Различните деца на Бургас също имат мечти. Дори техните са по-истински и жадувани, защото те най-добре знаят, че щастието се крие в малките неща.
Както знаете вече е-Бургас стартира кампания "Да подарим приказка на абитуриент". Ще Ви разкажем за деца от социално слаби семейства, за деца без родители, на които ще помогнем. Вие също ще се включите в избора, тъй като ще гласувате в нашия сайт кое момиче и кое момче да да превърнем в принцеса и принц.
Тази история е истинска, героите в нея също. Защо я разказваме ли? Вижте сами!
Ако не ме бяха оставили в дом, сега щях да съм изрод!
Така започва разказа си Николай Фотев – изоставен от майка си и захвърлен от леля си в дом за сираци.
Нямаме за цел да предизвикаме у вас съжаление, точно обратното-искаме да ви накараме да се гордеете с хора като Николай. Момчета като него са достойни за уважение и дълбок поклон, защото ако на едно обикновено българско семейство е трудно да преживява тук и сега, то на сираците у нас, децата на държавата, им е с пъти по-тежко. Но не се оплакват, а и няма на кого...
„Бил съм на две годинки, когато леля ми ме е оставила в сиропиталището в гр. Средец, майка ми е била проститутка, малко след раждането ми отива в затвора, баща ми също-за кражби, такива неща”, разказва Николай.
По-голямата част от живота на Николай минава в дома за деца лишени от родителска грижа „Александър Георгиев Коджакафалията” в Бургас. Не познава майчина ласка и бащина подкрепа. И днес помни глада, липсата на дрехи и обувки, студените и мокри пейки, където не веднъж е прекарвал нощта. Гледа отстрани как български семейства осиновяват негови връстници, но не и него.
„Майка ми не ме искаше, но и не даваше да ме осиновят. Бях на 16г., когато разбрах, че е загинала в автомобилна катастрофа. Баща си пък видях за първи път през 2013 г., в съда. Питаха го дали ще ме припознае, а той се отрече от мене. Не съм си представял първата ни среща така. Изплаших се от него, от вида му, обзе ме истински страх”, с ужас си спомня момчето.
За дома и връстниците си обаче говори с любов. Благодарен е и за малкото, което е получил от живота.
„Ако не ме бяха дали в дом, сега сигурно щях да съм като майка си и баща си, или като братовчедите си – да крада и проституирам. Щях да съм изрод!’, казва сиракът.
Амбициите му са далеч по-различни. Иска да продължи образованието си. Влекат го хуманитарните науки. Не понася дискриминацията и вярва, че всеки заслужава шанс. Иска да помага на деца със сходна съдба, обича и да пее. Николай истински вярва, че песента сплотява хората, а под слънцето има място за всеки.
Очаква с нетърпение най-специалния ден за всеки ученик, завършващ средното си образование-балът. Като заговори очите му се пълнят с пламък, а усмивката му засиява. Надява се поне сега да е на равно с другите, макар да знае, че след това трябва да напусне защитеното жилище и да се впусне в поредното предизвикателство. Изпитва притеснения, но е свикнал да се оправя сам знае, че ще се справи!
Ако историята на Николай е трогнала и вас, може да го подкрепите. Той първи разказа своята история и заслужава приказката, за която мечтае!
Разкажете ни и Вие за такива деца, които познавате. Ние ще публикуваме техните истории! Пишете ни на [email protected], [email protected], [email protected]
Както знаете вече е-Бургас стартира кампания "Да подарим приказка на абитуриент". Ще Ви разкажем за деца от социално слаби семейства, за деца без родители, на които ще помогнем. Вие също ще се включите в избора, тъй като ще гласувате в нашия сайт кое момиче и кое момче да да превърнем в принцеса и принц.
Тази история е истинска, героите в нея също. Защо я разказваме ли? Вижте сами!
Ако не ме бяха оставили в дом, сега щях да съм изрод!
Така започва разказа си Николай Фотев – изоставен от майка си и захвърлен от леля си в дом за сираци.
Нямаме за цел да предизвикаме у вас съжаление, точно обратното-искаме да ви накараме да се гордеете с хора като Николай. Момчета като него са достойни за уважение и дълбок поклон, защото ако на едно обикновено българско семейство е трудно да преживява тук и сега, то на сираците у нас, децата на държавата, им е с пъти по-тежко. Но не се оплакват, а и няма на кого...
„Бил съм на две годинки, когато леля ми ме е оставила в сиропиталището в гр. Средец, майка ми е била проститутка, малко след раждането ми отива в затвора, баща ми също-за кражби, такива неща”, разказва Николай.
По-голямата част от живота на Николай минава в дома за деца лишени от родителска грижа „Александър Георгиев Коджакафалията” в Бургас. Не познава майчина ласка и бащина подкрепа. И днес помни глада, липсата на дрехи и обувки, студените и мокри пейки, където не веднъж е прекарвал нощта. Гледа отстрани как български семейства осиновяват негови връстници, но не и него.
„Майка ми не ме искаше, но и не даваше да ме осиновят. Бях на 16г., когато разбрах, че е загинала в автомобилна катастрофа. Баща си пък видях за първи път през 2013 г., в съда. Питаха го дали ще ме припознае, а той се отрече от мене. Не съм си представял първата ни среща така. Изплаших се от него, от вида му, обзе ме истински страх”, с ужас си спомня момчето.
За дома и връстниците си обаче говори с любов. Благодарен е и за малкото, което е получил от живота.
„Ако не ме бяха дали в дом, сега сигурно щях да съм като майка си и баща си, или като братовчедите си – да крада и проституирам. Щях да съм изрод!’, казва сиракът.
Амбициите му са далеч по-различни. Иска да продължи образованието си. Влекат го хуманитарните науки. Не понася дискриминацията и вярва, че всеки заслужава шанс. Иска да помага на деца със сходна съдба, обича и да пее. Николай истински вярва, че песента сплотява хората, а под слънцето има място за всеки.
Очаква с нетърпение най-специалния ден за всеки ученик, завършващ средното си образование-балът. Като заговори очите му се пълнят с пламък, а усмивката му засиява. Надява се поне сега да е на равно с другите, макар да знае, че след това трябва да напусне защитеното жилище и да се впусне в поредното предизвикателство. Изпитва притеснения, но е свикнал да се оправя сам знае, че ще се справи!
Ако историята на Николай е трогнала и вас, може да го подкрепите. Той първи разказа своята история и заслужава приказката, за която мечтае!
Разкажете ни и Вие за такива деца, които познавате. Ние ще публикуваме техните истории! Пишете ни на [email protected], [email protected], [email protected]
