Аз съм майка на трансплантиран младеж. Така започва разказа една жена минала през ада, за да спаси своето дете. За Дора Пондалова от Сливен донорството е кауза, не бизнес. Тя е учредител и председател на Обществения съвет в подкрепа на донорството , а съвсем наскоро получи и приза „Доброволец на годината” за 2014 г.
До това признание обаче я довежда нейната лична история и дългогодишната борба за живот на най-скъпото й – нейния син.
„Най-страшният момент за мен бе, когато ми казаха, че на сина ми му остават 72 часа живот, а моят орган не е подходящ за него. Когато влязох в болничната стая, той ме погледна и каза:
- Не ставаш, нали мамо... и си наведе погледа.
Това беше най-страшния момент, той разбра, че е обречен. Толкова млади хора знаят това, толкова млади хора са на диализа, през ден са вързани за машините, за да могат да живеят”, със сълзи на очи разказва Дора.
Всъщност тя е както родител на трансплантиран младеж , така и на донор. Нейният по-малък син-Антон дарява органа си на по-големия-Илиян. Не след дълго обаче тялото му го отхвърля и всичко започва отначало.
Операцията правят през 2012 г. Тогава в цялата страна има само две донорски ситуации и 1000 чакащи в списаците, повечето млади хора. „Когато разбрах, че на сина ми му остават по-малко от три дни живот, а в България няма нито една донорска ситуация, изведнъж 24 часа преди да си отиде от този свят, се намери донор. Всички ми казваха: Това е чудо! Тогава обаче си казах: Добре, за Илиян е станало чудо, а за всички останали 1000 души?!
И тогава твърдо реших, че ще работя. Свързахме се с Изпълнителната агенция по трансплантациите. Сега имаме договор с тях и работим много добре. Търсят ни много млади хора, които имат нужда от трансплантации”, продължава разказа Дора.
Така за Дора Пондалова донорството става кауза. Съветът съществува вече година, но печели много съмишленици. „До преди няколко години тази тема беше табу . И сега има страх. Съществуват едва ли не легенди за продажба на органи, за недобро отношение на лекарското съсловие. Това не е така”, е категорична Дора.
След последната трансплантация на сина й, семейството се свързва с близките на донорката, благодарение , на която Илиян заживява втори живот.
„ Майката на това момиче, лека му пръст, си отиде от този свят, за да живее моят син. Когато се срещнахме, тя постоянно си държеше ръката там, където е черният дроб на моя син, защото знаеше, че частица от дъщеря й и днес живее в него”, допълва смелата майка.
И се обръщам към другите: „Да прочетат малко и да се замислят малко, защото един човешки живот спасява седем други. Един човек , който е в мозъчна смърт спасява седем други. Хората не знаят каква е разликата между кома и мозъчна смърт. Точно там е проблемът. Много от тях отъждествяват комата с мозъчна смърт, а това не е така. Вместо един пациент да се поддържа от машини и след известно време да си отиде и органите с него, е по –добре е да се даде шанс на други няколко човека, има толкова много хора, които си отиват. Затова хората трябва да отворят сърцата си, да знаят , че никой не е застрахован, както се усмихваме и сме щастливи, така изведнъж да стане нещо безвъзвратно”, казва майката.
В листите на чакащите за трансплантация към момента има 980 души. Много от тях не дочакват органите. Разтърсващ разказ на една майка за тънката линия между живота и смъртта
Аз съм майка на трансплантиран младеж. Така започва разказа една жена минала през ада, за да спаси своето дете. За Дора Пондалова от Сливен донорството е кауза, не бизнес. Тя е учредител и председател на Обществения съвет в подкрепа на донорството , а съвсем наскоро получи и приза „Доброволец на годината” за 2014 г.
До това признание обаче я довежда нейната лична история и дългогодишната борба за живот на най-скъпото й – нейния син.
„Най-страшният момент за мен бе, когато ми казаха, че на сина ми му остават 72 часа живот, а моят орган не е подходящ за него. Когато влязох в болничната стая, той ме погледна и каза:
- Не ставаш, нали мамо... и си наведе погледа.
Това беше най-страшния момент, той разбра, че е обречен. Толкова млади хора знаят това, толкова млади хора са на диализа, през ден са вързани за машините, за да могат да живеят”, със сълзи на очи разказва Дора.
Всъщност тя е както родител на трансплантиран младеж , така и на донор. Нейният по-малък син-Антон дарява органа си на по-големия-Илиян. Не след дълго обаче тялото му го отхвърля и всичко започва отначало.
Операцията правят през 2012 г. Тогава в цялата страна има само две донорски ситуации и 1000 чакащи в списаците, повечето млади хора. „Когато разбрах, че на сина ми му остават по-малко от три дни живот, а в България няма нито една донорска ситуация, изведнъж 24 часа преди да си отиде от този свят, се намери донор. Всички ми казваха: Това е чудо! Тогава обаче си казах: Добре, за Илиян е станало чудо, а за всички останали 1000 души?!
И тогава твърдо реших, че ще работя. Свързахме се с Изпълнителната агенция по трансплантациите. Сега имаме договор с тях и работим много добре. Търсят ни много млади хора, които имат нужда от трансплантации”, продължава разказа Дора.
Така за Дора Пондалова донорството става кауза. Съветът съществува вече година, но печели много съмишленици. „До преди няколко години тази тема беше табу . И сега има страх. Съществуват едва ли не легенди за продажба на органи, за недобро отношение на лекарското съсловие. Това не е така”, е категорична Дора.
След последната трансплантация на сина й, семейството се свързва с близките на донорката, благодарение , на която Илиян заживява втори живот.
„ Майката на това момиче, лека му пръст, си отиде от този свят, за да живее моят син. Когато се срещнахме, тя постоянно си държеше ръката там, където е черният дроб на моя син, защото знаеше, че частица от дъщеря й и днес живее в него”, допълва смелата майка.
И се обръщам към другите: „Да прочетат малко и да се замислят малко, защото един човешки живот спасява седем други. Един човек , който е в мозъчна смърт спасява седем други. Хората не знаят каква е разликата между кома и мозъчна смърт. Точно там е проблемът. Много от тях отъждествяват комата с мозъчна смърт, а това не е така. Вместо един пациент да се поддържа от машини и след известно време да си отиде и органите с него, е по –добре е да се даде шанс на други няколко човека, има толкова много хора, които си отиват. Затова хората трябва да отворят сърцата си, да знаят , че никой не е застрахован, както се усмихваме и сме щастливи, така изведнъж да стане нещо безвъзвратно”, казва майката.
В листите на чакащите за трансплантация към момента има 980 души. Много от тях не дочакват органите. 
