Правим смешни огради срещу африканска чума, а питомни прасета безнаказано кръстосват Странджа

Снимка nalov.bg

Институциите не комуникират помежду си, чакаме резултатите от пробите на 20 диви свине отстреляни за два дни

Невен Каравасилев е ловен експерт и председател на най-голямото ловно-рибарско сдружение в Бургас „Лебед“. Известен с това, че винаги говори свободно по всички наболели проблеми в ловния занаят, Каравасилев отново сподели мнение по най-нашумелите теми в момента.

 

Г-н Каравасилев, в момента Африканската чума е най-актуалната тема в ловния бранш, ситуацията в Северна България е по-специфична в момента, но проблемът тръгна и от Странджа. Говореше се и за спиране на лова, какви са нагласите сред вас по този въпрос?

Нагласите са да ловуваме. И ловувайки да помагаме на държавата чрез предоставяне най-вече на кръвните проби, от които се следи има ли инвазия на болестта в региона и същевременно намаляване на популацията на дивата свиня.

Имаше едни безумни желания да откриваме ловния сезон посред лято, което беше невъзможно поради ред причини и ловците не излязоха. Сега обаче, с настъпването на есента условията за лов са по-нормални и миналата събота и неделя проведохме първите ловни излети.

Какви са резултатите?

На територията на нашето сдружение има 20 отстреляни прасета за събота и неделя. Предоставили сме пробите в БАБХ. Резултати все още няма, когато бъдат готови ще бъдат качвани в сайта на Агенцията. Кога ще стане това не е ясно, тъй като количеството на пробите за цялата страна е огромно и кога ще бъдат обработвани също не мога да кажа. Лабораторията е само една, в София, ние ги предаваме в Бургас, оттук ги номерират, изпращат и т.н. Вследствие на това текат едни безумни справки всеки понеделник – къде и какво е отстреляно, номера на разрешителни, хиляди безумни процедури и затъване до гуша в хартия.

В тази връзка държа да подчертая, че държавните структури не комуникират помежду си. Едните търсят една информация от нас, визирайки БАБХ-Бургас, които са строго профилирани и отговорни в изследванията, другите – в лицето на Изпълнителната агенция по горите търсят същата информация пак от нас. Това е безумие. В момент, в който говорим за електронни правителства, оптимизиране на работата, аз пиша още под индиго и правя някакви безумни справки на хиляда инстанции. Имам чувството, че работата е усложнена до степен да не можеш да я свършиш.

А как вие се разбирате с институциите, чуват ли вашия глас? В последните години видяхме доста протести...

По-рано бяхме на протести, сега пак ще излизаме на протести, защото на моменти не се съобразяват с мнението на специалистите и правят понякога грешки.

Какви например?

Най-пресният пример са т.нар. ями за странични животински продукти. Едни безумни нареждания на БАБХ. Указанията бяха да бъдат изградени места за обработка на дивеча в ловно-стопанските райони – бетонови площадки за странични животински продукти с непропускливи дъна, да не пропускат течности към почвата, обградени с мрежа, подкопана 30 см под земята. Ямите да са дълбоки 2 метра, най-малко метър широки с плътно затварящи се капаци и т.н. Един куп изисквания, които на практика първо се оказаха в разрез с наредба от 2006, която се занимава строго с тези проблеми и част от нашите ловно-стопански райони попадат в защитени територии и там е абсолютно забранено. После е в противоречие с всякакви мерки за биосигурност.

Това европейски практики ли са?

Напротив, има една европейска директива, която се занимава само с това и там много добре е описано, че в трудно достъпните терени на трудно достъпните места, там където не бива да се изкопават такива ями или пък с цел неразнасяне на болестта от едно място на друго при дълги разстояния, както е нашия случай, се преминава към пряко загробване и обезпаразитяване на мястото при отстрела на дивеча. Има такава директива. Затова казвам, че се случват всякакви безумия и някой не си върши работата на по-горни нива.

Доколко сериозен е в действителност е този проблем, защото все пак сред хората се прокарват и съмнения за нечии интереси чрез превенции, оттам обществени поръчки и т.н.?

Проблемът наистина е много сериозен що се касае до самата зараза. Относно превенцията, какво да кажа – там, откъдето е минала чумата, говоря за Литва, Латвия, Естония, Испания, Полша, Украйна, Германия, сега Франция и Белгия има открити десетина случая последно, Грузия, Португалия, Италия, има практикум, който показва, че в общи линии борбата е безполезна и неефективна никъде, като мерките в различните държави са различни. Подхожда се от пълно избиване на популацията (и диви, и питомни прасета) до електроогради, заграждения и т.н. Всеобщото мнение на специалистите, които се занимават с проблема, включително професори от Италия и Испания, където тази болест я има от десетилетия, е че от основно значение са мерките за биосигурност във фермите за питомни прасета. Точно там трябват драконовски мерки кои влиза и излиза, какви храни също се употребяват, въобще биосигурността в тези ферми, трябва да е жестока.

