Има много текстове със съвети за туристите в планината. За това как трябва винаги да носят в раницата си запалка, свирка, дъждобран… Как джиесемът трябва да е със заредена батерия, а дрехите и чорапите да не са памучни, защото памукът задържа влагата и съхне бавно. Затова тук няма да повтаряме тези неща, а ще се концентрираме върху друг вид съвети, свързани с хижите в българските планини. Списъкът може да не е изчерпателен, но пък е резултат от хилядите часове, прекарани в планината през последните 11 години.1. Резервацията
За повечето хижи свободните места са проблем само в най-активния летен период (10 юли – 25 август), но винаги е желателно да проверите ситуацията. Обаждайте се за резервация след 10:00 часа сутринта, когато суетнята около закуската е отминала, туристите са потеглили към следващата си цел и хижарите имат повече време за вас. Другата екстра на този час е, че обичащите да си пийват хижари все още са трезви и не са потънали в сладката омара на безгрижието, когато на всички въпроси отговарят с "Няма проблем. Идвайте!".
Следващият подходящ момент за звънене е около 17:00 часа, защото по обяд, след като изперат чаршафите, хижарите често тръгват с джип из гората за дърва, боровинки или за провизии от най-близкото селище и нямат под ръка нищо за записване, а и често са извън обхват. Избягвайте обаждания след 19:00 часа, когато те са заети с приготвянето на вечерята, настаняват по-късно пристигнали групи, палят печката в столовата и т.н.
На едно от най-атрактивните и най-посещавани места в Пирин – Тевно езеро, няма обхват, затова имайте търпение. Домакинът Иван се качва от време на време до място със сигнал и връща обажданията от всички номера.
Някои хижари са посочили за контакт повечко телефони – част от тях са на техни роднини в низината, които заради по-добрия сигнал там играят ролята на туроператори. Информирайте се дали говорите директно с хижата или с някого в "цивилизацията", който след това ще препредава информацията.
И последен съвет по тази тема, който е полезен за най-посещаваните места. Ако живеете в София, но сте от провинцията (като мен), винаги резервирайте като "Васил от Стара Загора", а не като "Васил от София", защото 70% от туристите са от столицата и така по-трудно ще станете жертва на грешки и дублирания.
2. Храната
Ако обичате да носите 20-килограмови раници, пълни с бурканчета лютеница и кисели краставички, не четете тази точка. Аз лично предпочитам да ходя с по-лек багаж и се ограничавам до два-три сандвича и няколко висококалорични десертчета за самите преходи, след което разчитам на не много богатото, но вкусно меню в хижите. В Рила и Пирин потокът от туристи е голям и по хижите винаги има нещо за хапване. В някои по-слабо посещавани части на Стара планина обаче домакините не искат да рискуват финансово дори с една тенджера леща, така че проверявайте каква е ситуацията. Разпитвайте подробно и говорете конкретно, защото някои хижари (това важи за всички планини) не броят салатата, омлета и супата за "храна". За тях храна е само скарата и е възможно репликата "Нямаме нищо за ядене" да означава, че просто кюфтетата са свършили. Поради същите културологични различия въпросът за хляба отново води до конфузни ситуации. Хижарите си мислят, че вие също като тях ядете по половин хляб и повече на едно сядане на масата, така че побързайте да уточните мащабите. Практиката ми показва, че репликата "Ще има ли по две филийки към супата" винаги води до въздишка на облекчение от другата страна на телефона и отговор "Ама, разбира се".
3. Бирата
Навсякъде има бира, дори и на връх Мусала, където доставките идват чрез товарен лифт. На популярни места като най-високия връх на Балканите и други подобни обаче е възможно в неделя вечер пенливата течност да е свършила. През уикенда оттам минават наистина много хора, като за недостига на бира голям принос имат и чешките туристи, които вода не пият. Между другото 90% от чехите се движат по трасето Боровец – Мусала – Грънчар – Рибни езера – Рилски манастир, така че в този район бирата понякога е застрашен вид и ако ви е много важно, носете си едно кенче за всеки случай.
Допълнителна информация за любознателните: испанските туристи изпиват бялото вино, ако го има, но те са малко по нашите земи, така че това не е проблем.
