Проучване на Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, проведено в периода 31-ви август - 5-и септември, сочи, че има възможност за сформиране на крехко дясно-центристко парламентарно мнозинство след вота.
Най-вероятна е хипотезата за пет партиен парламент, смятат социолозите. Освен четирите сигурни участника - ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок, с най-високи шансове за присъствие в него е ББЦ.
Предвид близостта на няколко други партии около 4-процентния праг обаче е възможна и „битка" за петото място.
Хипотетичното изчисление на броя депутати при пет-партиен парламент само сред преминалите 4% партии показва ГЕРБ - между 105 и 110, БСП - между 63 и 68, ДПС - 35 - 38, Реформаторски блок - около 16, „България без цензура" - около 13.
Според социолозите ГЕРБ е във възходяща тенденция след евроизборите и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели. За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта.
В същото време партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 - 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.
БСП макар и да не задълбочава негативната тенденция от евровота, все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета „Орешарски".
Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти - дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации - АБВ, Патриотичен фронт, „Движение 21" на Т. Дончева.
При ДПС интрига няма - влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края, убедени са от Алфа Рисърч. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци.
Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци Блокът е успял да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години -основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.
Изследването отчита, че „България без цензура" е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа - 4.4% от решилите за гласуват.
Както и други агенции установяват, две формации са на границата на изборния праг от 4% - АБВ с 3.9% и Патриотичният фронт с 3.7%. Атака остава малко под тях - с 2.9% от решилите да гласуват.
Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера и обратно.
Според изследването умерена е готовността за участие в изборите - на старта на предизборната кампания 3.2 - 3.3 млн. избиратели заявяват намерение за участие в предстоящия парламентарен вот.
Ако тази нагласа се запази, това означава малко по-ниска активност в сравнение с предишните парламентарни избори от 2013г. Около 20% от избирателите все още се колебаят дали да гласуват и ще вземат своето решение в хода на кампанията.
Проучване на Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, проведено в периода 31-ви август - 5-и септември, сочи, че има възможност за сформиране на крехко дясно-центристко парламентарно мнозинство след вота.
Най-вероятна е хипотезата за пет партиен парламент, смятат социолозите. Освен четирите сигурни участника - ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок, с най-високи шансове за присъствие в него е ББЦ.
Предвид близостта на няколко други партии около 4-процентния праг обаче е възможна и „битка" за петото място.
Хипотетичното изчисление на броя депутати при пет-партиен парламент само сред преминалите 4% партии показва ГЕРБ - между 105 и 110, БСП - между 63 и 68, ДПС - 35 - 38, Реформаторски блок - около 16, „България без цензура" - около 13.
Според социолозите ГЕРБ е във възходяща тенденция след евроизборите и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели. За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта.
В същото време партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 - 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.
БСП макар и да не задълбочава негативната тенденция от евровота, все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета „Орешарски".
Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти - дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации - АБВ, Патриотичен фронт, „Движение 21" на Т. Дончева.
При ДПС интрига няма - влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края, убедени са от Алфа Рисърч. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци.
Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци Блокът е успял да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години -основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.
Изследването отчита, че „България без цензура" е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа - 4.4% от решилите за гласуват.
Както и други агенции установяват, две формации са на границата на изборния праг от 4% - АБВ с 3.9% и Патриотичният фронт с 3.7%. Атака остава малко под тях - с 2.9% от решилите да гласуват.
Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера и обратно.
Според изследването умерена е готовността за участие в изборите - на старта на предизборната кампания 3.2 - 3.3 млн. избиратели заявяват намерение за участие в предстоящия парламентарен вот.
Ако тази нагласа се запази, това означава малко по-ниска активност в сравнение с предишните парламентарни избори от 2013г. Около 20% от избирателите все още се колебаят дали да гласуват и ще вземат своето решение в хода на кампанията.
