- Д-р Райчева, какви са тенденциите в употребата на наркотици у нас?
- От няколко години се наблюдават промени в употребата на наркотици. Променят се веществата и начинът на тяхната употреба. Актуалната употреба на стимуланти в България се повишава, особено сред младите хора. Наблюдава се и полиупотреба - на различни видове наркотични вещества
едновременно. Проучванията ни показват, че уличната употреба е свързана със смесване на вещества от различни групи.
Употребата на наркотици в Европа се характеризира с подобни тенденции: все по-малко са новите случаи на употреба на хероин, което се отразява и на търсенето на лечение и фокусът е върху употребата на стимуланти и последиците.
Според данните от програмите, които работят на терен, групата на инжекционно употребяващите опиоиди постепенно застарява, изолира се от социалния кръг на обществото и все повече се маргинализира. Тази група изисква специални здравни и социални грижи.
- За какви хора става дума?
- Това се хора с нисък социален статус, бездомни, безработни, с ниско или без образование и с множество съпътстващи здравословни проблеми, включително инфекции. Поради това е необходима комплексна грижа.
- Коя е най-голямата заплаха днес?
- Заплаха представлява едновременната употреба на различни групи наркотични вещества, както и това, че много често не се знае точният химичен състав на тези вещества.
По отношение на новите синтетични вещества не мога да кажа дали ще бъде най-голямата заплаха в бъдеще, но в момента са сериозно предизвикателство пред работещите в областта на наркоманиите. Увеличението на употребата на стимуланти като амфетамини и кокаин е свързано и с различните нужди на съвременното общество - повишени изисквания за активност, конкурентост, висока работоспособност и др. За тези зависимости засега няма лекарства, необходима е психосоциална рехабилитация.
На ниво ЕС се подготвя документ, който да регламентира общите мерки на страните членки по отношение на новите синтетични наркотици. Предизвикателството е, че често става дума за вещества от групата на забранените наркотици, при които, като се промени нещо незначително в химическата формула, излизат от списъка на забранените вещества. Когато бъдат идентифицирани на пазара, новите вещества влизат в забранителния списък, но в това време вече се е появило ново вещество.
- Какви са опасностите от това, че се употребяват неща с неизвестен състав? Има ли повече смъртни случаи?
- Първата опасност е от свръхдоза. Също и това, че представлява проблем при определяне на подходящи лечебни интервенции. Опасност при инжекционната употреба е повишеният риск от заразяване с кръвнопреносими инфекции: ХИВ/СПИН, хепатит С, хепатит В и др. В последните 10 г. програмите за намаляване на вредите от употребата на наркотици, които работят на улицита сред употребяващите, вършат огромна работа, финансирана от Министерството на здравеопазването. Досега програмите на терен работят основно с инжектиращите хероин. Имаме наблюдения върху употребяващи инжекционно стимуланти, което изисква по-различни интервенции.
За повишаване на смъртността - не мога да кажа, защото системата за регистрация на смъртните случаи в следствие на употреба на наркотици се усъвършенства напоследък. В масовия случай не се отчита като причина за смъртта употребата на наркотици. Поради това смятам, че голяма част от починалите от свръхдоза остават неидентифицирани - отиват в графата за дихателна недостатъчност, сърдечна смърт и т.н.
- От кой момент нататък се водиш зависим?
- Дефиницията за зависимост от наркотични вещества е дадена в Международната класификация на болестите. Зависимостта е съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на определено вещество или клас от вещества придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност.
Основната описателна характеристика на синдрома на зависимост е: загуба на контрол върху употребата, следвана от компулсивно желание да се приемат вещества или медикаменти (предписани или не от лекар), алкохол или тютюн. Повишава се толерансът - т.е. количеството, необходимо вещество и се постепенно се загубват основните удоволствия и интереси в живота.
Трябва да се знае, че това е заболяване с хронично рецидивиращ ход и изисква осъществяването на специализирани интервенции от специалист.
- Има ли тенденция за увеличена употреба на наркотични вещества сред работещите?
- Не мога да кажа, защото не сме провеждали такива изследвания.
- На каква възраст се започва?
- По различен начин е. Има деца от семейства с нисък социален и икономически статус, бездомни, не ходят на училище, живеят при липсата на всякакви хигенни и битови условия. В тази група употребата започва рано и много често с инжектиране на наркотици и /или дишане на инхаланти и пиене на различни таблетки. Употребява се това вещество, което е достъпно и налично към момента.
Същевременно съществува и група деца и младежи, които произхождат от семейства с по - висок социален статус и ходят на училище. При тях употребата започва с тютюневи изделия и алкохол, пушат марихуана, но не напускат училище. В тази група употребата на алкохол е сериозен проблем, върху който трябва да се съсредоточат усилията на институциите.
- Как ще коментирате ширещото се мнение, че марихуаната не е нищо сериозно и пушенето й не носи риск?
- Вероятно е свързано с голямата дискусия дали ще бъде пусната в разрешителен режим за медицинска употреба. Работна група се зае с този въпрос и не искам да коментирам предварително.
Ние работим в областта на зависимостите и считаме, че фактът, че марихуаната е наркотик, който променя състоянието на съзнанието и при интензивна употреба (това е употреба повече от 20 дни в месеца) води до развитие на синдром на зависимост, трябва да се има предвид, когато се вземат решения.
Полагаме огромни усилия за развитие на тази област на предостовяне на услуги. В момента работят седем центъра за предоставяне на услуги за психосоциална рехабилитация, четири от тях са към центрове по психично здраве, един е към Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм и два, функционират към неправителствени организации с нестопанска цел. Терапевтичните общности, или както са известни - комуните са пет на брой, с две новоразкрити през тази година - и всички те се поддържат от неправителствени организации. Поради липсващото финансиране обаче, програмите, които функционират към НПО и предостовят качествени и комплексни услуги, са постоянно на ръба на оцеляването.
