Бизнесът и средното образование трябва да си съдействат, като специалисти от различни сфери се включат в оценяването на завършващите ученици.
В Закона за професионално образование и обучение има отделен текст, според който професионалните гимназии добиват степен на професионална квалификация, като полагат държавен изпит по теория и практика на професията. В оценяващите комисии обаче трябва да има членове с равни квоти от съответното училище, от работодателските организации и от организациите на работниците и служителите в съответните предприятия, които са по профила на дадената специалност.
”Когато този закон беше приет, ние всички много се зарадвахме и си казахме, че най-после ще има външно наблюдение и няма да се налага учителите да оценяват сами себе си”, коментира Виолета Илиева, началник на регионалния инспекторат по образованието в Бургас.
Добрата идея обаче остава само на теория. На практика нещата се реализират трудно.
Преди да започне изпита, директорите на професионалните гимназии пишат писмо до местните структури на работодателските организации – Индустриалната камара на Цанко Иванов и Бургаска стопанска камара на Витка Вълчева.
Според изискванията човекът, който ще бъде изпратен за член на комисията, трябва да има образование по-високо от това на изпитвания. Оказва се, че не винаги в производството работниците са висшисти. Освен това в много от училищата изпитите по практика протичат в три дни, тъй като има технологичен процес, който е нужен за направата на дадено изделие. Много от предприятията не се ангажират да изпратят свой представител за толкова време.
Има вариант, в който работодателите да пуснат официално писмо, с което да заявяват, че нямат против от тяхно име училището да назначи изпитващи. „Но не е това духът на Закона. За учениците е много по-добре знанията им да се оценяват от тези, при които утре евентуално могат да започнат работа”, коментира Илиева.
Единствено в Гимназията по строителство, архитектура и геодезия, Професионална гимназия по електроника и електротехника и Професионална гимназия по химическа промишленост вече има установени традиции и в изпитните комисии винаги присъстват работодатели. Същите предприятия осигуряват и места за провеждане на производствената практика на тези ученици. Така бъдещите специалисти попадат в реална професионална среда.
”В Бургас, за разлика от други региони на страната, винаги успяваме да намерим и представители на работодателите, когато ще се провеждат изпити. Но това става много трудно. А трябва да е регламентирано и да не се правят компромиси. За какво е професионалното образование, след като то си остава само в училище. След това обаче работодателите имат претенции към нашето образование”, каза още началникът на РИО-Бургас.
Тя допълни, че в проектозакона за предучилищното и училищното образование се предвижда работодателите сами да участват в изготвянето на учебните планове. „Реално училището пита работодателите на какво да се учат децата, за да бъдат конкурентноспособни и да могат да се адаптират в реалните условия”, каза Илиева.
Бизнесът и средното образование трябва да си съдействат, като специалисти от различни сфери се включат в оценяването на завършващите ученици.
В Закона за професионално образование и обучение има отделен текст, според който професионалните гимназии добиват степен на професионална квалификация, като полагат държавен изпит по теория и практика на професията. В оценяващите комисии обаче трябва да има членове с равни квоти от съответното училище, от работодателските организации и от организациите на работниците и служителите в съответните предприятия, които са по профила на дадената специалност.
”Когато този закон беше приет, ние всички много се зарадвахме и си казахме, че най-после ще има външно наблюдение и няма да се налага учителите да оценяват сами себе си”, коментира Виолета Илиева, началник на регионалния инспекторат по образованието в Бургас.
Добрата идея обаче остава само на теория. На практика нещата се реализират трудно.
Преди да започне изпита, директорите на професионалните гимназии пишат писмо до местните структури на работодателските организации – Индустриалната камара на Цанко Иванов и Бургаска стопанска камара на Витка Вълчева.
Според изискванията човекът, който ще бъде изпратен за член на комисията, трябва да има образование по-високо от това на изпитвания. Оказва се, че не винаги в производството работниците са висшисти. Освен това в много от училищата изпитите по практика протичат в три дни, тъй като има технологичен процес, който е нужен за направата на дадено изделие. Много от предприятията не се ангажират да изпратят свой представител за толкова време.
Има вариант, в който работодателите да пуснат официално писмо, с което да заявяват, че нямат против от тяхно име училището да назначи изпитващи. „Но не е това духът на Закона. За учениците е много по-добре знанията им да се оценяват от тези, при които утре евентуално могат да започнат работа”, коментира Илиева.
Единствено в Гимназията по строителство, архитектура и геодезия, Професионална гимназия по електроника и електротехника и Професионална гимназия по химическа промишленост вече има установени традиции и в изпитните комисии винаги присъстват работодатели. Същите предприятия осигуряват и места за провеждане на производствената практика на тези ученици. Така бъдещите специалисти попадат в реална професионална среда.
”В Бургас, за разлика от други региони на страната, винаги успяваме да намерим и представители на работодателите, когато ще се провеждат изпити. Но това става много трудно. А трябва да е регламентирано и да не се правят компромиси. За какво е професионалното образование, след като то си остава само в училище. След това обаче работодателите имат претенции към нашето образование”, каза още началникът на РИО-Бургас.
Тя допълни, че в проектозакона за предучилищното и училищното образование се предвижда работодателите сами да участват в изготвянето на учебните планове. „Реално училището пита работодателите на какво да се учат децата, за да бъдат конкурентноспособни и да могат да се адаптират в реалните условия”, каза Илиева.
