От Единство, Творчество, Красота останаха само камбаните

/Или как едно пораснало дете вижда днес асамблеята „Знаме на мира” /     asambl   На 16 август 1979 г. в София е открита Първата международна детска асамблея „Знаме на мира“, в която участват деца от 79 държави.Целият този проект се обединява от мотото “Единство, творчество и красота”.През 1989 обаче, цялата красота на проекта изчезва, заедно с желязната завеса. Днес 25 години децата изобщо не знаят за цветните тебешири, рисуването по тротоара и споделените моменти на безгрижие заедно с децата от другите държави. За много това е най-хубавият спомен от социализма. Лично за мен, премахването на асамблеята е най-голяма грешка на прехода.След като тя не е  била политическа организация, не е насаждала политическо мнение или идеология, единствената цел е била възпитанието на децата чрез изкуство, култура, и заедно с това обединението им за творчество. Криворазбраната демокрация у нас обаче  отрече всичко добро, което се е случило преди нея, следователно и Асамблеята потъна в забрава. А тя е дала на България много творци и достойни хора, както и множество международни признания. Именно заради това държавата не трябва да се срамува и да се притеснява да говори за нея, а напротив трябва да ни се припомня, защото всичко това се забравя. А децата дори не знаят за инициативата, която навремето е  прославила  България в много страни. Факт е, че днешните деца имат нужда от обединение, от поле за изява, от признание, от място където да могат да покажат възможностите си. Изключително погрешно е да се насажда мнение, че това е организация,  символизираща социализма.  Вместо това,  държавата трябва да помисли  как да финансира културата и да инвестира в бъдещето на децата- таланти. Мисля, че имаме нужда някой от старите неща да се върнат, защото не всичко е било лошо, а просто зле представено днес. zx620y348_267500
Сподели новината:

Коментари