Подводният археолог д-р Калин Димиторв: Половината Несебър е под вода

За Черно море знаем по-малко, отколкото за Космоса

Д-р Калин Димитров е завършил археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1992 година. През 2010 г. започва работа в Националния археологически институт с музей на БАН. Основните му научни интереси са насочени към най-ранната златна и медна металургия, праисторическия селищен живот по българското морско крайбрежие и промяната на нивото на морето. Д-р Димитров е участвал в множество археологически теренни проучвания в България и чужбина. От 2 години ръководи Центъра за подводна археология в Созопол.

- Д-р Димитров, в края на археологическия сезон сме. На какви водни находки попаднахте това лято?

- За нас все още не е настъпил краят на сезона. Продължаваме работа поне до другия месец. В момента работим по два научи проекта. Единият е в залива пред устието на река Ропотамо. Миналата година констатирахме, че там е функционирало пристанище през историческите епохи

- Османския период, Средновековието, Късната античност, Римската епоха и Класическата античност. Има дебел, много запазен и богат на находки пласт, който лежи върху древна дюна. Това, което искаме да извършим до края на сезона, е да слезем под този пясъчен пласт. Може да се окаже, че има селище дори от по-ранна епоха, от късния неолит. Но това засега е хипотеза между колеги. В Несебър също подновихме проучвания, които са правени много отдавна.

- Какви тайни се крият на дъното под Несебър?

- Там намерихме крепостните стени под водата. Датировката им показва, че имаме няколко различни периода, които са на различна дълбочина под водата. Все още нямаме цялостна картина на всички потопени стени, за да можем да заключим какво всъщност те заграждат. Може да кажем, че заградената площ на полуострова, която е под вода, е почти толкова голяма, колкото площта на сушата, т.е. полуостровът е загубил половината от древната си територия.

Това дава съвсем друг поглед за размера и пристанищата, които Несебър е имал в миналото.

Тези стени маркират съвсем друга конфигурация, различна от така добре познатата на всички в днешно време.

- Намирали ли сте човешки останки във водата?

- До този момент не сме намирали. В България, доколкото знам, човешки останки под вода са намирани случайно от водолази в района на Шабла преди години. Там има потопен некропол от каменно-медната епоха.

- Миналата година приключихте с едно от най-големите водни проучвания - Black Sea MAP. Коя е най-голямата находка, на която попаднахте, и възможно ли е продължение на проекта?

- При изследванията открихме изключително разнообразни корабокрушения от различни епохи. Такива няма никъде по света. Черно море е много специфично. В него няма живот в дълбочините, под 200 метра да кажем, което съхранява изключително добре дървото. Открихме около 60 потънали кораба. Най-ранното корабокрушение, което изследвахме, датира от началото на 4 в. пр. Хр., а най-късното от XIX в. Не сме събирали находки. От някои потънали кораби сме извадили единични предмети за датиране. Няма никакво съмнение обаче, че в корабите има находки. Те изглеждат така, както ги рисуват по детските книжки, което е удивително. Нашата надежда е, че ще успеем да направим второ издание на проекта за няколко сезона.

- Какво се случва с потъналия кораб "Мопанг". Източиха ли мазута от него?

- В момента времето е лошо. Екипите, които работят по изпомпването на мазута, са в принудителна почивка. Гледайки ги от брега, виждам, че когато времето позволява, влизат във водата. Има мобилизирани две водолазни фирми, съответни плавателни средства. Предполагам, че ще продължи по-дълго време, защото става въпрос за голямо количество мазут.

- Каква част от Черно море познаваме?

- За Черно море знаем по-малко, отколкото знаем за Космоса. Нищо не знаем.

- Имало ли е някога пирати в Черно море и съществуват ли още такива някъде по света?

- Винаги е имало някакви разбойници. Спомнете си как през 90-те години имаше някакви хора, които спираха коли на магистралите и ги обираха. Това са пирати! И към днешна дата по света съществуват - в района на Сомалия, както е добре известно, все още действат. Пленяват кораби, искат откупи.

- Ваши колеги смятат, че митичната Атлантида е на дъното именно на Черно море. Какво мислите вие по въпроса?

- Какво сте планирали за новия сезон?

- Ще продължим с проучванията край Несебър и Ропотамо. Смятаме да възстановим и работата край Шабла, където ще проверим какво се случва с този подводен некропол.

Доли ТАЧЕВА, "България Днес"

Сподели новината:

Коментари