Проф. Диана Гергова: Ахтопол е основан в края на 2 хил. пр. Хр.

Проф. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите специалисти по тракийска археология в България. Работи в Националния археологически институт с музей при БАН и е професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Член е на национални и международни организации, сред които Управителният съвет на националния комитет на ИКОМОС - ЮНЕСКО, Научният комитет по погребална археология - Браила, Световният археологически конгрес - член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия (от 2009 г.). Американският биографичен институт я отличава с наградата "Жена на годината" в областта на археологията и бизнеса. Автор е на книги и на 200 научни статии. Ръководила е множество археологически проучвания на различни места в страната.

Като дългогодишен изследовател на Ахтопол и района, в момента тя ръководи археологически разкопки в града. Извършването на изследванията е подпомонато от Сдружение „Черноморска Странджа” и нейният председател инж. Петър Кънев.

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

- Проф. Диана Гергова, какви са проучванията, които правите в Ахтопол сега?

-Поредна година правим „необичайна“ археология в самото сърце на древния Ахтопол. Продължаваме изследването на един културен пласт, преотложен след незаконното му унищожаване при строеж в частен имот. Разрушителите не можаха да продължат да строят, а за нас остана задължението да извлечем ценните находи от кубиците насипана пръст. Това е много по - трудно, отколкото да правите системни разкопки. Защото  древните находки са омесени и с много съвременни строителни останки. От десетките кубици пръст извличаме хиляди керамични фрагменти, които следва да систематизираме и проучим. Амбицията ни  да извлечем  всяка стойностна следа от миналото, през този сезон е възнаградена.

- Къде в града се намира обектът, който изследвате сега?

- Разрушеният културен пласт е от най- високата част на древния град, където преди години успяхме да проследим и най - представителната  стратиграфия на  културното му развитие. Сега в града са видими само мощните крепостни стени от късно - античната епоха.

- Какви са най - интересните находки, които открихте?

- Една от моите основни задачи през годините, в които съм свързана с проучването на Ахтопол, е да потърся данни за по - ранните периоди от развитието  на града. И откритията ни продължават да доказват, че Ахтопол е тракийски град с дата на основаване в края на 2 хил. пр. Хр. Откриваме керамични фрагменти от късната бронзова епоха,  типичната тракийска керамика, работена на ръка и на  колело, както и прекрасни фрагменти от вносна червенофигурна  керамика, от мегарски купи, украсени с релефни сцени. Обилен е амфорният материал от елинистическата  до късноантичната епоха  - свидетелство за активните търговски презморски  връзки на града. Големите количества антични  керемиди, заедно със  запазени в музейната сбирка в Гръцкото училище декоративни  архитектурни детайли, предполагат наличието на стабилни сгради от елинистическата епоха.  Много ценни са малобройните фрагменти  от  луксозна керамика и лампи от римската епоха. Монетите са от елинистическата епха до Средновековето.

Най- дребната находка от този сезон е обаче най - голямото ни откритие. Това са две  малки  мозаечни  кубчета – тесери, с позлата върху една от страните - проблясващата следа от ранното християнско минало на града и  неговото великолепие,  досега подсказвано от  случайно намирани  мраморни   архитектурни детайли. Това минало е  безвъзвратно унищожено заедно с възрожденската  архитектура  на града при  пожара в началото на 20 век. Но двете малки  кубчета  ни казват, че   тези храмове  са имали мозаечна украса или  икони с позлата, и че най- представителният  от  християнските храмове очевидно е бил именно тук, в най- високата част на града.

Средновековната епоха е представено с много керамика, сред които и   един  с кръст и монограм на дъното от 14-15 в.,  със стъклени гривни, бронзови пръстени, и т. н.

Тъй като съдбата ни отреди да осъществяваме тази „необичайна“ археология, си позволяваме да съхраняваме  и  най- характерните и красиви  фрагменти  и находи от  и от по- късните епохи - керамика, лули, форми за отливане на куршуми, гюлета от османския период, вносна керамика от западноевропейски центрове от края на 19 и началото на 20 в., сред които и едно дъно с  лондонски печат.

 Мисля, че когато  през следващите години отвори врати новият музей на града, за всички ще е интересно да видят  спасените  останки от блестящото минало на града.

- Как реализирате дейностите си и разчитете ли на спомоществователство?

- Работата ни е успешна,  защото за нейната реализация са си протегнали ръце  хора и институции, които искат историята  на Ахтопол да бъде разказана. Част от финансирането ни е от инж. Петър Кънев, фигура с ярко присъствие в града, подпомага ни кметството на градаи неговия кмет Станислав Димитров, а основния принос е този на невероятните 13 доброволци, избрани от председателката на  Фондацията „Пътят на траките“  - Диана Късметска, по програма „ Еразъм+“ специално за моите проучвания в Ахтопол и Свещари. Те са  от  Испания, Люксембург, Франция, Англия Полша и Турция, а  към тях се присъедини и един японец  от Токио – Учияма сан, изпратен от  Фондацията за културни взаимоотношения с председател г-жа Ясуко Хамада, направила вече много за подкрепа на археологическите проучвания в България.

Без изключителната прецизност на тези доброволци едва ли днес щяхме да имаме блещукащите позлатени тесери, множеството други дребни находки. Доброволците заобичаха града и  се включиха през последните дни,   заедно с леководолази,  в организираната  от кмета Станислав Димитров акция за почистване на залива на Ахтопол от гуми и други замърсители.

Необходим ни е  поне  още един сезон работа за довършване на задачите на нашата „необичайна“ археология. Убедена съм , че  ще има и други ценни открития за едва сега открехващия миналото си   Ахтопол.  А още много полуразрушени обекти в района също очакват своето проучване и спасяване.

Оптимист съм за бъдещето на миналото на града, защото виждам и добронамереността и интереса както на местните хора, така и на все повече увеличаващите се туристи. 

 

Сподели новината:

Коментари