Новият премиер Пламен Орешарски е моторът на едни от най-тайните операции с външния ни дълг, спестили милиарди на българските данъкоплатци. Избягва да говори за тях, освен с недомлъвки.
Предпочита да мълчи за пробивите си, които го нареждат сред едни от най-талантливите играчи на Уолстрийт. Той едновременно съчетава уменията на държавник и на трейдър от световна класа. Да купуваш дългови книжа винаги на най-ниска цена, е талант, на който всеки на пазара може да му завижда, показва разследване на "168 часа".
Особено когато стойностите на облигациите варират нагоре-надолу всяка минута. Но това е и атестат за почтеност, казват финансистите. Защото Орешарски спокойно е могъл да купува тези книжа и на доста по-високи цени, осигурявайки печалби за големите инвестиционни банки, които след това със сигурност биха се отплатили. Статистическите данни от покупките му на най-ниска цена на дълга ни показват, че той не се е изкушил нито веднъж.
Може би затова, Орешарски стана и човекът намалил публичния ни дълг спрямо брутния вътрешен продукт от над 125% до под 15 на сто.
Рекордно постижение в историята ни при това за невероятно кратък период - от 1998 г. до 2009 г. Като четири години от тях Орешарски бе извън управлението.
С подобен нисък дълг
в ЕС може да се похвали само Естония
Но за разлика от нас в началото на 90-те тя нямаше почти никакви задължения.
В кризисната 2009 г. Орешарски като финансов министър остави България с фискални резерви, които бяха 80% от целия ни публичен дълг. Тоест България бе като фирма, чийто собствен капитал щеше да е почти достатъчен, за да си изплати заемите.
Историята на този успех започва през 1997 г., когато Орешарски е зам. финансов министър, отговарящ за дълга, а Муравей Радев - министър.
Една от ювелирните сделки на Орешарски е с дълга с двете банки на СИВ - МИБ и МБИС.
"Общо им дължахме към 950 млн. долара - разказа Муравей Радев. - Преговорите бяха много тежки. Проблемът, от една страна, бе да отпишем лихвите, а от друга, да редуцираме претенциите. Месеци наред се водеха инфарктни преговори."
Бившият министър упорито мълчи как той и Орешарски пробиват пред руската страна, за да обърнат процеса в наша полза. Казва само, че пазарлъците били изключително сложни. Проведени са няколко смесени комисии. Без особен резултат.
"168 часа" научи, че дълго време
руснаците изобщо не са отстъпвали,
просто са си искали дължимите 950 млн. долара. Тогава на Орешарски му хрумва невероятната идея с помощта на държавната Булбанк да проследят на кого двете СИВ-овски банки дължат пари. Целта му е проста - да изкупят тези дългове и вече като кредитор да направи руснаците по-сговорчиви.
След като разузнавателната операция е проведена, екипът на Орешарски започва да дебне за удобен момент, когато цените поемат надолу.
Златна възможност в това отношение се оказва руската криза през 1998 г.
Тя сваля цените на руския външен дълг, а с това цените на дълговете на двете банки-кредиторки на България започват драматично да падат.
Тогава Орешарски прекратява преговорите и екипът му се концентрира върху дискретни сделки на международните пазари. Целта им е тихомълком да изкупят дълговете на двете банки. Като задачата е това да стане в размер, колкото са нашите задължения към СИВ-овските банки. След като тайната операция
е проведена успешно,екипът на Орешарски предлага на руската страна възобновяване на преговорите.
Но на тях България вече е в друга роля. Не само на длъжник, а и на кредитор на своя кредитор. Руснаците са в шок и капитулират. Въпреки сложните преговори по изчистване на взаимните задължения, крайният резултат за страната ни е повече от впечатляващ. Външен дълг от 950 млн. долара е изкупен обратно като за всеки долар е платено едва по 16 цента. При това без никакви наказателни лихви за забавянето.
За разлика от нас другите страни-длъжници на тези банки нямаха този успех. Една от тях, член на ЕС, няколко месеца по-рано реализира подобна схема, за да уреди дълга си. Но успя да го изкупи срещу 60 цента за долар. Или 4 пъти по-скъпо от България.
"Не мога да споделя подробности около тази операция, но в крайна сметка постигнахме една смайващо ниска цена от 16 цента за 1 долар дълг. Така отписахме 85% от този огромен заем. Това бе едно наистина голямо постижение за Министерството на финансите и за преговорния екип, начело на който бе Орешарски," разказа Радев.
