Реквием за един умиращ спорт

  стадион черноморец Бургаският футбол е в будна кома. Това вече го виждат всички. Т.нар. спортна общественост не спира да коментира и да жали и двата градски отбора-Нефтохимик и Черноморец. Единият е в селските групи, а другият отчаяно се бори за оставане във втора дивизия. Това е реалността. Зад нея стои една тъжна поредица от неволни и не толкова неволни грешни ходове и откровени далавери. Излишно е да повтаряме историята, която вече се знае прекалено добре, както и нейните славни герои. И все пак нека да видим, кой каква заслуга има за да се стигне до това състояние на бургаския футбол.   Христо Порточанов-безспорно най-успешния футболен президент в Бургас, след 10 ноември. По негово време Нефтохимик беше футболна машина. Допусна обаче да влезе в политически игри,  стигна до скандали с кмета Йоан Костадинов, както и с някои от партиите на власт. Не успя да се споразумее с новите руски собственици на НХК през 1999 година, което доведе до идването на Митко Събев в Нефтохимик. Напусна клуба със скандал през 2004 година, а година по-късно бе един от основателите на Черноморец 919. В последните години не се занимава с футбол. Ивайло Дражев-пое концесията на стадион Черноморец през 2001 година. Наля няколко милиона лева в реконструкция и модернизация, но ползваше и помощта на община Бургас и общинските фирми. Влезе в остри скандали със своите футболисти, управляваше безобразно клуба и в крайна сметка се стигна до неговото заличаване. Скара се с кмета Йоан Костадинов, с БФС, беше в постоянни конфликти с Христо Порточанов.По времето на Дражев Черноморец изпадна във В група, след като той пое един добър отбор, играещ в първия футболен ешелон. В края на неговото управление беше напълно изолиран, нямаше реален ресурс и се превърна в бутафорна фигура. Беше изгонен от стадион Черноморец през есента на 2005 година. От тогава се опитва да си върне концесията, но за сега губи битката. Той е заличителят на истинския Черноморец, който вече не съществува в правния мир. В момента е в затвора. Митко Събев-дойде в Нефтохимик през зимата на 2000 година и помогна във важен момент. След 2001 година неговите фирми поеха изцяло финансирането на клуба, а по-късно бяха изкупени и акциите от Христо Порточанов. Парадоксалното е, че по времето на Събев Нефтохимик/по-късно Нафтекс/ беше напълно осигурен финансово, разполагаше с много добра база, а в същото време бавно, но сигурно затъваше. След като скъса с Порточанов, Събев гласува доверие на Пламен Киряков. В клуба бяха привлечени италианци, сменяха се треньори, но нищо не помогна. Нафтекс изпадна в Б група, което предопредели съдбата му. Събев влезе в сделка с общината по настояване на тогавашният кмет Йоан Костадинов. Той финансира новия клуб ПСФК Черноморец. Беше анонсиран галактическият проект "Черноморец-Арина", като обещанията бяха за славно бъдеще на отбора. Привлече Красимир Балъков в Черноморец, което беше най-голяма му грешка като президент. Това доведе клуба почти до фалит, но в същото време бившият национал си тръгна с пълни джобове от Бургас. Оставяйки разруха. По това време беше заличен и Нафтекс, за да възкръсне по нов начин. Сега Черноморец е изправен пред същата угроза. В същото време стадион Черноморец е грозна гледка, който плаши  вида си.Най-странното е, че Митко Събев е осигурил над 100 милиона лева за бургаския футбол, но резултатите от това са плачевни. Видно е, че самият той на няколко пъти се предоверява на своите мениджъри, които го подвеждаха. Събев явно не знае някои тънкости при управлението на футболни клубове, съобразено с родните условия. Допусна фатални грешки, които струваха много на него и на футбола в града. За него може би важи най-много поговорката, че "пътят към Ада е постлан с добри намерения". Пламен Киряков- той е важна фигура и неизменна част от историята на Нефтохимик и Черноморец през последните години. Беше вкаран в управлението на "шейховете" от Христо Порточанов през 2002 година, а от 2004 година стана и изпълнителен директор. Допусна Нафтекс да изпадне през 2006 година, влезе в много остри конфликти с феновете, в един определен момент беше изолиран напълно от тях. Киряков имаше славата на либерален и толерантен ръководител, но така и не успя да постигне нищо сериозно на футболния фронт. След като Нафтекс беше заличен, той отиде за две години в САЩ, след което пое юздите на Черноморец. Сега "акулите" са на прага да отидат при аматьорите.... Красимир Балъков-мракобесна фигура за бургаския футбол. Дойде с големи обещания, но се оказа чисто и просто един търговец. За две години пропиля над 32 милиона лева, без никакви реални успехи. Представи се като радетел за бургаския футбол, но при първите финансови проблеми избяга позорно. Останаха съмнения за големи комисионни, отклонени суми и други подобни негови прояви. Напусна Черноморец, така както го правят плъховете на корабите-при първата усетена опасност. Йоан Костадинов- бившият кмет на Бургас се включи във футболните въпроси още при първия си мандат. Тогава Черноморец беше общински клуб и се финансираше със средства на местния бюджет. По-късно той наложи Ивайло Дражев, като президент, а след с неговото лобиране му беше дадена и концесията. След като влезе в скандал с Дражев, реши да го изгони от стадион Черноморец. След това влезе в сделка с Порточанов за създаването на новия клуб. По -късно пък се съюзи с Митко Събев. По-негово време стадион Черноморец беше апортиран в смесеното дружество ПСФК Черноморец. Резултатите от тези дела се виждат много ясно днес. Димитър Николов-сегашният кмет на Бургас не направи нищо, за да предотврати сгромолясването на ПСФК Черноморец. Пред неговия поглед дружество беше разбито финансово, но Николов упорито отказа да поеме отговорност. Въпреки, че общината участва с 50 процента в АД-то, той така и не показа своята позиция. За седем години Черноморец натрупа колосални загуби и дългове, но кметът остана пасивен. Странно отношение за дружество, в което общината има собственост.     Това са само част от главните лица. Има и по-второстепенни герои, има и големи задкулисни играчи, които не е необходимо сега да бъдат коментирани. По-важното е, че бургаският футбол е поставен на колене. Школите в града работят на празни обороти, за да захранват чужди отбори. Защото, когато навършат 14-15 години повече от талантливите деца отиват или в Лудогорец, или в Ботев Пд, или в Литекс. Но това е друга тема. Главният въпрос е дали местния футбол може да бъде изправен на крака. Може. За целта обаче трябва истинско обединение между бизнеса, общината и футболните хора. Обединение в името на едно по-добро бъдеще. Странно е, че община с бюджет от 320 милиона лева, която има и допълнителни лостове за финансиране, не може да помогне. Истината е, че разединението, интригите, алчността и омразата убиха двата най-обичани бургаски отбори. Заради това спасението е единствено в обратните процеси. В противен случай ще трябва да правим реквием за един умиращ спорт.
Сподели новината:

Коментари