Що се касае за дивата свиня, оказва се че там нещата са малко по-различни и в общи линии се оставят на природата да саморегулира този процес. Защото се оказва, че всъщност смъртността не е 100%-ва, още повече че мерките с унищожаването на страничните животински продукти и цялостното унищожаване на популацията, са неприложими в България и Румъния, тъй като има огромно наличие на хищник – вълка и чакала, които са преносители на заразата. Няма как да изолираме тези процеси, които самата природа контролира. Ние не можем да се справим с екологичните процеси, и не бива. Трябва да оставим нещата да се саморегулират, от нас се иска да извършваме мониторинг, да доставяме кръвните проби и доколкото можем да намаляме популацията на дивата свиня и хищника.

Споменахте, че отново готвите протести, този път в каква връзка ще са?

Във връзка с това, че подкрепяме колеги, които са написали писмо до министър Порожанов, по отношение за забраната в 10-километровата зона, което също е неправилно, но ние тук в нашия регион, сериозно обмисляме да направим нещо по повод другото безхаберие с източно балканската порода свине, които се разхождат свободно из полетата и горите. Визирам селата Индже Войвода и Вършило, там има наличие на над 300 свободно пуснати и отглеждани прасета и са пряка заплаха за биосигурността на дивеча относно африканската чума.

Сигнализирали ли сте досега за този проблем?

Писали сме многократно до община Созопол, многократно до БАБХ, областният управител Вълчо Чолаков също е запознат. Към днешна дата мерки не са взети, оттук нататък много сериозно ще потърсим съдействие от по-високи нива, защото първо тези свободно пуснати домашни прасета влияят върху популацията на дивата свиня. Второ това безконтролно вървене може да прехвърли заразата от питомните към дивите прасета, тъй като питомните все по някакъв начин се хранят. Има една наредба, която е за пасищното отглеждане на източно балканските свине, която в конкретния случай не се спазва, а сега в момента и заради африканската чума, има и забрана за свободна паша, прибиране в кошари и т.н. Това също не се спазва и в случая контролните органи въобще не са си свършили работата.

А въпросните огради, с които ще спираме дивите прасе, ефективни ли са в действителност? Видяхме как може да бъде прескочена или бутната с лекота от диво прасе?

Оградата е абсолютно неефективна, смешна и е позор за тези, които я построиха и за тези, които я финансираха. Не може да искат от нас да заграждаме яма за странични животински продукти и да заравям 30 см оградата, а там на границата да няма вкопана мрежа в земята. Швеция, която е голям свинепроизводител, изгражда в момента такава ограда – 1,5 м, стоманизирана мрежа, която е вкопана 50 см в земята. Това е ограда, която може да спре дива свиня. А тази нашата е просто смях. Инж. Григор Гогов, който има титла Кавалер на вълците и е носител на Ордена на Свети Хуберт и дълги години е бил директор на държавно горско стопанство и е добре запознат и с биологията и морфологията на дивата свиня, както и с движението и ловуването й и да убеждава едни хора, че тази ограда би спряла нещо, е смешно. Това е просто позор.

От колко човека в момента се състои „Лебед“, все пак е голямо сдружение, фактор ли сте в страната?

В момента сме между 1 600 и 1 700 човека, тъй като спрямо хектарите на ловните ни територии, в Закона е записано, че има норма за всеки ловец до 70 хектара. Но в тази норма не влизат хората навършили 65 години. В национален мащаб сме голямо сдружение, най-голямото в България в пловдивското, след това са софийски райони, разбираемо тъй като има по-голямо население. Бургаското сдружение е 4-то или 5-то по големина, което ни прави фактор. В ретроспекция сме и съучредител на националното сдружение в София преди 120 години, от самото му основаване.

Кой район в областта е най-богат на дивеч?

Навсякъде има в момента. Интензивното земеделие през последните години даде една огромна хранителна база на едрия дивеч и в момента почти по цялата територия има и дива свиня, сърни. За съжаление същото това интензивно земеделие унищожи хабитатите на птиците и дребния дивеч – пъдпъдъци, яребици, зайци, фазани. Те намаляха вследствие на засяванията на монокултури и т.н.

Сподели новината:

Коментари