Собственици на мидени плантации отчитат милиони левове загуби, заради набезите на местни рибари по Южното и Северното Черноморие, които режат мидените полета. Досега са пострадали 7 фирми, чиито плантациите са изградени с евросредства по програмите САПАРД и ОП „Рибарство и аквакултури”. Отделно самите рибари в тези води често не обозначават къде хвърлят мрежи и така правят плаването на регистрираните рибарски кораби изключително опасно. Част от притежателите на рибарски кораби се оплакват и от кражба на гориво.
Спазвайки закона, концесионерите са обозначили територията си и ежегодно плащат на няколко институции за контрол на плантациите, мониторинг на водата, проверка на мидите и тяхното съхранение и добиване.
Въпреки това рибарите влизат с лодките си необезпокоявани в концесионната територия и режат безнаказано линиите на които се отглеждат мидите. Оказва се, че няма контролен орган, който да възпрепятства унищожаването на фермите, които са пример за отлично реализирани европроекти.
За да търси решение на казуса Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ-ФИШ” организира среща на 7-те фирми, произвеждащи миди в акваферми, за да бъдат обсъдени мерките за защита.
Резултатът от срещата ще е общ документ, в който собствениците ще настояват държавните институции да направят необходимото за опазване на фермите и продукцията им от кражби.
Един от потърпевшите е „Милениум Созопол” ООД. Собственикът Стоян Стоянов разказа, че само за последната година е претърпял набези четири пъти от рибари, отрязали линиите в плантацията му край Созопол.
Стоянов все още търпи загуби за хиляди. Обръщал се е към Изпълнителна агенция по „Рибарство и аквакултури”, за да му съдействат, но от службата му обяснили, че разполагат само с един плавателен съд и обикновено нямат възможност да се отзове на подобни сигнали.
Въпреки това с помощта на „Гранична полиция” са заловени рибари в момент, докато повреждат съоръженията в плантацията. Само единият обаче стигнал до прокуратурата, но точно преди делото платил щетата на фирмата.
Друга потърпевша плантация за миди е тази на „Шато”ООД. Полетата й са разположени близо до Приморско. Само за последната година загубата от набези на рибари там е 300 000 лева. На една от лодките –нарушители, която се е приближила до съоръженията на плантацията, е направена снимка. Имало е и свидетел, който е посочил, че рибарят е рязал опънатите въжета в плантацията. Аргументите обаче не били приети в местната прокуратура. Така набезите продължават и до днес.
И двете засегнати плантации са използвали за направата на полетата евросредства. На същия режим на такси и налози работят още 6 фирми в страната, които произвеждат черни миди.
„На пазара обаче има повече от 30 доставчици на този продукт”, каза Стоян Стоянов. Според него останалите просто са в сивия сектор и си спестяват куп пари.
За строги мерки и контрол настояват и фирмите, които се занимават с риболов. Това са созополската „Динг” и „Черноморски риболов”. И двамата управители Николай Павлов и Петър Василев се оплакват, че рибарите не обозначават мрежите си в морето по време на активния сезон.
„Само късмет е, че до момента не се е случил инцидент при излизане на големи риболовни кораби.
Имаше и няколко кражби на гориво от наши плавателни съдове. Смятам, че това е дело на местни рибари”, смята Петър Василев.
Според Василев е занижен контролът над рибарите и те се чувстват безнаказани каквото и да направят. Василев смята, че фирмите, които имат адрес и офис са ней-често проверяваните от държавните органи и институции, плащат всички необходими налози и разрешителни, а в морето са равнопоставени с рибарите. Той припомни, че миналия месец министърът на земеделието и храните е обявил отлагателната клауза за лодките и рибарите за регистрацията им по търговския закон. Така до 2014-та година те са освободени от това бреме за разлика от риболовните фирми.
Тези две фирми също настояват за „еднакъв аршин” с който да се мери от страна на държавните институции. Те искат и строго спазване на правилата в морето- обозначаването на рибарските мрежи, както това правят собствениците на мидени плантации.
Фирмите се обединиха около становището, че трябва да има толеранс към труда на рибарите, тъй като някои от тях наистина разчитат само на тези доходи. Толеранс за повреждане на акваферми или арогантно поведение в морето обаче не трябва да има. Още повече, че става въпрос за европейски средства, които държавата ни получава. А и бъдещото в бранша са именно аквафермите. Част от рибарите се противят на подобни ферми в морето с аргумента, че им пречат да риболуват. Оплакват се от загуби и малък улов. Миналата година дори показаха дупки по мрежите си, които спред тях са от делфини. В подкрепа на твърденията си рибари в Царево застлаха целия площад с прокъсани мрежи и поискаха държавата да ги обезщетява за това. Много по-скромна е реакцията на фирмите, които търпят големи щети, защото рибарите режат техните мидени полета, въпреки че изобщо не би трябвало да минават през тези води.
От „БГ-Фиш” припомнят, че световната политика е насочена към развитието на аквафермите. Първите опити у нас в тази насока са именно мидените плантации, но опазването им се оказа трудно, а реакцията от страна на институциите- неадекватна, смятат представители на рибния бизнес. 
