В Бургас да бъде изградена паметна плоча на Стефан Райнов, който е основателяна салон-бирария "Цар Симеон" в Бургас. Предложението идва от Мария-Бойка Малинова и е внесено като писмо в Общински съвет - Бургас.
За паметната плоча вече има идеен проект, становище на главния художник на община Бургас и проведено обществено обсъждане. Предложението ще бъде разгледано от комисиите по "Образование и вероизповедание", "Устройство на територията" и " Култура и читалищна дейност". Тогава ще бъде представен и самия проект.
Ето какво пише авторът на предложението Мария-Бойка Малинова за Стефан Райнов. Текстът е публикуван в urban-mag.com през 2014 година.
Когато се връщаме назад във времето, избраната от нас гледна точка отваря врата между Настояще и Минало. Нейният избор е онази "светлина", която връща от морето на забравата събития, човешки съдби и много неизказани истории, навързани към едно парче земя, което днес наричаме сухо "парцел в централната градска част".
Времето отнася граденото от хората. Парчето земя на хвърлей от брега на морето и хоризонта отвъд него преживява каприза на годините, "закотвено" здраво към "Цар Симеон I", малко преди улицата да изскочи на широкия булевард "Булаир".
Историята е свързана наистина с един парцел в центъра на Бургас. На него са съществували едно след друго градина-бирария, салон-бирария, кинопарк, кино "Княз Симеон", кино "Хемус". След 1944 г. в сградата идва школата по бокс на ул. "Републиканска". В наши дни там се строи луксозният комплекс "Вила Елена".
Историята започва в края на XIX и началото на XX век. Тогава Коста Господинов Сапунджиев, зет на богатия търговец и юзбашия хаджи Димитър Костов от Сливен, по прякор Карадимитър или Черното, решава да купи първата част от парцела.
Търговията по българските земи се съживява след 1850 г. Особено активни са търговците от Сливен. Бургас, който е входна и изходна Порта за хора и стоки не остава встрани от всеобщото развитие. Отварят се нови магазини, филиали и представителства чак в Цариград. Заможният сливенски гражданин и обществен деец Русчо Вълков Миркович (1817-1896) е сред най-активните. Баща му Вълко Мирчов идва в града около 1790 г. и е трето поколение търговец на аби, вълна и шаяци. През 1866 г. неговият внук създава фирмата "Р. В. Миркович и дружие" с предмет на дейност "покупко-продажба на вълна и вълнени платове". След 5 години фирмата разполага с 3 дюкяна, един хан в Бургас, кантора и дюкян в Цариград на Балкапан.
В новооткритата цариградска кантора работа започва младият Стефан Ив. Райнов (1856-1949), родом също от Сливен. Съдбата отрежда той да се грижи за прехраната на семейството от 13-ата си година, вместо починалия си баща. Успява да учи, докато работи. Неговият единствен син Асен го описва като "строг, трудолюбив, честен, но доверчив". Фирма "Миркович" му поверява длъжността чиновник в Цариград, където остава до Освобождението. Връщайки се в Сливен, той се жени за дъщерята на Коста Сапунджиев, Бойка, и се мести в Бургас да търси самостоятелна изява за себе си.
Търговията със спиртни напитки е разрешена през 1898 г., а също и отварянето на кръчми. Стефан наема на вълнолома в Бургас павилион и започва работа. Бирената фабрика "Бъдащност" от Ст. Загора му възлага представителство и нещата потръгват. Но идеята, която има, е продажбата на напитки да се превърне в ядро за един цялостен комплекс от културно-развлекателни дейности. С кредит от "Бъдащност" към подарената от тъст му част от мястото на ул. "Цар Симеон" той купува втора част към същия парцел. Там построява навес и лека оградна конструкция и поставя началото на градината - бирария. Хората от Бургас започват да прекарват в нея свободното си време. Освен консумация на питиета и закуски, тук те слушат и подбрана музика. Следваща стъпка е направата на сцена под навеса и заздравяване на самата постройка. Започват да се изнасят концерти, забави и музикални утра. Когато Стефан Райнов купува и последната част от "парчето земя", салонът за увеселения добива своя завършен вид. Разполага с грамофон и повече от 100 плочи с подбрана музика. Тя обгръща отмората след работния ден в приятна атмосфера, а за почивните дни се наема оркестър, ако няма друго представление.
По онова време Бургас е предпочитан от български и чужди театрални трупи. Материалите във в-к "Черноморска поща" описват различните събития много подробно. Отбелязани са прояви на местни любителски групи, на гости от други градове, появата на "електрическия кинематограф Аполо" и началото на организирани прожекции, концертите в различни жанрове. Градът живее в духа на културен кипеж и негов център е салонът на Стефан Райнов. По повод откриването на градина "Цар Симеон" има коментар, че тя е "естетично уредена, с шадравани и разкошни цветя". В края се отбелязва, че всичко направено показва колко добре нейният собственик владее своя занаят. Поместена е и следната реклама: "Предлагат се старозагорска бира, карначета и други закуски, приготвени старателно, за да измамят вкуса и на най-изтънчения мезеджия!".
Стефан Райнов имал идеи и обичал да експериментира. Не се задоволявал с продажба на дребно и печалбата от нея. Искал е да предлага постоянно нови неща и да бъде в крак с променящото се време. В салона за първи път се демонстрира прожекционна техника. Неговият син, Асен, описва как в Бургас пристигат двама братя - гърци от София, където държали киносалон на ул. "Св. Св. Кирил и Методий". Усетили в баща му природен нюх към новостите, веднага му предлагат да закупи техниката и открие първото кино в Бургас.
Войните се отразяват зле на живота в салона. Той опустява. Скоро е реквизиран за казарма. Собственикът му остава самотен "рицар" на избраното поприще. На хората не им е до веселие. То се измества на фронта, пише неговият син. Асен е роден през 1896 г. и в разрез с общоприетите разбирания за времето отказва да продължи занаята на своя баща. Заминава за Германия, за да учи фармация.
Идеите са крехки създания. Без подкрепа и упорита работа те просто се стопяват. В края на 1928 г. салонът и градината са дадени под наем. Житейска драма води до промяна в собствеността. Във вестника четем: "По-фриволно и някак неглиже минава животът в кино "Хемус", вече притежание на Стоян Титков, единственият зет на Стефан Райнов. Новият собственик е роден някъде из Търговищко през 1878 г." В Бургас идва през 1920 г. и е чиновник в БНБ. Не споделя идеите на Ст. Райнов, но не изоставя киното. За него то е ярко светещият екран. Чужд на всякакви илюзии за себе си, харесва му да ги подхранва и поддържа в другите. Печатът нарича "Хемус" "народно" кино. В него има семки, закачки, нови хитрости, свобода за децата и младежите, които го предпочитат. "Може да се иде всякак, дори да се влезе аванта. Голямото му предимство е лятната градина, единствена възможност до 1933 г. в Бургас да се гледа кино под звездите". Филмовата лента се къса често и прожекцията спира, за да се залепи откъснатото парче. Но залепеното парче се оказва от друг филм. "Кой ти придиря? Важното е, че магията я има и екранът свети."
От 1992 г. парчето земя в центъра на стария Бургас залинява напълно. По-близо до морето, отколкото до сушата, животът в него секва. Мъдрите хора казват, че когато от корена спре да изтича живителен сок, Божието творение - растение, сграда, идея или човек - загива.
