Имаме уникалния шанс да създадем туризъм с висока добавена стойност, казва предприемачът и член на сдружение "Да запазим Корал" Кирил Петков. Той коментира забраната за отдаване на плажовете Корал, Иракли и Карадере в интервю за "Капитал".
По предложение на членове на гражданско сдружение "Да запазим Корал" депутати от ГЕРБ и РБ внесоха поправка в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които вадят Корал, Иракли и Карадере от списъка с плажове, които могат да се отдават под наем или на концесия. На тях няма да може да се извършва стопанска дейност, тоест няма да има заведения, платени чадъри, шезлонги и др.
Ако отворите сателитните снимки на северния край на Слънчев бряг през 2003 г. и след това погледнете през 2013 г., ще видите как едни дюни се превръщат в огромни хотели, а плажната ивица се покрива с чадъри, но и доста временни постройки от бетон също изникват по целия плаж, посочи Кирил Петков.
Според него същото е и за плаж Оазис, където даже една цяла река си сменя коритото, докато множество дюни се превръщат в басейни пред големи хотели. Така би се променил и Корал, ако поправката не се приеме, категоричен е Петков.
Има възможност обаче Корал да бъде спасен буквално дни преди да тръгне в посока Слънчев бряг 2.
Още през март хазартен бизнесмен от Слънчев бряг подписва договор за наем за 5 години с държавата, защото той има спечелена процедура за наем, която не го ограничава по никакъв начин да опазва плажа. Той трябва да плати за този наем 60 000 лв. и после има фиксирани разходи поне 130 000 лв. на сезон за спасители, медицински пункт, сметоизвозване и други, обясни Кирил Петков.
За да избие тези над двеста хиляди лева, бизнесменът веднага трябва да уплътни плажа с чадъри, шезлонги и да отдаде под наем място за максимално голям брой заведения и нощни клубове. Според Петков, за да може да върви целият бизнес, трябва да се направят пътищата, места за паркинг и да се "облагородят" част от дюните.
Така според Петков даването под наем или концесия на дивите плажове е началото на края на последните ивици с непокътната природа.
България може да вземе добър пример от Хърватия за управление на дивите плажове, казва предприемачът. Красивите 20 залива на Каменяк са със статут на природен парк в Хърватия, те са държавна собственост. Не случайно областта Истрия, където се намира Каменяк, е областта с най-високия доход на глава на населението в Хърватия след Загреб, посочи Кирил Петков.
Забраната за диво къмпингуване
В сегашния си вид поправката предвижда и забрана за диво къмпингуване в зона А, както и глоба за нарушителите от 1000 до 10 000 лв. Това предизвика вълна от обществено недоволство.
В много от европейските страни, включително Англия и Франция, дивото къмпингуване е разрешено, но с ясни глоби за хвърляне на отпадъци и с ясни забрани на кои места не може да се прави.
В този смисъл има повече логика специално точката на регулацията на дивото къмпингуване да се отложи, докато се изработи такава стратегия след широко обществено обсъждане, каза Кирил Петков.
Според него ако има ясни параметри къде може да се слагат палатки и има разрешени места за това, една последваща регулация няма да е толкова обезпокояваща за обществото.
Най-малкото в момента има няколко хиляди българи, които, ако се получи забрана за техните летни почивки, те просто биха отишли в Турция, където дивото къмпингуване е разрешено, и България би загубила една ниша на българския туризъм, смята Кирил Петков.
Източник: dir.bg 
Имаме уникалния шанс да създадем туризъм с висока добавена стойност, казва предприемачът и член на сдружение "Да запазим Корал" Кирил Петков. Той коментира забраната за отдаване на плажовете Корал, Иракли и Карадере в интервю за "Капитал".
По предложение на членове на гражданско сдружение "Да запазим Корал" депутати от ГЕРБ и РБ внесоха поправка в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които вадят Корал, Иракли и Карадере от списъка с плажове, които могат да се отдават под наем или на концесия. На тях няма да може да се извършва стопанска дейност, тоест няма да има заведения, платени чадъри, шезлонги и др.
Ако отворите сателитните снимки на северния край на Слънчев бряг през 2003 г. и след това погледнете през 2013 г., ще видите как едни дюни се превръщат в огромни хотели, а плажната ивица се покрива с чадъри, но и доста временни постройки от бетон също изникват по целия плаж, посочи Кирил Петков.
Според него същото е и за плаж Оазис, където даже една цяла река си сменя коритото, докато множество дюни се превръщат в басейни пред големи хотели. Така би се променил и Корал, ако поправката не се приеме, категоричен е Петков.
Има възможност обаче Корал да бъде спасен буквално дни преди да тръгне в посока Слънчев бряг 2.
Още през март хазартен бизнесмен от Слънчев бряг подписва договор за наем за 5 години с държавата, защото той има спечелена процедура за наем, която не го ограничава по никакъв начин да опазва плажа. Той трябва да плати за този наем 60 000 лв. и после има фиксирани разходи поне 130 000 лв. на сезон за спасители, медицински пункт, сметоизвозване и други, обясни Кирил Петков.
За да избие тези над двеста хиляди лева, бизнесменът веднага трябва да уплътни плажа с чадъри, шезлонги и да отдаде под наем място за максимално голям брой заведения и нощни клубове. Според Петков, за да може да върви целият бизнес, трябва да се направят пътищата, места за паркинг и да се "облагородят" част от дюните.
Така според Петков даването под наем или концесия на дивите плажове е началото на края на последните ивици с непокътната природа.
България може да вземе добър пример от Хърватия за управление на дивите плажове, казва предприемачът. Красивите 20 залива на Каменяк са със статут на природен парк в Хърватия, те са държавна собственост. Не случайно областта Истрия, където се намира Каменяк, е областта с най-високия доход на глава на населението в Хърватия след Загреб, посочи Кирил Петков.
Забраната за диво къмпингуване
В сегашния си вид поправката предвижда и забрана за диво къмпингуване в зона А, както и глоба за нарушителите от 1000 до 10 000 лв. Това предизвика вълна от обществено недоволство.
В много от европейските страни, включително Англия и Франция, дивото къмпингуване е разрешено, но с ясни глоби за хвърляне на отпадъци и с ясни забрани на кои места не може да се прави.
В този смисъл има повече логика специално точката на регулацията на дивото къмпингуване да се отложи, докато се изработи такава стратегия след широко обществено обсъждане, каза Кирил Петков.
Според него ако има ясни параметри къде може да се слагат палатки и има разрешени места за това, една последваща регулация няма да е толкова обезпокояваща за обществото.
Най-малкото в момента има няколко хиляди българи, които, ако се получи забрана за техните летни почивки, те просто биха отишли в Турция, където дивото къмпингуване е разрешено, и България би загубила една ниша на българския туризъм, смята Кирил Петков.
Източник: dir.bg 