4. Прословутият въпрос за банята и тоалетната
Не знам защо на връх Мусала няма тоалетна (химическа или друга), при положение че там през лятото наистина е стълпотворение. Със сигурност чиновниците от БТС, а може би и природозащитниците, имат някакво законово обяснение, което обаче се разминава с живия живот. Също така не знам защо на заслон "Ледено езеро" (40 минути под Мусала) и на самия връх никой не слага бележка "Тук няма тоалетна" и в края на деня всички са изнервени да отговарят на зададения за n-ти път въпрос "къде е тоалетната".
Сега за другите обекти. Ако имате неприятни спомени от ученическите и студентските си години за лоши условия по хижите, забравете ги. Нещата се променят и в повечето случаи към по-добро. От няколко години например на хижа "Македония" (Рила) има не само баня, но и "софийска тоалетна", т.е. с чиния, а не клекало. В хижа "Синаница" (Пирин) също има баня, макар и под формата на малка дървена барачка със слънчев бойлер. Ако отдавна не сте стъпвали на "Мечит" (Рила), ще бъдете приятно изненадани от промените и там. Изгорялата преди години жижа "Белмекен" (Рила) също вече е в добра кондиция.
Лошият пример идва от хижа "Грънчар" (Рила), където леля Мария и чичо Ангел се оплакват, че туристите са намалели, но поне до миналия сезон не бяха оправили спукания преди няколко лета бойлер. Никога не е имало баня на "Заврачица" (Рила). Не знам защо на такива места не се сещат да сложат поне няколко десетлитрови туби от минерална вода на слънце, та да се изкъпят поне част от най-големите привърженици на хигиената.
5. Хижаринг
На английски ходенето по баирите се нарича трекинг и затова зевзеците по планинарските форуми определят хортуването със старите хора във високо разположените села като дединг и бабинг. В този ред на мисли ще наречем общуването на живо с хижарите хижаринг.
На места като "Чакър войвода" (Рила) например хижарингът върви леко и приятно. Иван и съпругата му са изключително свестни хора и грижовни домакини. Много интересно е да се разговаря и със стопанина на "Спано поле" (Пирин) – това вероятно е хижарят с най-интелигентно чувство за хумор и ирония, която боде като иглотерапия.
Ако обичате твърда музика, вашето място е образцовият заслон "Ледено езеро". Леля Величка е мъжко момиче, което мрази лигльовците и се държи чудесно с истинските планинари.
На други места, например "Рибни езера", хижарингът върви тегаво и чепато. Няма никакъв смисъл да правите опити за сближаване, защото този тип хора не допускат до себе си лица извън техния тесен социален и гуляйджийски кръг.
6. Грешки в справочниците
Голяма част от специализираните сайтове са преписали безсрамно информацията за хижите от старите соцсправочници. Разбира се, тя е остаряла, но най-лошото е, че в тези книги има някои грешки, които чрез интернет се мултиплицират на хиляди места. Такъв е случаят с прехода между "Попови ливади" и хижа "Малина" в Пирин. Навсякъде времето за този маршрут е посочено като 5 часа и 15 минути, а истината е над 7, та дори и 8 часа. Доста голяма разлика, която е заблудила много хора. Добре, че Венко, домакинът в "Малина", е отзивчив и тръгва с джипа да пресрещне замръкналите туристи.
Затова при първо минаване по даден маршрут винаги питайте хора с опит.
7. Карти и GPS
Хубаво е да ползвате колкото може по-нови карти, но не изхвърляйте старите. Особено ако старото ви издание е с оригиналните, турски топоними отпреди 1984 г. Старите карти са полезни и със своята соцтопонимия. На някои места в Рила все още има табели, на които пише хижа "Борис Хаджисотиров" и е добре да знаете, че това е предишното име на хижа "Грънчар", към която сте се запътили.
Проява на офисно тесногръдие е да си разпечатате на листове А4 само маршрута, по който ще се движите. Трябва винаги да имате карта на целия район, за да се ориентирате в случай на нужда по високите върхове, които са встрани от вашия лист А4.
Много е наивно и да си мислите, че щом имате GPS, също не ви трябва карта. Дори да имате безброй батерии и добра връзка със сателитите, силата на GPS-a е в детайлите. За ориентиране в цялостната картина хартиената карта е незаменима. Капитал
