Предложенията ще бъдат гласувани на следващата сесия на Общински съвет - Бургас
С четирима заслужили бургазлии може да се увеличи списъкът с почетни граждани на Бургас. Това са народната певица Янка Рупкина, художникът Руси Стоянов (посмъртно), историкът-краевед д-р Вида Буковинова и футболистът Иван Претъргов (посмъртно). Композиторът Тончо Русев пък ще бъде удостоен със званието Кавалер на „Сребърният кръст на Свети Николай“.
Предложенията са внесени в Общински съвет - Бургас и ще бъдат гласувани на следващото заседание в края на месец октомври. Идеите идват от на различни инициативни граждански комитети и най-вероятно ще бъдат одобрени от съветниците в местния парламент.
Руси Стоянов
Руси Стоянов е роден на 12 юни 1955 г. в град Бургас. Учи в Художествената гимназия в град Казанлък. През 1980 г. завършва Университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Графика и естетика“.
В близо 70-годишната история на „Дружество на художниците – Бургас“ Руси Стоянов е един от най-изтъкнатите му членове със значителен принос в редица индивидуални и колективни изложби в Бургас и България, както и в Международни изложби и бианалета. Неговите творби са част от колекцията на много галерии и ценители на изкуството в страната и чужбина. Заслужено признание за изключителните му заложби е и фактът, че през 2003 г. е избран за художник на Бургас.
Руси Стоянов е допринесъл за доброто име и творческа слава на Бургас. Проектите му, насочени най-често към градската среда, са се превърнали през годините в символи на града. Това са: Грамофонът на ул. „Богориди“ и внушителният кръст на връх Шилото, откъдето се открива една от най-красивите гледки към залива и града.
Художник с изключителен творчески заряд и многостранни идеи, Руси Стоянов справедливо е наричан българският Леонардо. В наследство той оставя великолепни произведения на изкуството от всички жанрове, които продължават да живеят във времето. Повече от 10 години в Бургас на негово име се връчва наградата „Млад художник“ на творци с изявени заложби в сферата на изобразителното изкуство
Янка Рупкина
Янка Рупкина е родена на 16 август 1938 г. в с. Богданово, община Средец. Запява народни песни от малка и само на 22 години печели първа награда от събор-надпяване в село Граматиково. След доброто си представяне на този музикален форум е поканена да се яви на конкурс за солистка на Ансамбъла за народни песни към Българското национално радио, който певицата печели и в продължение на 30 години професионалната ù кариера е свързана с него.
Стотици са песните Янка Рупкина за фонда на БНР, които са издадени в няколко грамофонни плочи на „Балкантон“. В много от записите ù се откриват варианти за съвременна интерпретация на фолклорното песенно наследство.
Осъществява много модерни фолклорни проекти с трио „Спешен случай“, с композитора Димитър Пенев и кавалджията Теодосий Спасов. Нейната песен „Калиманку, Денку“, в обработка на Красимир Кюркчийски, впечатлява швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми от „Мистерията на българските гласове“.
В края на 70-те години на миналия век заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева създават изключително популярната формация Трио „Българка“. С него Янка Рупкина печели световна популярност и представя българското народно пеене по целия свят. Самостоятелно и с триото осъществява съвместни проекти със световно-известни музиканти като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад и „Трансглобал Ъндърграунд“.
Янка Рупкина издирва и записва стотици оригинални песни от Странджанския край за Българско национално радио и „Балкантон“. В резултат от сътрудничеството на певицата с холандския композитор Робърт Елмар през 2005 г. излиза албумът „Керанка“, посветен на майка ù.
Вида Буковинова
Вида Буковинова е родена през 1937 г. в странджанското село Граматиково, Община Малко Търново. Завършва Медицински техникум в Бургас и това определя първите ù научни интереси към народната медицина. Има многобройни научни изяви на регионални и национални конференции по природолечение. Дълги години е член на Републиканското ръководство по история на традиционната и народна медицина.
През 1977 г. се дипломира в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „История и философия“. От 1978 г. работи към Регионален исторически музей – Бургас, като през този период изнася десетки научни доклади на регионални, национални и международни конференции и симпозиуми.
След защита на дисертация по проблемите на национално-освободителните борби в Одринска Тракия (1988 г.), Вида Буковинова получава титлата доктор по История. През 1991 г. става съучредител и главен научен секретар на Съюза на краеведите в България, а през 1993 г. основава Дружество на краеведите в Бургас и е негов председател до 2008 година. Учредител е на Литературно-дискусионен клуб „Артпиерия“ – към Младежки културен център – Бургас, по настоящем негов почетен председател. От 1994 г. е член на съюза на свободните писатели.
В периода 2001 г. – 2003 г. работи като учител в Енорийското неделно училище при Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“ – Бургас. Над 55 години от своя съзнателен живот отдава на изучаване на героичното историческо минало на Странджа, на нейния фолклор, бит и култура. Научен ръководител е на краеведските експедиции в Странджа (2002 г. – 2013 г.), в които вземат участие над 300 ученици от елитни бургаски гимназии. Д-р Буковинова е един от авторите на методическата литература необходима при теренните проучвания на средношколците, чийто завършек са общинските конференции с международно участие под надслов „Краеведски четения“.
