В българската фолклорна култура има цяла седмица, посветена на митичните девойки русалки. Нарича се Русалска неделя.
Според народното вярване русалките се появяват в образа на бели пеперуди, които долитат откъм река Дунав. Поверието е, че това са души на девойки и млади родилки. Смята се, че русалките са сестри на самодивите. Това са все митични девойки, които обитават потайни горски поляни, реки и извори. Поверието е, че русалките пристигат от своята далечна обител само веднъж в годината – през Русалската неделя (седмица). Идват напролет, около Спасовден и Петдесетница, няколко седмици след Великден. Според поверието, русалките поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити, точно когато се „лови хляба” в житните класове. Ето защо навремето селяните много тачели русалките. И, за да изразят почитта си към тях, никой не работел през Русалската неделя. Има дори поверие, че ако някой работи през тази седмица, ще разсърди русалките и те ще си отмъстят, като му пратят много тежка и нелечима русалска болест, наричана още и самодивска. Такава история разказва една песен. Мома Драгана веднъж заспала на потайна самодивска поляна, където слънцето залязва и месецът изгрява. Когато се събужда, вижда около себе си надвесени три моми-самодиви. Те я викат да отиде на долния свят, в отвъдното. Момата отчаяно ги моли да не я отвеждат, защото е единствено дете и родителите й няма да понесат загубата. А и самата тя е толкова млада, че дори не е успяла да приготви своите сватбени чеизи – „тънки дарове”. Самодивите й отвръщат, че не искат много дарове, а само онези „два лакти платно” памучно или копринено, тъкано от момата през Русалската неделя.
Народното вярване е, че човек може да се предпази от среща с русалки и самодиви през Русалската неделя, ако носи в пазвата си стръкче от билка пелин, скилидка чесън или орехови листа. Има и една особено спасителна билка – „росен”. Тя се среща много рядко. Но селяните знаели къде да намерят росенови поляни с тази билка.
Красивите червени цветове на росена цъфтят точно през Русалската неделя. Това били любимите цветя на русалките. Една нощ митичните девойки минавали да оберат всички цветове и да се окичат с тях. Тогава русалките ставали весели, добри и благосклонни към хората. Затова изцелявали страдащите от русалската болест. Но, за да оздравее, болният трябва да пренощува на росенова поляна. За това има цял ритуал, наречен „ходене на росен”. Болните тръгвали към целебните поляни късно вечер и се връщали преди разсъмване, без никой да ги види. Всеки, който търси изцеление, преди това трябвало да извърши ритуал на побратимяване – обредно сродяване с жител на селото, който не е кръвен роднина. Това побратимство после се съхранява за цял живот и се почита наравно с роднинството. Всеки болен бил съпровождан до росеновата поляна от своя побратим или посестрима. Тъкмо тези спътници оставали да будуват цяла нощ, докато търсещите изцеление лягали да спят под стрък росен. Ако имат късмет, на сутринта ще се събудят оздравели. Или поне ще намерят знак за предстоящо изцеление - ако цвят от росен или друга трева са попаднали в купата с вода, оставена край главата на болния. Смята се, че тази вода е лековита.
Само през Русалската неделя се изпълнявал и друг целебен ритуал за все същата русалска болест. Лечителите се наричали русалии. Това са група обикновени селски мъже, които преминават обредно посвещение. Те са лечители само през русалската седмица. Русалии могат да станат мъже, които притежават определени качества – да са почтени и сговорчиви, да са физически издръжливи и много пъргави танцьори. През Русалската неделя те обхождат селата и лекуват с обреден русалийски танц. Участниците избира и посвещава най-вещият в русалийския ритуал – нарича се „ватаф”. Тази роля и необходимите знания се предават от баща на син. Ватафът ръководи и самото изпълнение на лечебния обред. Само водачът знае необходимите билки и заклинания. Той лично приготвя и носи обредното знаме на русалиите, докато играят в кръг около болния. Изпълнители на танца разказват как стигат до пълна забрава и накрая падат в несвяст. А излекувани по този начин споделят, че са усещали как русалиите постепенно отнемат болестта им, докато играят своя танц. Ето такива са мистериите на Русалската неделя.
