Профилът на длъжника се различава значително от общата представа – той е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи. И ако загубата на колата е въпрос на престиж, то неплащането по кредитните карти или другите продукти на лизинг остава скрито, което автоматично води до ниска събираемост на тези дългове. Това разкрива пред икономически портал Райна Миткова, председател на АКАБГ.
Според нея високо рисково се оказва поведението на хората на средна възраст от големите градове, представителите на средния мениджмънт, особено в браншове, които пострадаха от кризата, каквито са търговията и строителството, например.
„Масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си, се опровергават от данните, с които разполагаме”, коментира Миткова.
„По време на третата година след началото на кризата хората с минимални доходи трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят. Българите със среден доход обаче се държат различно - те не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост. И ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства, най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. Това на практика прави финансовото им положение още по-тежко”, допълва Миткова-Тодорова.
Последствията от неплащането на кредитите и лизингите са сравнително отдалечени във времето, тъй като лизинговите компании отнемат стоката едва след третия месец за разлика от мобилните оператори и кабелната телевизия, които спират да предоставят услугата в кратък срок. В същото време лихвите са големи и с натрупване, което прави разплащането още по-трудно във времето. Сходна е картината и при ипотечните кредити. Въпреки че хората, които задлъжняват по банковите си продукти, са малък дял, размерът на вноските и високите лихви прави много по-трудно излизането от омагьосания кръг.
По данни на АКАБГ едва в 12% от случаите причината за невъзможно плащане е безработица, докато във всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите и надскачане на възможностите. Вноските от над 2000 лева, например, се плащат изключително рядко - едва в 24% от случаите, разказва Райна Миткова-Тодорова.
Профилът на длъжника се различава значително от общата представа – той е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи. И ако загубата на колата е въпрос на престиж, то неплащането по кредитните карти или другите продукти на лизинг остава скрито, което автоматично води до ниска събираемост на тези дългове. Това разкрива пред икономически портал Райна Миткова, председател на АКАБГ.
Според нея високо рисково се оказва поведението на хората на средна възраст от големите градове, представителите на средния мениджмънт, особено в браншове, които пострадаха от кризата, каквито са търговията и строителството, например.
„Масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си, се опровергават от данните, с които разполагаме”, коментира Миткова.
„По време на третата година след началото на кризата хората с минимални доходи трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят. Българите със среден доход обаче се държат различно - те не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост. И ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства, най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. Това на практика прави финансовото им положение още по-тежко”, допълва Миткова-Тодорова.
Последствията от неплащането на кредитите и лизингите са сравнително отдалечени във времето, тъй като лизинговите компании отнемат стоката едва след третия месец за разлика от мобилните оператори и кабелната телевизия, които спират да предоставят услугата в кратък срок. В същото време лихвите са големи и с натрупване, което прави разплащането още по-трудно във времето. Сходна е картината и при ипотечните кредити. Въпреки че хората, които задлъжняват по банковите си продукти, са малък дял, размерът на вноските и високите лихви прави много по-трудно излизането от омагьосания кръг.
По данни на АКАБГ едва в 12% от случаите причината за невъзможно плащане е безработица, докато във всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите и надскачане на възможностите. Вноските от над 2000 лева, например, се плащат изключително рядко - едва в 24% от случаите, разказва Райна Миткова-Тодорова.
