Преди една година едно бургаско момиче остана завинаги на 18. Тя се казва Антоанета Димитрова. Кола отне живота й до бензиностанция „Шел” по бул. „Димитър Димов”. Зад волана на колата е бил управителят на „Бургас инвест” Атанас Щерев. Карал в почивен ден, след 18 часа служебния автомобил „Форд Фиеста”. Момичето се е прибирало от уроци за кандидат-студентски изпити. Така и не успява да осъществи мечтита си-да бъда най-красивата абитуриентка и да стане студентка. Животът и бе отнет на пешеходна пътека....
Година след този трагичен инцидент, няма виновен, няма присъди...Има само болка, неутешима, жестока, изгаряща болка за близките. Браточведката на Ани- Мария Бакалова все още не може да повярва, че е загубила сродната си душа. Публикуваме писмото на Мария до Ани, писмо, което трябва да ни напомня, че случай като този НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ НИКОГА!
Никога не трябва да остаме безучастни към войната по пътищата! И да напомняме на институциите, че виновните трябва да получат адекватни присъди! А не делата да се точат с години....
Ето писмото на Мария, публикувано във Фейсбук, към братовчедка й Ани. Ани, която завинаги остана на 18!
Анииииииии! Какво стана, Аничко? Чакам те, не идваш. Звъня ти, не ми вдигаш. Пиша ти, не ми отговаряш. Знам, че разстоянието е огромно, но все пак трудно ми е така без да контактуваме... Може би пощальонът ви там горе е виновен.. Явно не ти предава писмата ми! Не вярвам ти да не искаш да ми пишеш.... Лошо разстояние, лошо време, лош пощальон! Лош! Лош! Кажи на Бог да не му плаща заплата! Ох...какво да ти кажа, Аничко... Говоря си на ум безумици, безсмислици.. мисля неща, чийто отговор не откривам.. Времето минава, а ти все не си идваш, все не се обаждаш, дори и СМС-и не ми драсваш... Защо бе, момиче? За Коледа дори те нямаше... а тази година празниците уж топли бяха, но вътре в мен ме втрисаше... И на Нова година не беше с мен.. А помниш, колко весело, откачено си изкарвахме, сурвакахме и баба, и дядо, и нашите, и вашите, и техните с тийнеджърски махмурлук от снощи. Снощи последно не беше "снощи", знаеш ли? Представа за времето имаш ли, нямаш ли? Как може толкова време да се луташ някъде без вест.. Аз се лутам, разбираш ли.. Място не си намирам без теб, а ти цяла година ме игнорираш.. Тук сняг нямаме, в Бургас де.. При теб как е? А къде си всъщност? Как е всъщност? Какво е всъщност? Хич не ми описваш, обаче.. А си ми най-близкаката. Още си ми ти, независимо, че не сме се срещали от цяла година... Сигурно е хубаво там където си, ако си, защо си.. Но въобще не ми се ще да си там, ако трябва да съм честна.. Има ли край? Има ли Рай? На небето ли си? На облак ли си? В градини някакви ли си? Или в безкрайно някакво море плуваш? Или летиш? Ти там какво правиш? С кого си? Всички са си тук, само ти липсваш. На всички липсваш. Мама, вуйна, вуйчо, кака, баба, дядо искат плачат, но не им дават, защото казаха, че така теб те боляли очите. Боли ли те нещо? Ти там сега ангел ли си? А крила имаш ли? Ореол? Поне снимка си направи и ми я прати по пощата на сън, та да си те видя...