Работникът не може да изгуби автоматично придобитото от него право на платен годишен отпуск, дори ако не е поискал да го ползва, реши Съдът на Европейския съюз по повод две германски дела, от което ще произтече същото правило и за останалите 27 държави в ЕС, включително и за България, пише "Сега".
Ако обаче работодателят докаже, че работникът съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, не е взел платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността действително да упражни това си право, може да не получи финансово обезщетение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение.
С изменение на българския Кодекс на труда през 2011 г. бе добавен чл. 176а, озаглавен "Погасяване на правото на ползване". Той гласи: "Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност". През 2015 г. бе добавена втора алинея, според която "когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 (работодателят да откаже по производствени причини разрешение за отпуск), правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му".
