Вчера Турция пак поиска да отворим границата при Резово. Идеята е там да се построи пешеходен мост, по който българи и турци свободно да минават от двете страни на реката. Въпреки че бъдещият ГКПП е предвиден за туристически цели и през него няма да се движат коли със стоки, молбата за отварянето му дойде от турски бизнесмени със сериозен бизнес в съседната област Къркларели. Да им се чуди човек защо толкова го искат този мост. При положение, че и куфарната търговия няма да върви в големи количества. Колко прах, сирене и олио ще може да помъкне човек пеш, дори да натовари с провизии всеки член от семейството си.
Явно турците обаче имат друга стратегия и тя е на принципа "Ела и виж". А българинът има какво да види от другата страна на браздата. Безкрайни златисти и широки плажове без грам чадъри по тях в района на Инеада, никакви бетонови хотели, малки патриархални селца с лодки пред къщите, мрежи с чирози и ухаещи на прясна риба уютни кръчми - все неща, отдавна забравени по нашето Черноморие. И всичко това на цени като нашите, че и по-евтино с девалвиращата лира. Как да не прескочиш на плаж в съседна Турция като ти е на една крачка разстояние. Другото е мазохизъм - да се тъпчеш по нашите пренаселени пясъци, да те одрусат за паркинг и да ядеш цаца, пържена в гранясало олио.
Явно и българските власти осъзнават предимствата на турците и затова не бързат да отварят пункта при Резово. Тази наша ориенталска тромавост май ще се окаже целенасочена държавна политика. Защото от 2002 г., когато Соломон Паси като външен министър тогава първи заговори за ГКПП при Резово, минаха вече 12 г. И на всеки съвместен форум турците питат защо се бави отварянето на моста, а ние гузно мълчим. Защото знаем, че движението по него ще е само от едната страна и най-лошото е, че може да повлече крак и на чужди туристи. Може би и затова на нашите власти им отърва да плашат, че от другата страна на Резово ще се строи АЕЦ, въпреки че се оказа, че ще е от другата страна на...Черно море.
Велко Тасев 
Вчера Турция пак поиска да отворим границата при Резово. Идеята е там да се построи пешеходен мост, по който българи и турци свободно да минават от двете страни на реката. Въпреки че бъдещият ГКПП е предвиден за туристически цели и през него няма да се движат коли със стоки, молбата за отварянето му дойде от турски бизнесмени със сериозен бизнес в съседната област Къркларели. Да им се чуди човек защо толкова го искат този мост. При положение, че и куфарната търговия няма да върви в големи количества. Колко прах, сирене и олио ще може да помъкне човек пеш, дори да натовари с провизии всеки член от семейството си.
Явно турците обаче имат друга стратегия и тя е на принципа "Ела и виж". А българинът има какво да види от другата страна на браздата. Безкрайни златисти и широки плажове без грам чадъри по тях в района на Инеада, никакви бетонови хотели, малки патриархални селца с лодки пред къщите, мрежи с чирози и ухаещи на прясна риба уютни кръчми - все неща, отдавна забравени по нашето Черноморие. И всичко това на цени като нашите, че и по-евтино с девалвиращата лира. Как да не прескочиш на плаж в съседна Турция като ти е на една крачка разстояние. Другото е мазохизъм - да се тъпчеш по нашите пренаселени пясъци, да те одрусат за паркинг и да ядеш цаца, пържена в гранясало олио.
Явно и българските власти осъзнават предимствата на турците и затова не бързат да отварят пункта при Резово. Тази наша ориенталска тромавост май ще се окаже целенасочена държавна политика. Защото от 2002 г., когато Соломон Паси като външен министър тогава първи заговори за ГКПП при Резово, минаха вече 12 г. И на всеки съвместен форум турците питат защо се бави отварянето на моста, а ние гузно мълчим. Защото знаем, че движението по него ще е само от едната страна и най-лошото е, че може да повлече крак и на чужди туристи. Може би и затова на нашите власти им отърва да плашат, че от другата страна на Резово ще се строи АЕЦ, въпреки че се оказа, че ще е от другата страна на...Черно море.
Велко Тасев 
