.
До 2050 г. един на всеки трима българи ще бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама българи ще бъде в трудоспособна възраст. Тези демографски промени са безпрецедентни, тъй като не са известни исторически примери на функциониране на общества с “обърнати” демографски пирамиди и с доминиране на възрастните групи над младите.
Натиск върху икономиката
Симулации на експерти на Световната банка показват, че дори и при по-оптимистични предположения, демографската трансформация на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж. Със свиването на работната сила с близо 40% до 2050 г., реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0.7% на година до края на прогнозния период. Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на 2050 година. Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период (2016-2050 г.), добавяйки около 0.9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП.
Продължителност на живота
Според прогноза в доклада към 2060 г. коефициентът на плодовитост в България се очаква да нарасне едва с 0.3 пр.п. – до 1.77. Очакваната продължителност на живота при раждане при мъжете ще се увеличи с 10,4 години, а при жените – с 8,4 години. Очакваната продължителност на живота на хората след навършване на 65 години ще се увеличи при мъжете – с 6,3 години, а при жените – с 6,1 години. Нетната миграция ще нарасне с 3,5 хиляди. В същото време броят на населението се очаква да намалее с 1,8 милиона души, като детското население на възраст 0-14 г. като процент от общото население се очаква да се увеличи само с 0,4%, младото население на възраст 25-54 г. като процент от общото население ще намалее с 8,4%, а населението в трудоспособна възраст на 15-64 г. като процент от общото население се очаква да намалее с 12,7%.
Възрастното население на 65 и повече години ще нарасне с 12,3%, а хората над 80 и повече години ще се увеличат със 7,8.
Заетостта намалява
От гледна точка на макроикономическите предвиждания, темпът на растеж на потенциалния БВП за периода 2013 – 2060 г. ще бъде 1,5 п.п. Заетостта ще намалее с 0,8 п.п. Количеството на вложен труд изразено в работни часове се очаква да намалее с 0,8 п.п. БВП на глава от населението се очаква да се повиши средно с 2,1 п.п. до 2060 г., като БВП на един работещ ще се повиши средно с 2,2 п.п.
Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) се очаква да намалее с 1, 9 млн. души а работната сила (15-64 г.) се очаква да намалее с 1,2 млн. души.
Делът на възрастното население ще се увеличава до 2045 г. след което се очаква да намалява, като общото изменение за периода 2013-2060 г. се очаква да бъде -2,2 п.п. Много сериозно изменение ще има в коефициента на възрастова зависимост (15-64 г.), която се изразява в процентно съотношение между населението на възраст на 65 и повече години и населението на възраст 15-64 г. Изменението на този коефициент е 30, като за 2060 г. стойността му достига 58. За сравнение в ЕС в рамките на прогнозния период се очаква коефициентът на възрастова зависимост да нарасне от 27,8% до 50,1%. т.е. съотношението на населението в ЕС ще се смени от около четирима души в трудоспособна възраст към всеки един човек на възраст над 65 години, до двама души в трудоспособна възраст на всеки един възрастен човек.
За България промяната в коефициента на възрастовата зависимост се очаква да бъде още по-неблагоприятна – съотношението на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст 15-64 години към 2060 г. ще се измени до по-малко от двама човека в трудоспособна възраст към един възрастен човек. 