По това време премиерът Иван Костов не е в течение на всички детайли.
Предпочита да мълчи за пробивите си, които го нареждат сред едни от най-талантливите играчи на Уолстрийт. Той едновременно съчетава уменията на държавник и на трейдър от световна класа. Да купуваш дългови книжа винаги на най-ниска цена, е талант, на който всеки на пазара може да му завижда, показва разследване на "168 часа".
Особено когато стойностите на облигациите варират нагоре-надолу всяка минута. Но това е и атестат за почтеност, казват финансистите. Защото Орешарски спокойно е могъл да купува тези книжа и на доста по-високи цени, осигурявайки печалби за големите инвестиционни банки, които след това със сигурност биха се отплатили. Статистическите данни от покупките му на най-ниска цена на дълга ни показват, че той не се е изкушил нито веднъж.
Може би затова, Орешарски стана и човекът намалил публичния ни дълг спрямо брутния вътрешен продукт от над 125% до под 15 на сто.
Рекордно постижение в историята ни при това за невероятно кратък период - от 1998 г. до 2009 г. Като четири години от тях Орешарски бе извън управлението.
С подобен нисък дълг
в ЕС може да се похвали само Естония
Но за разлика от нас в началото на 90-те тя нямаше почти никакви задължения.
В кризисната 2009 г. Орешарски като финансов министър остави България с фискални резерви, които бяха 80% от целия ни публичен дълг. Тоест България бе като фирма, чийто собствен капитал щеше да е почти достатъчен, за да си изплати заемите.
Историята на този успех започва през 1997 г., когато Орешарски е зам. финансов министър, отговарящ за дълга, а Муравей Радев - министър.
Една от ювелирните сделки на Орешарски е с дълга с двете банки на СИВ - МИБ и МБИС.
"Общо им дължахме към 950 млн. долара - разказа Муравей Радев. - Преговорите бяха много тежки. Проблемът, от една страна, бе да отпишем лихвите, а от друга, да редуцираме претенциите. Месеци наред се водеха инфарктни преговори."
Бившият министър упорито мълчи как той и Орешарски пробиват пред руската страна, за да обърнат процеса в наша полза. Казва само, че пазарлъците били изключително сложни. Проведени са няколко смесени комисии. Без особен резултат.
"168 часа" научи, че дълго време
руснаците изобщо не са отстъпвали,
просто са си искали дължимите 950 млн. долара. Тогава на Орешарски му хрумва невероятната идея с помощта на държавната Булбанк да проследят на кого двете СИВ-овски банки дължат пари. Целта му е проста - да изкупят тези дългове и вече като кредитор да направи руснаците по-сговорчиви.
След като разузнавателната операция е проведена, екипът на Орешарски започва да дебне за удобен момент, когато цените поемат надолу.
Златна възможност в това отношение се оказва руската криза през 1998 г.
Тя сваля цените на руския външен дълг, а с това цените на дълговете на двете банки-кредиторки на България започват драматично да падат.
Тогава Орешарски прекратява преговорите и екипът му се концентрира върху дискретни сделки на международните пазари. Целта им е тихомълком да изкупят дълговете на двете банки. Като задачата е това да стане в размер, колкото са нашите задължения към СИВ-овските банки. След като тайната операция
е проведена успешно,екипът на Орешарски предлага на руската страна възобновяване на преговорите.
Но на тях България вече е в друга роля. Не само на длъжник, а и на кредитор на своя кредитор. Руснаците са в шок и капитулират. Въпреки сложните преговори по изчистване на взаимните задължения, крайният резултат за страната ни е повече от впечатляващ. Външен дълг от 950 млн. долара е изкупен обратно като за всеки долар е платено едва по 16 цента. При това без никакви наказателни лихви за забавянето.
За разлика от нас другите страни-длъжници на тези банки нямаха този успех. Една от тях, член на ЕС, няколко месеца по-рано реализира подобна схема, за да уреди дълга си. Но успя да го изкупи срещу 60 цента за долар. Или 4 пъти по-скъпо от България.
"Не мога да споделя подробности около тази операция, но в крайна сметка постигнахме една смайващо ниска цена от 16 цента за 1 долар дълг. Така отписахме 85% от този огромен заем. Това бе едно наистина голямо постижение за Министерството на финансите и за преговорния екип, начело на който бе Орешарски," разказа Радев.
По това време премиерът Иван Костов не е в течение на всички детайли. 