Източник и снимка: БНР 
В българската фолклорна култура има цяла седмица, посветена на митичните девойки русалки. Нарича се Русалска неделя.
Според народното вярване русалките се появяват в образа на бели пеперуди, които долитат откъм река Дунав. Поверието е, че това са души на девойки и млади родилки. Смята се, че русалките са сестри на самодивите. Това са все митични девойки, които обитават потайни горски поляни, реки и извори. Поверието е, че русалките пристигат от своята далечна обител само веднъж в годината – през Русалската неделя (седмица). Идват напролет, около Спасовден и Петдесетница, няколко седмици след Великден. Според поверието, русалките поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити, точно когато се „лови хляба” в житните класове. Ето защо навремето селяните много тачели русалките. И, за да изразят почитта си към тях, никой не работел през Русалската неделя. Има дори поверие, че ако някой работи през тази седмица, ще разсърди русалките и те ще си отмъстят, като му пратят много тежка и нелечима русалска болест, наричана още и самодивска. Такава история разказва една песен. Мома Драгана веднъж заспала на потайна самодивска поляна, където слънцето залязва и месецът изгрява. Когато се събужда, вижда около себе си надвесени три моми-самодиви. Те я викат да отиде на долния свят, в отвъдното. Момата отчаяно ги моли да не я отвеждат, защото е единствено дете и родителите й няма да понесат загубата. А и самата тя е толкова млада, че дори не е успяла да приготви своите сватбени чеизи – „тънки дарове”. Самодивите й отвръщат, че не искат много дарове, а само онези „два лакти платно” памучно или копринено, тъкано от момата през Русалската неделя.
Народното вярване е, че човек може да се предпази от среща с русалки и самодиви през Русалската неделя, ако носи в пазвата си стръкче от билка пелин, скилидка чесън или орехови листа. Има и една особено спасителна билка – „росен”. Тя се среща много рядко. Но селяните знаели къде да намерят росенови поляни с тази билка.
Красивите червени цветове на росена цъфтят точно през Русалската неделя. Това били любимите цветя на русалките. Една нощ митичните девойки минавали да оберат всички цветове и да се окичат с тях. Тогава русалките ставали весели, добри и благосклонни към хората. Затова изцелявали страдащите от русалската болест. Но, за да оздравее, болният трябва да пренощува на росенова поляна. За това има цял ритуал, наречен „ходене на росен”. Болните тръгвали към целебните поляни късно вечер и се връщали преди разсъмване, без никой да ги види. Всеки, който търси изцеление, преди това трябвало да извърши ритуал на побратимяване – обредно сродяване с жител на селото, който не е кръвен роднина. Това побратимство после се съхранява за цял живот и се почита наравно с роднинството. Всеки болен бил съпровождан до росеновата поляна от своя побратим или посестрима. Тъкмо тези спътници оставали да будуват цяла нощ, докато търсещите изцеление лягали да спят под стрък росен. Ако имат късмет, на сутринта ще се събудят оздравели. Или поне ще намерят знак за предстоящо изцеление - ако цвят от росен или друга трева са попаднали в купата с вода, оставена край главата на болния. Смята се, че тази вода е лековита.
Само през Русалската неделя се изпълнявал и друг целебен ритуал за все същата русалска болест. Лечителите се наричали русалии. Това са група обикновени селски мъже, които преминават обредно посвещение. Те са лечители само през русалската седмица. Русалии могат да станат мъже, които притежават определени качества – да са почтени и сговорчиви, да са физически издръжливи и много пъргави танцьори. През Русалската неделя те обхождат селата и лекуват с обреден русалийски танц. Участниците избира и посвещава най-вещият в русалийския ритуал – нарича се „ватаф”. Тази роля и необходимите знания се предават от баща на син. Ватафът ръководи и самото изпълнение на лечебния обред. Само водачът знае необходимите билки и заклинания. Той лично приготвя и носи обредното знаме на русалиите, докато играят в кръг около болния. Изпълнители на танца разказват как стигат до пълна забрава и накрая падат в несвяст. А излекувани по този начин споделят, че са усещали как русалиите постепенно отнемат болестта им, докато играят своя танц. Ето такива са мистериите на Русалската неделя.
Източник и снимка: БНР 