Собственици на мидени плантации отчитат милиони левове загуби, заради набезите на местни рибари по Южното и Северното Черноморие, които режат мидените полета. Досега са пострадали 7 фирми, чиито плантациите са изградени с евросредства по програмите САПАРД и ОП „Рибарство и аквакултури”. Отделно самите рибари в тези води често не обозначават къде хвърлят мрежи и така правят плаването на регистрираните рибарски кораби изключително опасно. Част от притежателите на рибарски кораби се оплакват и от кражба на гориво.
Спазвайки закона, концесионерите са обозначили територията си и ежегодно плащат на няколко институции за контрол на плантациите, мониторинг на водата, проверка на мидите и тяхното съхранение и добиване.
Въпреки това рибарите влизат с лодките си необезпокоявани в концесионната територия и режат безнаказано линиите на които се отглеждат мидите. Оказва се, че няма контролен орган, който да възпрепятства унищожаването на фермите, които са пример за отлично реализирани европроекти.
За да търси решение на казуса Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ-ФИШ” организира среща на 7-те фирми, произвеждащи миди в акваферми, за да бъдат обсъдени мерките за защита.
Резултатът от срещата ще е общ документ, в който собствениците ще настояват държавните институции да направят необходимото за опазване на фермите и продукцията им от кражби.
Един от потърпевшите е „Милениум Созопол” ООД. Собственикът Стоян Стоянов разказа, че само за последната година е претърпял набези четири пъти от рибари, отрязали линиите в плантацията му край Созопол.
Стоянов все още търпи загуби за хиляди. Обръщал се е към Изпълнителна агенция по „Рибарство и аквакултури”, за да му съдействат, но от службата му обяснили, че разполагат само с един плавателен съд и обикновено нямат възможност да се отзове на подобни сигнали.
Въпреки това с помощта на „Гранична полиция” са заловени рибари в момент, докато повреждат съоръженията в плантацията. Само единият обаче стигнал до прокуратурата, но точно преди делото платил щетата на фирмата.
Друга потърпевша плантация за миди е тази на „Шато”ООД. Полетата й са разположени близо до Приморско. Само за последната година загубата от набези на рибари там е 300 000 лева. На една от лодките –нарушители, която се е приближила до съоръженията на плантацията, е направена снимка. Имало е и свидетел, който е посочил, че рибарят е рязал опънатите въжета в плантацията. Аргументите обаче не били приети в местната прокуратура. Така набезите продължават и до днес.
И двете засегнати плантации са използвали за направата на полетата евросредства. На същия режим на такси и налози работят още 6 фирми в страната, които произвеждат черни миди.
„На пазара обаче има повече от 30 доставчици на този продукт”, каза Стоян Стоянов. Според него останалите просто са в сивия сектор и си спестяват куп пари.
За строги мерки и контрол настояват и фирмите, които се занимават с риболов. Това са созополската „Динг” и „Черноморски риболов”. И двамата управители Николай Павлов и Петър Василев се оплакват, че рибарите не обозначават мрежите си в морето по време на активния сезон.
„Само късмет е, че до момента не се е случил инцидент при излизане на големи риболовни кораби.
Имаше и няколко кражби на гориво от наши плавателни съдове. Смятам, че това е дело на местни рибари”, смята Петър Василев.
Според Василев е занижен контролът над рибарите и те се чувстват безнаказани каквото и да направят. Василев смята, че фирмите, които имат адрес и офис са ней-често проверяваните от държавните органи и институции, плащат всички необходими налози и разрешителни, а в морето са равнопоставени с рибарите. Той припомни, че миналия месец министърът на земеделието и храните е обявил отлагателната клауза за лодките и рибарите за регистрацията им по търговския закон. Така до 2014-та година те са освободени от това бреме за разлика от риболовните фирми.
Тези две фирми също настояват за „еднакъв аршин” с който да се мери от страна на държавните институции. Те искат и строго спазване на правилата в морето- обозначаването на рибарските мрежи, както това правят собствениците на мидени плантации.
Фирмите се обединиха около становището, че трябва да има толеранс към труда на рибарите, тъй като някои от тях наистина разчитат само на тези доходи. Толеранс за повреждане на акваферми или арогантно поведение в морето обаче не трябва да има. Още повече, че става въпрос за европейски средства, които държавата ни получава. А и бъдещото в бранша са именно аквафермите. Част от рибарите се противят на подобни ферми в морето с аргумента, че им пречат да риболуват. Оплакват се от загуби и малък улов. Миналата година дори показаха дупки по мрежите си, които спред тях са от делфини. В подкрепа на твърденията си рибари в Царево застлаха целия площад с прокъсани мрежи и поискаха държавата да ги обезщетява за това. Много по-скромна е реакцията на фирмите, които търпят големи щети, защото рибарите режат техните мидени полета, въпреки че изобщо не би трябвало да минават през тези води.
От „БГ-Фиш” припомнят, че световната политика е насочена към развитието на аквафермите. Първите опити у нас в тази насока са именно мидените плантации, но опазването им се оказа трудно, а реакцията от страна на институциите- неадекватна, смятат представители на рибния бизнес. 