Д-р Вида Буковинова е автор на над 450 научни и научно-популярни статии и 13 книги, от които пряко свързани с Бургас са: „23 забележителни жени от Бургаския край“ (2007), „Светилото – история на катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“ – Бургас“ (2007), „Великолепният храм – исторически очерк на храм „Св. Иван Рилски“ – Бургас“ (2008) и „Аязмото“ (2016) – проучване на историята на аязмото „Св. Петка“ и манастир „ Св. Богородица“ край Бургас“.
През януари тази година излезе от печат и първата ù художествена творба – романът „Без корени“, посветен на деца без родители и хора в неравностойно положение.
Съществена част от житейската кауза на Вида Буковинова е дарителството. През годините е дарявала на Регионален исторически музей – Бургас, Регионална библиотека „Пейо Яворов“, сираци и деца лишени от родителски грижи. Над 500 архивни единици, състоящи се от 2 339 документа, съдържащи 12 740 листа е дарението на д-р Буковинова за Държавен архив – Бургас. Дарение е и многогодишният ù труд в Енорийското неделно училище и организационната ù научна дейност по време на ученическите православно-краеведски експедиции.
Д-р Буковинова има огромна роля в духовно-просветната дейност сред младите хора на Бургас, както и в развитието и опазването на историческата памет, краезнанието и етнографията на град Бургас и региона. Тя е забележителна обществена личност с трайни научни интереси, които развива активно и днес.
Иван Николов Претъргов
Иван Николов Претъргов е роден на 15 септември 1952 г. в град Бургас. Неговият футболен талант е забелязан още в ученическа възраст и успешно развит, като през 1976 г. получава званието „Заслужил майстор на спорта“.
В своята дългогодишна спортна кариера в българската „А“ група той е изиграл 332 мача и е отбелязал 76 гола.
Футболист е на клубовете „Черноморец“ – Бургас (1969 г. – 1973 г., 1977 г. – 1984 г.), „Ботев“ – Пловдив (1974 г. – 1975 г.) и ЦСКА – София (1975 г. – 1977 г.), с който става шампион и голмайстор на страната през 1976 г.
През 1974 г., с 23 гола за „Черноморец“, става голмайстор на Южната „Б“ група, през 1975 г. на „А“ група, с 20 гола за Ботев (Пловдив), а през 1976 г. е голмайстор на ЦСКА – София с 10 гола в 29 мача.
Изключително успешен футболист, той има 7 мача и 2 гола за „А“ националния отбор, 1 мач за „Б“ националния отбор, 16 мача с 5 гола за младежкия и 12 мача с 4 гола за юношеския национален отбор. В турнира за Купата на европейските шампиони, като футболист на ЦСКА – София, участва в 4 мача и отбелязва 1 гол.
На 25 януари 2017 г. Иван Претъргов ни напусна след прекаран тежък инсулт.
Тончо Русев
Тончо Русев е един от най-обичаните български композитори, създал повече от 1000 песни, които се пеят от няколко поколения. Градът, останал винаги в сърцето му, е Бургас, където се ражда на 20 април 1932 година. Любовта към музиката идва от баща му, който свири на акордеон и мандолина.
След като завършва гимназията, композиторът работи в завод „Червено знаме“, но и там, музиката е на преден план и той създава работническа духова група. Иска да учи модерната по това време индустриална химия, но всички, които виждат таланта му, го убеждават да кандидатства в консерваторията. През 1955 г. Тончо Русев завършва висшето училище със специалност „Тромпет“, в класа на проф. Карпаров.
Професионалният му път в началото е свързан със симфоничните оркестри на Бургас, Перник, Софийската опера и др. През 1957 г. e един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър, а през 1960 г. е в първия състав на Биг-бенда на Българското национално радио. Няколко години по-късно с Димитър Ганев и Морис Аладжем основава оркестър „Балкантон“, в който свири до 1972 г.
В периода 1972 г. – 1973 г. той ръководи отдел „Естрада“ към тогавашната Концертна дирекция. От 1980 г. до 1985 г. е на ръководна позиция като директор на дирекция „Българска естрада“. В началото на 90-те години работи като музикален продуцент на фирма „Мега музика“, а от 1996 г. е музикант на свободна практика. Тончо Русев е и достоен член на Съюза на българските композитори.
В продължение на повече от четири десетилетия песните на именития композитор са изпълнявани от известни български певци, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова и Васил Найденов.
Произведенията му не остават незабелязани и от чуждестранни изпълнители, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик и Фара Мария. Повечето от песните на Тончо Русев са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев и Христо Фотев.
Освен поп музика Тончо Русев композира детски песни, мюзикъли, музика към театрални и телевизионни спектакли, както и филмова музика („Юлия Вревская“, „Петимата от РМС“, „Тайфуни с нежни имена“).
Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.
Многобройни са наградите на Тончо Русев в български и международни конкурси като „Златният Орфей“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Тракия Фолк“, „Мелодия на годината“, „Пирин фолк“, фестивалите в Париж, Токио, Видя дел мар (Чили), Дрезден, Сопот, като десет пъти печели и Пролетния радиоконкурс.
През 1981 г. на фестивала „Златният Орфей“ получава Голямата награда за цялостно творчество. През 2007 г. получава награда за цялостен принос към балканската музика на „Охрид фест – Охридски трубадури“. Същата година получава и орден „Стара планина“ за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.
.
