Специалист разказа подробности за новооткритото в Странджа растение

Ново растение беше намерено в Природен парк Странджа. Както вече Ви съобщихме, то е от вида колхидски джел и находище от него е регистрирано в резерват Витаново. За разлика от своите събратя, които са с червени плодове, неописваният до сега вечнозелен храст е с жълти плодчета. Ето какво още разказа специално за читателите на e-Burgas.com откривателят на непознатия до сега подвид доц. д-р Дико Патронов, дългогодишен изследовател на най-обширната защитена територия в България. 

Колхидският джел е елемент на източнобуковата гора с подлес от вечнозелени храсти /91SO/ във вътрешната, по-високо валежна част на Странджа планина. Тези територии попадат в Природния парк «Странджа». В източната, по-ниска част на горската територия подлесът на източнобуковите гори се доминира от странджанската зеленика, сред която разпръснато се срещат лавровишня, колхидски джел, бясно дърво и странджанска блоровинка. На запад от въображаемата линия свързваща селата Сливарово-Граматиково, в подлеса на източнобуковите гори не участва странджанската зеленика, а разпръснато и фрагментирано на групи се срещат популации от лавровишня, колхидски джел, бясно дърво и странджанска боровинка. Заедно или самостоятелно, тези храсти достигат до 700м. надморска височина /пределна за българската територия на Странджа/. Установените горски площи, в които се среща колхидски джел в източнобуковите гори заемат около 250 хектара.

Високата част на Странджа е с най-високи валежи /до 1000 мм/ , по-продължително е присъствието на сняг и снежни валежни дни, тук са измерени и най високите максимални и най-ниски минимални темпертури. Различни климатични показатели в сравнение със зоната на разпространение на странджанската зеленика.

Колхидскияят джел участва в източнобуковите гори от високата част на Странджа предимно в долните части на склоновете и по леглата на дълбоките и влажни целогодишно течащи долове и реки – Делийска река, Резовска река /в горното течение/, Голям и малък мечи дол, Даскалски дол, Папаяне дол, Попински дол. С най голямо участие е в горите на резерватите Витаново и Средока.

Във всички находища на колхидски джел, под склопа на източнобуковата гора или на открито, колхидският джел цъфти и достига до редовно  плодоносене с ярко оцветени розово-червени плодове в края на м.октомври и началото на ноември. Плодовете се запазват и през зимата.

В досегашната наша практика и по литературни данни не е имало информация за друго оцветяване на узрелите плодове на колхидския джел в Странджа. За пръв път в края на м. октомври 2018 година при маршрутна обиколка в резерват Витаново ние открихме храсти с жълто оцветяване на плодовете.

Популацията на колхидски джел с жълти плодове е чиста, отдалечена на 100м. от съседна популация с червенооцветени плодове. Находището е разположено до голям карстов извор в крайречната тераса на Голям Мечи дол, непосредствено до границата с Република Турция. Находището попада в отдел №16 на Горско стопанство Малко Търново, резерват Витаново, Природен парк Странджа. Общата площ на популацията е около 70 кв.м., жизнена и обилно плодоносеща.

В състава на горското съобщество от жълтоплоден колхидски джел, доминирано от източен бук участват и следните дървета, храсти и треви:

Обикновен габър – Carpinus betulis

Черна елша – Alnus glutinosa

Брекиня – Sorbus torminalis

Шестил – Acer platanoides

Обикновена леска – Corylus avellana

Бръшлян – Hedera helix

Бясно дърво – Daphne pontica

Подезичест залист – Ruscus hypoglosum

Бодлив залист – Ruscus aculeatus

Волски език – Phyllitis scolopendrium

Четинест многоредник – Polystichum setiferum

Сладка папрат – Polypodium vulgare

Пролетно ботурче – Cyclamen coum

Източен лопух – Trachystemon orientalis

Лузула – Luzula forsteri

            Находката на жълтоплоден колхидски джел в Странджа има важно значение за обогатяване на флората на Парк Странджа, особено с вечнозелен храст, който е критично застрашен и вписан в Червената книга на България като оригинално червено плоден. Откриването на  храста Жълтоплоден колхидски джел има и стопанско значение. Той при всички случаи ще намери място като красив, интересен вид на градската флора по парковете и градините. Този случай показва, че никога не е късно да се открие нещо ново по нашите земи, като резултат на споделена упоритост, късмет и случайност.

 

                                                                       Доц. д-р Дико Патронов

Сподели новината:

Коментари