Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.
В общината влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на църквата, а Свети Стефан посочвал дейността и призванието на отделните й членове.
Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни.
Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците.
Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
През пети век част от мощите на светеца са открити и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Както повечето християнски празници и на Стефановден православният канон се е преплел с някои езически вярвания. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.
Рано на следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.
На други места пък момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Днес освен Стефан и Стефка имен ден имат още: Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, а също и...
- Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани,
- Теки, Теко, Течо, Теньо
- Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница),
- Стамен, Стан, Станко, Стайко, Стойко, Стамена,Салина,Савина,
- Стоил, Стою, Стоян, Стояна, Станчо, Станимира, Станимир, Станислав, Стане, Стана, Станка, Стамат, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Стоичко, Шон, Шона, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка.
Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.
В общината влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на църквата, а Свети Стефан посочвал дейността и призванието на отделните й членове.
Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни.
Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците.
Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
През пети век част от мощите на светеца са открити и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Както повечето християнски празници и на Стефановден православният канон се е преплел с някои езически вярвания. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.
Рано на следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.
На други места пък момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Днес освен Стефан и Стефка имен ден имат още: Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, а също и...