цяла година минава сега. Виждаш ли ме, Ани? Сигурно много ми се смееш, как си говоря сама като луда.. Не искам да си говоря сама, с теб да си говоря искам. И да ми кажеш: "Абе еййй, Мимйееее" Днес госпожата по актьорско ми каза, че Господ си прибира най-добрите най-рано. Тези, които тук нямало какво да научат, ходили там на приказни места, обличали кукленски роклички, било топличко там, уютно... Аз, дето тука съм, лоша ли съм? А, Ани? Кажи ми... Ама вземи ми отговори, че и миналата година по това време пак ти звънях да те питам уговорката за 18:30 остава ли, но ти така и не ми вдигна. Телефона си беше забравила у вас и да се свържа с тебе не можах... Може би аз се бъркам с времето - дали не сме се разбрали за днес в 18:30? Как искам да бъркам, Ани.. и всичката тази гадна 2014 да беше просто един дълъг сън... Ако отидех на часовника щеше ли да дойдеш ? Да отида ли сега, Ани, питам те. Чаках, чаках, така и не дойде предния път... чак в 20 часа вуйна проплака през телефонната слушалка и вуйчо каза, че ПТП си претърпяла.... Викам си, ти кола нямаш, пък.... На урок беше по Бел, след урока точно на часа уговорка с мен имаше, какви коли, к'ви 5лв?! Даваха Титаник, Ани. Любимият ти филм.. За пореден път ти казвам, мама тъкмо каза:" Вади носните кърпички, ще ревем." - и кака прорева по телефона от Англия чак.. 18:40, онзи изрод те премаза. 18:40, ти не се прибра у вас. 18:40, ти не дойде при мен. 18:40, Господ те отне от нас. 18:40, ти дори не каза: "Чао".. Боли, знаеш ли?.. И който идиот казва, че времето лекува ЛЪЖЕ! И себе си, и другите. Времето боли още повече. И другия тъпанар, който уж му опонира, че времето не лекувало, но си свиквал с болката, и той ЛЪЖЕ! Всички лъжат, знаеш ли... Само ти, мила моя, никога не излъгваше... Никого... Защо? Закъде? Беше перфектна: 1.Изрядна в уроците- 6.00, винаги съм се сравнявала с теб. 2.Къртовска упоритост- трябваше да ходиш по 2 пъти в седмицата на плуване, а ти и зимата ходеше на ден по 2. Помня кичурите ти, замръзнали, станали същински ледени висулки, а ти бързаш за урок.. 3.Пример за поведение пред родители- не като мен да възразява, ти всичко изпълняваше без да мрънкаш. 4.Истинска приятелка/сестра/братовчедка- винаги можех да разчитам на теб, за каквото и да те помолех да не кажеш, щеше да си гроб. А сега...си в гроб?! Каква е тази шибана съдба Ирония Покруса Псевдо-всичко. Боли, разбираш ли?!? И това смотано време продължава да изминава... Мина цяла година.. Иска ми се да мога да го хвана, да го направя на топка и да го засиля назад, към 2000та, поне. А то тежи. Буквално тежи, разбираш ли? Сякаш на 05.01.2014 ми сложиха 5 кила метал около врата и с всеки ден слагат по още 5... Слагаха, слагаха, вече е невъзможно повече, но натиска не спря. Сега започнаха да го стискат около шията ми..с всеки ден го закопчават с една дупчица по-навътре.. Мисля че скоро няма да мога да дишам.. А ако знаеш колко трудно дишам днес: една година по-късно, 05.01.2015 ..Липсваш ми. Искам да те прегърна. Искам да те целуна. Ела си, обещавам ти, ЗАКЛЕВАМ се, не бих те пуснала и за секунда... Обичам те, скъпо мое Ани! Ако и сега не можеш да дойдеш, ако и в момента не можеш дори да се обадиш, знай, че аз пак няма да ти се сърдя. Винаги ще те обичам и винаги ще копнея да си те гушна пак. Ти ме гледай от там сега, аз ще си те представям..или ще гледам стари снимки.. В момента съм затрупана с с цял кашон спомени, под формата на снимки.. Изпращам ти една, от някогашно лято. Там имате ли лета? Или винаги е лято там.. Моля те, прати ми и ти нещо... може и от там да е. Ще чакам довечера, чу ли? Няма да лягам рано, да знаеш!! Отговора ти ще чакам, отново ти казвам.... ей тук съм, на едно небе разстояние. Прати ми нещо в съня.. Твоя във вечността: Мими.
ПС: Моля те, не ме забравяй! Моля те, моля те, моля те!! Все някога пак ще се срещнем, небето събирало туй, дето земята разделяла. До тогава, дано поне получаваш писмата ми..
